Striketober: безпрецедентна вълна от стачки

В Съединените щати се надига вълна от стачки, каквато не е имало от 1968 г. За подобряване условията на труд настояват в цялата страна работници, изтощени от пандемията COVID‑19. Изправени пред поскъпването на живота, хиляди работници от всички сектори на икономиката притискат началниците да им увеличат заплатите.

Възходът на борбите
Конфликтите в Съединените щати се разрастват още преди здравната криза. Началото е поставено с автономното движение на учителите в Западна Вирджиния през 2018 г., когато 30 000 стачкуващи се разбунтуват срещу своите профсъюзи. Техният пример е последван от други работници. През юли във фабриката за чипс Frito-Lay, дъщерно дружество на PepsiCo, в Канзас, хората на труда успяват да извоюват увеличение на заплатите, един гарантиран почивен ден седмично и ред други придобивки. Подобно е положението и в завода за производство на бисквити Nabisco, дъщерно дружество на гиганта Mondelez, където стачкуващите постигат своите искания през септември след петседмичен конфликт. От март 2020 г. до момента независимата медия Payday Report е регистрирала 1600 стачки в Съединените щати. Октомврийските стачки са поредното свидетелство за сериозното засилване на борбите в САЩ след 50‑годишен спад почти до нулата.

Striketober
През октомври повече от 100 000 работници в Америка стачкуват или заплашват да го направят. Могъщата стачна вълна е наречена страйктоубър (от страйк – стачка и октоубър – октомври).
На 14 октомври 10 000 работници в производителя на селскостопанска техника John Deere напускат работа в знак на протест срещу заплатите и условията на труд. Отхвърлено е тяхното искане за повишение на часовата надница с 6 цента, което е смешно малко – заплатата на генералния директор Джон Мей е вдигната през 2020 г. с около 14 милиона евро – 160% увеличение в сравнение с 2019 г.
На 18 октомври около 60 000 телевизионни и филмови работници са призовани да стачкуват. На 13 октомври за обявяване на стачка гласуват повече от 24 000 медицински сестри и други здравни работници в Калифорния и Орегон, след като преговорите за заплатите с частната болнична група Kaiser Permanente (с 31 000 работници) стигат до задънена улица, въпреки че печалбите на Kaiser Permanente – както и тези на John Deere, Kellogg’s и др. – бележат сериозен ръст по време на пандемията. Медицинските работници настояват за 4% увеличение и по-дълги почивки, за да могат да се справят с изтощението от тежкото натоварване, свързано с COVID.

Вълната залива света
Подобна е ситуацията в много други страни по света, където борбите приемат различни форми.
Португалия например е изправена пред безпрецедентна вълна от стачни действия, които синдикатите не могат да удържат. В борбата се включват десетки хиляди работници от множество отрасли. През септември и октомври стачкуват железопътни работници, учители, фармацевти, служители на метрото, техници от доболничната помощ, данъчни служители и надзиратели в затворите. На 4 ноември стачките довеждат до разпускането на парламента.
В Иран, предимно в петролния сектор се провеждат както общи, така и стихийни стачки без одобрението на синдикалните ръководства – поредно свидетелство за възраждащите се борби на работниците по света.
Във Франция например шефовете и ръководствата на компаниите отбелязват, че много служители не се връщат на работните си места и използват принудителните отпуски, за да си търсят нова работа, което е своеобразен вид „скрита“ стачка. Този отказ от затъпяващото бачкане се превръща в глобално явление.
Условията са благоприятни за това – има недостиг на работна ръка, особено по-зле платена, и шефовете са принудени да вдигат заплатите. Пред заплахата от голям взрив различните буржоазии увещават работодателите да си развържат кесиите.

Значението
Съединените щати и останалата част от днешния глобализиран свят са изправени пред историческо събитие, след като пандемията разкри окаяното състояние на здравеопазването. Цели сектори от работническата класа се мобилизират сами, без да бъдат призовавани от дискредитираните синдикати. Синдикалното ръководство не желае да стачкува и трескаво се опитва да овладее нещата, за да не създава затруднения на своите господари във властта, които го хрантутят.
Голямата стачна вълна в Съединените щати от 2021 г. е дело предимно на неорганизирани нископлатени работници в сферата на услугите; самонаети шофьори на тирове и камиони за градски доставки; работници в хотели, ресторанти, магазини, строителни обекти; учители и шофьори на училищни автобуси; медицински сестри, изтощени от изнурителния извънреден труд; работници в складовете и в хранително-вкусовата промишленост, принудени да се трепят от работа 18 месеца; домашни помощници, работещи през агенции; и много, много други от уж изчезналата работническа класа! Видя се, че капитализмът не може без така наречените работници на първа линия. Без тях всичко спира.

Един предизвестен конфликт
Кризата с COVID‑19 през 2020−21 г. само изостри и задълбочи икономическите конвулсии. През последните четири десетилетия в развитите капиталистически страни бяха закрити много традиционни работни места. Настъпи времето на черноработниците, неосигурените, работещите на парче, на непълно работно време, под шапката на разни „цифрови платформи“, времето на некачествените и постоянно орязвани услуги. Работниците в „новата икономика“ са доведени до отчаяние и започват да се бунтуват. Много от тях отказват да се върнат на своите опасни работни места срещу мизерно заплащане. За това явление вече се говори като за Голямото напускане. В сайта Записки за труда (labornotes.org) Луис Фелис Леон и Дан Ди Маджо отбелязват, че драконовите мерки за повсеместно наблюдение и контрол, масовия извънреден труд, недостигът на персонал, временните трудови договори и прочее форми на свръхексплоатация вече карат американските работници да отбягват подобни работни места. Данните показват, че през август близо 4,3 милиона работници не са се върнали на работа. Удължаването на помощите за излезлите в принудителен отпуск по време на пандемията позволява на милиони да потърсят по-добра работа и принуждава работодателите да предлагат по-високи заплати, допълнителни гаранции и даже премии при постъпване на работа в някои сектори като услугите, където незаетите места са най-много. Работниците обаче продължават да „ограничават предлагането“ на труд, да създават недостиг, а това обикновено означава, че заплатите трябва да се вдигнат.

Започват ли да се променят изгледите за класовата борба?
Преструктурирането на пазарите на труда е в начален стадий. Голямата вълна от 2021 г. е само симптом. Глобалното разпределение на стоки и услуги е изправено пред подобни сътресения. Огромни парични потоци се пренасочват към борсите и финансовите спекулации с акции, облигации, деривати, валутни курсове, криптовалути и пр. Последиците от тези балони тепърва ще излязат наяве и може да се окажат най-страшни.
Работническите борби се провеждат в този нов цикъл на капитализма и ще трябва да влязат в сражение не само с началниците, но и със синдикатите, за да могат да преминат в настъпление. Новата фаза на борбата може да се развие само със самостоятелно организиране на редовите работници. Това ще придаде необходимата борбеност на движението, за да се промени балансът на класовите сили. Не само стачките, но и всички останали икономически борби по света обаче са обречени на провал, ако не поставят началото на истински антикапиталистическо политическо движение. ◼

Оливие
Bilan et Perspectives
публикувано в kon-flikt.org