Русия – най-слабото звено на световната капиталистическа система

Писано няколко дни преди „бунта“ на Пригожин и ЧВК Вагнер – бел. ред.

Ако не закономерности, в историята съществуват повтарящи се аналогии.

Зам.-държавният секретар Нелмут Зоненфелд, отговарящ за източната политика на САЩ, в свой секретен доклад пред американската дипломация от 1975 г. предупреди СССР, че навлиза в най-тежката криза от създаването си през 1922 г. и предложи ,,взаимноизгоден план“ за спасение на империята: във външен план той съветваше трансформирането ѝ в нещо подобно на британското ,,общежитие на народите“, а във вътрешен създаване на ,,смесена икономика“: държавна, частна и с работническо самоуправление, като в Титова Югославия.

Ако Москва бе послушала съветите му, може би и днес реформираната империя щеше да се ръководи от компартията. Но самозалъгвайки се със собствената си мощ/немощ, геронтокрацията на великана с глинени крака прие привидно хелзинкската ,,кошница“ (1975), гарантираща ,,свободното движение на стоки, хора и идеи“, отхвърли офертата на САЩ и влезе през 1979 г. в заложения от тях Авганистанския капан. Войната за завладяването му срещна съпротивата на живот и смърт на муджахидините (въоръжени ислямистки формирования, обявили джихад – свещена война на нашествениците). Тя продължи близо десет години и завърши с разложението, поражението и оттеглянето на ,,непобедимата” армия. Заедно с другите вътрешни и международни причини, върху които тук няма да се спирам, империята претърпя имплозия и се дезинтегрира, като 14-те ,,съветски” републики провъзгласиха независимостта си, а 15-та, под името Руска Федерация пое наследството на остатъците от имперското господство.

Петнадесетина години след краха на империята Збигнев Бжежински – съветник на президента Картер по националната безопасност, казваше, че имперските стремежи на Русия не са умряли заедно с СССР и че знак за началото на възкресението на империята би бил опитът на Кремъл за насилствено присъединяване на Украйна към т. нар. РФ. Паралелно с това, Бжежински считаше, че единствения шанс на Русия да оцелее и избегне поглъщането ѝ от Китай е да се присъедини към ЕС и НАТО.

Ако това беше станало, днес Русия щеше да бъде най-мощната страна-членка на европейския Съюз, почти равна във военно отношение със САЩ. Вместо това, обладан от вековния мит за световната мисия на ,,Третия Рим“, Путин повтори Брежневата грешка, като анексира Крим и нахлу в Украйна, завладявайки и малко по-късно, присъединявайки обявилите с негова помощ ,,независимостта“ си Донецка и Луганска ,,републики“. (За онагледяване и разбиране на случилото се в Украйна от българските читатели, бихме им посочили картина при която Ердоган нарежда на Доган и башибозуците му да обявят ,,независимостта“ на Делиорманския и Кърджалийския санджаци, обещавайки му да го направи доживотен валия на новия вилает…)

Руският историк Александър Еткинд, напуснал ,,родината“ в началното десетилетие на 2000-те години, казва: ,,Путин и неговата клика можеха да останат на власт още десетилетие, така както Хабсбургите можеха да оцелеят, ако не бяха започнали Първата световна война. Но той реши да започне тази война, която бележи последната стъпка към падането на Руската империя, една империя в упадък, която е пред колапс.“ Такива като Еткинд, напуснали потъващия кораб са стотици хиляди.

След втората седмица от началото на войната на Русия срещу Украйна аз казах, че тя ще бъде продължителна и може да трае пет години. По същото време отправих своя апел към анархистите от воюващите страни, призовавайки ги да започнат пропагандна, агитационна и организационна работа за превръщане на империалистическата война в гражданска и на последната в социална революция. Къде сме днес и какво се случи преди и през изтеклите 16 месеца от началото на Путиновата война (24 февруари 2022 г.)?

