Гърция не утихва

печат
Гърция

protest426100_fmt

Поредица от нападения с газови бомби са извършени в Атина и околностите на 31 март. В рамките на около 15 минути неизвестни лица са поставили самоделни взривни устройства в девет района на област Атика, като обектите на нападение са били предимно скъпи коли и банкови клонове. Подобни нападения са извършени предишния ден в Солун над офиси на депутати, на които са нанесени различни материални щети.

През последните месеци станахме свидетели на много новини от нашата съседка. Динамичната, радикална част на гръцкото общество не престана да се бори дори за ден след затихването на големите вълнения от декември. В много от протестите и преките акции взеха участие и български анархисти. След случая с Костадина Кунева нашето внимание към южната ни съседка и особено работническите борби там разбираемо се засили. На 27 и 28 март имах възможността да присъствам на две отделни събития – дискусия в Солун в окупирания ректорски офис на Аристотеловия университет, както и на дискусия за НАТО, по повод 60-годишнината на терористичната световна организация, в легендарния Политехнически университет в Атина. Дискусията за НАТО беше посветена на положението в страните-членки и възможностите за съпротива срещу милитаристкото статукво. В нея освен представители на атинското Антиавторитарно движение, както и други анархисти, участие взеха и множество левичарски групировки. Имаше също турски и кипърски активисти, които заедно с българските, словенски и полски другари, обсъдиха положението в съответните страни. Словенският другар от Инфошоп Любляна сподели опита от голямата анти-НАТО кампания в Словения през 2003 година, преди приемането на страната в пакта. На 4 април в Атина се готви голяма демонстрация срещу членството на Гърция в НАТО, а също и протестен митинг в Скопие, Република Македония.

Основните събития които са от важно значение за работническите борби в Гърция обаче са свързани със самоорганизирането на работници извън бюрократичните структури на официалните синдикати. След случая с Костадина Кунева, много нископлатени работници от различни сфери – най-вече работещи без договори във фирми за почистване, – гърци и имигранти, се организират, за да отстояват правата си. Не само Съюзът на чистачките и гледачките, чийто секретар е Кунева, но и много други решават да изградят асамблеи и съюзи на основата на пряката демокрация. Заедно със студенти, преподаватели и политизирани младежи, предимно от Антиавторитарно движение, Безвластническия синдикален съюз и други анархистки групи, работниците излизат на улицата да отстояват своите права и да се борят за достойно заплащане на техния труд. В много синдикални и университетски сгради се извършват окупации с цел да се преустанови дейността на фирми, налагащи робски условия на труд над своите работници, като тази, за която работеше Кунева (още – на стр. 6). Такъв е и случаят с окупацията на ректорския офис в Аристотеловия университет в Солун, която е започната на 16 март и продължава и досега. В знак на солидарност са окупирани временно и други университетски административни сгради в Атина и Патра. Има заплахи от страна на заместник ректора в Солун, че ще извика полицията да влезе в окупираната управа на университета на 31 март, но за щастие това не се случва. По същото време се появяват новини за изземване на всички окупирани сгради/скуоти в цяла Гърция, някои от които служат от години за социални и културни центрове или просто за места за живеене. Всичко е част от играта за създаване атмосфера на страх сред активистите. Окупацията на ректорския офис в Солун всъщност има едно-единствено и просто искане – ректорът да преустанови договора на университета с фирмите за почистване, експлоатиращи временно наетите работници. В този смисъл наистина българската имигрантка Кунева се превърна в символ на цялото работническо движение в Гърция, което се активизира именно след трагичния случай с нея в края на декември 2008 година. Над десетки сгарди в Атина и Солун могат да се видят опънати транспаранти, призоваващи за солидарност с българката и продължаване на борбата, а плакатите в същия дух са стотици и може би хиляди в цяла Гърция. Това, което видях и усетих в Гърция е, че от много години насам работници, студенти, безработни и повечето преподаватели са заедно в своите искания и борба!

Първата седмица на окупацията беше раздвижена седмица на дискусии, преки акции и демонстрации, всички фокусирани върху лошите и непостоянни условия на труд, върху действащия и организиран отдолу синдикализъм и върху нуждата от обща борба на гърците и имигрантите. Имаше огромно усилие да се запазят контактите с хората, работещи в тези фирми (около 700 в този университет). Това не винаги беше лесно. Част от проблема с терора на наемащите компании е, че работническите съюзи са често контролирани от работодателите и самият факт, че в момента обикновени работници решиха да говорят открито за своите искания и проблеми вече е голяма стъпка напред.

