Непосилната тъпота на заптието

Тихомълком депутатите одобриха инициативата на Реформаторския блок – от 10 юли МВР пак може да подслушва и да отваря фирми и фондации „за нуждите на операции под прикритие“. Защо МВР е възнаградено с такъв подарък, да въртят законно далавери?

Защото си ГЛЕДА РАБОТАТА. Тоест бие – граждани нощем и бежанци на границата денем. Ясно послание – страхувайте се от нас, прекланяйте глава пред всякаква власт и тогава може би неприятностите ще ви се разминат.

Побоите над граждани и издевателствата над бежанци според изпълнителните и законодателните институции са дребни, простими пакости. За доста от самите граждани – също. Или поне ритането на бежанци не е нещо лошо – да знаят, че не са желани. Че и размазване на неучтиви към блюстителите на реда поданици на държавата не е нещо недопустимо – я вижте, в Америка направо стрелят, бъдете благодарни, че сте живи!

Това е психологията „битият е виновен“, той „провокира“. Правото на силния, особено онзи „силен“, комуто по закон е забранено да оказваме съпротива при каквито и да е обстоятелства. Това е здраво загнездена „житейска мъдрост“, която унищожава човешкото у нас, обезсмисля нравствените норми и оправдава несправедливостта.

„Разгрявките“ на ченгетата минават незабелязано. Малкото ставащи известни веднага ги набеждават за „манипулативни“, понеже „защо точно сега излизали наяве“, когато „честните полицаи и политици се борят за реформиране на МВР“.

„Честните“ полицаи всъщност „се борят“ за ранно пенсиониране и повече заплата. „Честните“ политици – коя именно партийна шайка или вътрешнопартийна фракция да ползва полицаите. Нищо повече.

Номиналната задача на МВР е да се справя с „вътрешния враг“. Този вътрешен враг са недоволните граждани преди всичко. Чисто криминалният контингент в страна с размерите, населението и миналото на България е известен на полицията буквално до кътните зъби. Но същината на полицейската служба изключва нагласата „ние сме от народа и сме за народа“. Полицаите доказват това и с действията си, и с бездействията си – събитията от последните седмици са жив пример. Много по-уютно е за ченгетата да прикриват сутеньори, а и самите често са такива, да прикриват далавери, а и самите имат дял. Мутренски бригади изцяло са съставени от „бивши“ и ДЕЙСТВАЩИ кадри на МВР.

Но ченгетата и почитателите им пропускат един важен момент: полицаят е полицай, докато хората го виждат като такъв. Реши ли обществото, че пред тях се е изпъчил просто дебелак с фуражка и палка – превръща го в петно на паважа. За жалост, гражданите тепърва ще узряват за логичния извод, че МВР е фабрика за бандити по принцип. Следователно като институция трябва да се превърне в петно. Смешни са протестите под надслов „за качество“ на полицията. По-качествено да бие ли искат тези „недоволни в рамките на закона“?

Не, обясняват протестиращите, качеството било „полицаите да не са милиционери“.

Моля?

По определение терминът МИЛИЦИЯ означава „въоръжен народ“, опълчение. Докато управляваше БКП, простолюдието напълно вярно наричаше стражите на властта „полицаи“. Названието „милиция“ толкова прилягаше на тогавашните копои, колкото табелката „социализъм“ на еднопартийния режим на държавен капитализъм по лиценз на СССР – тоест никак. Противопоставянето „лош милиционер – правилен полицай“ е чисто словоблудство. Демагогия, извлек от стандартното обяснение за неблагополучието в България – „комунистите още управляват“. Четвърт век мина, а все преследваме „комунисти“! При все че живеем при либералната демокрация на частния капитализъм. Но „демокрацията“ се оказа разочарование. Трудно е признанието, че сме се излъгали, че частният капитализъм не е по-сладък от държавния. Че е нужен друг избор. Но за правилния избор не се хабим в бурни дебати по кръчми и интернет форуми – страсти кипят каква да бъде „идеалната полиция“. Очевидният отговор – НИКАКВАТА! – плаши. Достатъчно е някой да рече „я да ви видя как ще живеете без полиция“ – и дресираното в малодушие мнозинство млъква. При все че и така живеем „без полиция“, налага се да се пазим от нея. Догмата „без полиция не може“ е силна, съмненията в нея предизвикват шок и паника.

Наистина, как така без полиция?

Общество без полиция – това е пряката демокрация на въоръжения народ. Със социализирана, реално обществена собственост, не прикрита държавна или корпоративна. В такива условия огромна част от престъпността (която всъщност е бизнес и в света на бизнеса е неизкоренима наред с корупцията) няма почва да вирее. С остатъка антисоциални прояви може да се справи тъкмо МИЛИЦИЯ, но в точния ѝ първоначален смисъл: гражданите по места избират отговорници по обществения ред, одобряват техните екипи от специалисти и поемат пряката работа по опазване на реда като доброволци, например като се редуват да дават дежурства в качеството си на МИЛИЦИОНЕРИ; конкретното участие на всеки е според индивидуалните възможности и желания, от патрулиране до приемане на сигнали и техническа поддръжка.

Накратко, живот без полиция може да има само в друг тип общество, в което ВСИЧКИ поемаме ангажимент към околните, в което сме реално равни, действително солидарни и най-вече – свободни. •

Христо Николов