С политиката си на разширение на Изток и обещанията да присъедини Украйна към НАТО Западът заплаши мекия корем на претърпялата дезинтеграцията си ,,съветска” империя и направи всичко необходимо за събуждане на страховете на Кремъл. В много по-голям мащаб се повтаряше авганистанската стратегия, с която бившия СССР бе въвлечен в една безперспективна и изтощи-телна война срещу въоръжаваните от САЩ муджахидини, която, както упоменах по-горе, завърши с разложението, оттеглянето и поражението на ,,съветската“ алмия, довело до разпада на ,,империята на злото”. Със сегашната война идва редът на така нар. Руска Федерация.

Вместо очакваният от Путин и неговите ,,стратези” блицкриг, войната се превърна в позиционна, която бавно, но сигурно изсмуква жизнените сили на всяка от воюващите страни. В унисон с избраната стратегия Западът, предимно САЩ, започна снабдяването с оръжия и муниции, ,,на час по лъжичка”, на въоръжените сили на Украйна, което ѝ позволява, ако не да победи, да противо-стои на значително по-мощния във военно отношение агресор. Резултатът е плачевен, но очакван: систематично и педантично градовете и селата на Украйна се разрушават до основи. Разрушенията възлизат вече на половин трилион долари, срещу които предвидените помощи за идните години не надхвърлят 20 % от тях.

Човешките жертви от двете страни се увеличават непрекъснато, като за нападателя те надхвърлят 200 000 войници, за нападнатата страна те едва ли са по-малко плюс труповете на една значителна част от цивилното население (включително деца и старци) и няколко милиона бежанци, главно в Европа, които след няколко години ще се интегрират напълно в приелите ги страни и едва ли ще пожелаят да се завърнат в ,,родината” след края на войната.

Не по-розово е положението на руската страна, макар че засега войната не се води на нейна територия. Въведените от Запада санкции нанасят своите тихи поражения на икономиката, за което свидетелстват затяганията на коланите… Редовната армия се оказва недостатъчна или небоеспособна, поради което освен допълнителното свикване на резервистите под знамената, путиновия режим използва скъпоплатени наемници от Чечения и касапите от частната армия ,,Вагнер” и прибягва до мобилизации и рекрутиране на войници сред затворниците.

Тъй като съотношението на руския БВП (брутен вътрешен продукт) към общия на САЩ, Европа и Япония, които са се ангажирали с военната ,,помощ”, е 1:23, не е трудно да се предвиди развръзката: ако Западът реши да отдели 5% от своя БВП за нуждите на войната, за да поддържа ,,равновесието на силите”, отделяйки същите трилиони долари, населението на Русия трябва да престане да яде. След ,,необходимия” брой години, продължаващата ,,военна операция” ще доведе Русия до ръба на пропастта, ако не и в нея.

Какво е вътрешното положение на Русия?

Режимът на Путин се основава на полицейския произвол и продажбата на нефт и газ в чужбина. Кремъл използва икономическата си мощ, за да установи една полуфеодална, колониална система. Дходите от износът на петрол и газ позволяваха на Кремъл и все още му позволяват да откупва чрез петродоларите послушанието на ,,обкръжението на Путин”, на наемниците, биещи се за негова сметка и на ,,елитите” в десетките полуколониални съставки на ,,федерацията”. Последните изтъргуваха своята независимост и националното си развитие срещу тези субсидии, разпределяни благодарение на петролните пари. Но войната нарушава тези баланси между центъра и регионите: парите стават все по-малко, мнозинството от мобилизираните и убитите на фронта в Украйна войници идват от най-бедните региони на страната. Масивните западни санкции в дългосрочен план ще натежат върху финансите на държавата и ще ограничат способността ѝ да преразпределя манната, за да купува мълчанието на отечествените парии и на тези от регионите.

След увеличаващите се санкции и преустановяването на изкупуването на руския петрол и газ от Европа, Кремъл потърси компенсации в Азия. Китай, който иска по-ниски цени от световните, не бърза да строи петролопроводи и преговаря със Саудитска Арабия и емиратите, което го прави доста несигурен търговски партньор. Другият голям консуматор е Индия, но пътя на руския петрол и газ с танкери минава през морета и океани, контролът над които принадлежи на страни, участващи в санкциите, които могат във всеки момент да затворят пътищата…

Друг, още по-тежък проблем е демографският. Населението на Русия намалява заплашително. Докато известният химик и баща на таблицата на елементите Дмитрий Менделеев, който също се е интересувал от демография, е прогнозирал в края на 19 век, че през 1950 г. населението на Руската империя ще достигне 450 до 500 милиона жители, днес човешкият вид в Русия е повече от всякога застрашен. Официално има малко над 140 милиона жители. Но официалните данни са повече от съмнителни. Това следва да се допълни с масовото ,,гласуване с краката” – инженери, учени, информатици, артисти, бизнесмени и милиардери заедно с милиардите си страната напускат. Бжежински казваше, че изнесените от Русия капитали надхвърлят 500 милиарда долари.