На 27 март в окупирания ректорски офис на Солунския университет хора от Гърция, България, Словения и Полша размениха гледни точки и опит за борбите в техните страни. Хора от три различни български групи (ФАБ, Анархосъпротива, „Призив“), които организираха шествие пред гръцкото посолство в София на 8 март в знак на солидарност с Костадина Кунева, разказаха за проблемите в борбите срещу унизителните робски условия на труд на в България, често в притежавани от италианци и гърци фирми – прословутите чужди инвестиции, толкова желани и търсени от българската държава, – а също и на българските работници в Гърция, които в момента наброяват около 20 000. Сериозен проблем в България става и постоянното присъствие и провокации на неонацистки групи, както това се вижда напоследък в студентските и екологични борби.

В Полша, след тоталния упадък на движението „Солидарност“ в края на 80-те години на миналия век, бив­шите марксисти се превърнаха в проповедници и пророци на неолиберализма, а Компартията се опитва да се задържи на власт чрез прикрити съюзи. Там се наблюдават същите проблеми в движението срещу експлоатацията на работниците. Полският другар разказа за анархосиндикалисткия съюз Работническа инициатива, създаден след 2003 година не само от анархисти, но и от работници, разочаровани от корупцията и бюрокрацията на официалните синдикати. Новият, основан отдолу нагоре синдикализъм се разпространява в много градове на Полша и в различни сектори, в частни и държавни фирми, болници, малки магазини и особено в пощенските компании, където борбената кампания на пощальони в защита на уволнен колега постига поредица от малки, но важни победи.

Словенският другар разказа за автономна инициатива в Любляна, която започва преди година и половина с цел да привлече общественото внимание и да се бори на страната на босненските работници-имигранти, които работят в Словения най-вече в строителството в ужасни условия на живот, без осигуровки и при много ниско заплащане. След основаването на скуот, където тези работници могат да се срещат и общуват извън работното място (където често те спят след 12-часов работен ден), тази инициатива им дава кураж да дискутират своите права и колективно да поставят своите искания. Имигрантите сега имат свое собствено предаване по Радио Студент, 40-годишно независимо радио, което е изиграло важна роля в алтернативните и автономни среди през 80-те години на ХХ век. Въпреки заплахите от работодателите и критиките на официалните синдикати, както и малкото реално възстановени права (като известното подобрение на местата за спане на тези работници като победа на официалния синдикат, а не на самите работници), тази инициатива под името „Невидимите работници на света“ е все още жива и силна.

Прави впечатление, че нашите медии усърдно препращат информацията за палежи над банки, скъпи коли и офиси на политически партии, най-вече в Атина и Солун, които наистина продължават, но не обелват и дума за окупациите и работническите борби там. Купешките медии невярно обявиха, че окупацията на административната сграда на университета Аристотел в Солун е свършила и че е постигнато съгласие с окупаторите. Истината е, че администрацията беше принудена да излезе с изявление заклеймяващо (дори доста меко) политиката за сключване на договори за подизълнение, но все още от тяхна страна няма никакви конкретни действия. Окупацията продължава до четвъртък, за когато е обявена общата стачка. На 31 март университетският сенат се събра, за да обсъди положението. Срещата на сената беше пълна с членове на университета (студенти и персонал), които бързо обърнаха нещата в атака срещу заместник ректора Мантос, заради отказа му да прекрати подизъплнителните договори. Също така беше добре, че възможността за прекратяване на университетското убежище не беше повдигната като тема. По същото време сградите на сената на университети в Атина и Патра бяха окупирани за няколко часа в знак на солидарност.

Вълна от окупации (постоянни и временни) залива главните гръцки градове, като по същото време е издадена заповед от новия главен прокурор на Върховния съд, в която той директно заплашва политическите окупации. Според заповедта, местните прокурори трябва да разследват дали има обществени или частни окупирани сгради под юрисдикцията им и ако има такива, да нареждат извеждане. Това беше последвано от серия статии в корпоративните медии, насочени срещу конкретни окупации, и много хора в Гърция вече вярват, че полицейска операция срещу една или повече окупации е неизбежна. •

Иво

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.