В памет на Христо Несторов

На 28 март 2009 г. за трета поредна година Федерацията на анархистите в България организира честване в памет на Христо Несторов в родното му село Габарево (Казанлъшко).
Пред паметната плоча се събраха близки и съселяни на Несторов, както и представители на анархистки организации от София и страната.
Бяха произнесени кратки слова, в които се говори за личността, делото и героичната смърт на Христо Несторов, като и за необходимостта от подобни чествания като част от борбата на паметта срещу забравата, лъжата, подлостта и страха.
Прочетоха се и няколко вълнуващи стихотворения, написани от Горяна Несторова, посветени на баща ѝ Христо – един от малцината дръзнали да излязат с оръжие срещу болшевишката диктатура.
Не можем да не споменем и за една будеща отвращение случка, станала преди началото на проявата. Верни на своя принцип, че никога не е късно да станат за срам или за смях, „националните активисти“ в България сътвориха поредната си простотия, този път в лицето на група скинари от Казанлък. Въпросните бодри комсомолци пристигат с две коли в селото и взимат венеца от паметната плоча пред очите на сащисаните близки на Христо Несторов, жени и деца. После напускат селото, пет минути преди в него да пристигне с автомобили групата на ФАБ от София. Странно беше за малко и тихо село в съботен ден присъствието на няколко полицейски патрулни автомобила в близост до събралите се за честването хора, както и на бяла кола с лепенки на партия „Атака“. Може би „някой“ се е погрижил поръчковите момчета да имат охрана и придружители, да не би да вземат да сбъркат нещо или да се засекат с когото не трябва?
Още същата вечер гордите от постъпката си крадци на венеца пускат снимки на „трофея“ си в интернет сайт, придружени със словесна диария по адрес на ФАБ и определения като „антибългарин“ за Христо Несторов. Не е лесно да си тъп, а тяхната хич не е лесна…
От цялата тази мизерна история е ясно, че макар и след толкова години и само като лик от паметна плоча, Христо Несторов продължава да бъде трън в очите на политическите и биологични наследници на убийците, както „на местно ниво“, така и на национално. ФАБ е цяло трънище за политическите и икономически мутанти на червената номенклатура и Държавна сигурност, които са основата и спойката на новата Олигархия. Тя няма да се посвени да прекрачи и през трупа на българския народ, само и само да запази господството си.
 •
ФАБ