В провинцията мафиотското самодържавие, църквата и шовинистичното патриотарство са върнали мнозинството руснаци интелектуално, идейно и морално в Средновековието, където живеят на ръба на мизерията. Те се идентифицират с племе, заобиколено от врагове, затова подкрепят войната в Украйна в името на защитата на родината и за по-грамотните – на руската култура. За съжаление, Русия трябва да преживее още едно унижение и военно поражение в Украйна, за да си кажат тези хора: „Може би сгрешихме?“ И да се превърнат в свободни и активни граждани. Само разгрома на режима на Путин може да ги събуди от летаргията и да ги върне към активен обществен живот.

Но не трябва да се забравя, че след краха на СССР този престъпен режим успя да се установи и да крепи само благодарение на западните демокрации. През 90-те години руснаците бяха отворени за един свободен и активен обществен живот. Мнозина имаха илюзии по отношение на западния начин на живот. Те нямаха представа какво е, но гледаха американски филми и един стандарт на живот, надвишаващ многократно техния. За тях Западът беше свободни избори, големи американски коли и Макдоналдс. Но ,,великите демокрации” предпочетоха да привилегироват мръсните пари от Русия. Всички знаеха, че това са престъпни пари, но печалбарството и алчността на западните капиталисти и властници се оказаха много по-силни от демократичните идеали и ,,правовата държава”… В резултат на руснаците разбраха, че ако имаш много пари, над тебе няма действащ закон и си казаха: „А, това ли е демокрацията!“. Така престъпният режим успя да се развие в Москва, корупцията и приемствеността на обремененото старо наследство на произвол и презрение към личността на ,,малкия човек” се съхрани и разцъфтя.

При тези дадености, какви са възможните сценарии след края на ,,империята”? С военното поражение Путин ще си отиде, най-вероятно с краката напред: или някои ще го убият, или той ще се самоубие, ако има куража на нацистките фюрери. Рано или късно Русия ще остане без Путин. Във властовите среди, някои вече се готвят за това. От пристигането си в Кремъл до днес Путин е нещо като кръстник на мафията, който гарантира баланса между различните съперничещи си кланове, борещи се за власт и богатство. Без него, първият възможен сценарий е най-жесток: кланова война за трона и опит на победителя да съхрани наследството.

Сред претендентите са имащите истински армии, като Евгений Пригожин (шефът на вагнеровци), Рамзан Кадиров (президент на грузинските наемни главорези) и Виктор Золотов (началник на националната гвардия); или такива като Николай Патрушев, който контролира службите за сигурност.

В ,,федеративните” републики регионални мафиотски групировки също ще се борят за властта, за да наложат своя престъпен ред. Същото вероятно ще се случи в цяла Русия: борба между съперничещи кланове за властта и контрола над икономиката и търговията. „Тези момчета се мразят – казва един добър познавач на Кремълското задкулисие – ако един клан победи, другите ще трябва да му се подчинят, иначе ще загубят всичко, включително и живота си.” „Можем да си представим престъпната битка за контрол над въглеводороди, стоки, заводи…- добавя той – Това ще бъде една съвременна версия на „Смутното време“, между 1598 и 1613 г., ознаменувало края на династията на Рюриковите (и на Иван Грозни) и възхода на Романовската династия, когато бе заплашено самото съществуване на руската държава.”

Членовете на сегашния ,,елит” могат да се съгласяват да уволнят сегашния № 1, както стори това през февруари 1917 г. подалото оставката на Николай II-ри негово обкръжение, като назначат един свой княз Лвов за пръв министър-председател на съвременно ,,временно правителство”. За тях войната в Украйна е катастрофа, която ги направи бедни, поради военните нужди на режима и ги откъсна от ,,свободния свят”. Новият екип ще се свърже с европейските лидери и ще поеме ангажименти, като освободи емблематични политически затворници, като Алексей Навални, в замяна на вдигането на санкциите и възобновяване на бизнеса със Запада. Характерът на путинския режим ще остане непокътнат зад фасадата на една Потьомкинова демокрация.

,,Демократичният” сценарии има още един вариант: – с решаващата роля и с парите на Запада, след разпада на путинския режим, да бъдат доведени разнокалибрени руски емигранти от Ходорковски до известни писатели и интелектуалци, ,,избрали свободата”, които сега се подвизават в разни инициативи, като „Конгрес на народните депутати”, който е създал легионът „Свобода на Русия“.

Западните банкери и генерални щабове едва ли ще си развържат кесиите и осигурят ,,пломбирания вагон”, защото емиграцията е разноезична: в нея, освен демократи-западници, за които цялата руска история не е нищо друго освен кървава помийна яма, от която страната трябва да бъде извадена, за да се озове в европейския либерален обществен ред, има и националисти като Навални или реформатори, желаещи мирен преход със запазване на ,,социалния мир”. Тази пъстра тълпа едва ли ще може да се обедини, за да създаде една критична маса от граждани, които знаят как работи пазарната демокрация. Освен това, тези господа със своите мирни протести нямат шанс срещу насилието и репресиите на разполагащите с частни армии кандидати ,,да вдигнат търкалящата се по улиците на Москва власт”. Така че ако, въпреки всичко, с помощта на Запада в Русия се установи някакъв квазидемократичен режим, той няма да се различава съществено от сегашния, а ,,великите демокрации”, както сочи историческия опит с нацисти и болшевики, ще преговарят и поддържат властта на гангстерите и мошениците, като ,,по-малко зло” от един революционен изход.

Разпадането на ,,руската федерация“ ще доведе и до други огромни проблеми, както вътрешни, така и международни. Най-належащият проблем ще е този с ядрения арсенал. В случай на разпад няколко региона ще наследят ядрените оръжия. През 1991 г. Украйна предаде ядрените си оръжия в замяна на гаранции за сигурност от страни като Франция, Русия, Обединеното кралство и Съединените щати. Американците помогнаха за разглобяването на ракетите. Но подобна ситуация едва ли може да се случи отново с тези оръжия, след уроците на миналото. Кандидатите да сложат ръка върху тях ще бъдат многобройни, което ще ги превърне в постоянна всекидневна и всякиминутна опасност за света.

В допълнение към ядрения, дезинтеграцията на Руската ,,Федерация” вещае други, може би още по-сериозни проблеми. Тя се оказа един провален проект и „деколонизацията“ ѝ може да бъде последвана от бразуването на 34 независими държави, което ще прибави многобройни политически последици, вследствие на които граничните спорове и войни могат да станат неизбежни.

В ерата след Путин отделянето на Чечения и на другите севернокавказки републики изглежда неизбежно. След тях ще дойде редът на Татарстан, на Башкирия и на Саха, което е официалното название на Якутия. Разположена в североизточната част на Сибир, тя е най-голямият регион в състава на Руската Федерация. Част е от Далекоизточния федерален окръг и икономически район. Площта ѝ е 3 083 523 km² (1-во място по площ в РФ с 18,01% от територията ѝ). Населението ѝ на 1 януари 2017 г. е 962 835 души от които 60 % са местни жители. Републиката се нарежда на 56-то място в РФ по население, с гъстота от 0,3 души на квадратен километър.

Китай е заинтересован от дезинтеграцията на Русия

Далечният Източен Сибир, граничи с Китай, който е силно заинтересуван от този регион. По дългата граница от повече от 3000 километра, разликата в гъстотата на населението между южната част на Източен Сибир и северната част на Китай е 1 на 100: на всеки жител от руската страна има 100 китайци.

Неформалната колонизация вече е в ход: китайците купуват и обработват много земя, секат дърва – легално и нелегално… Големите сибирски градове, дори тези, които са далеч от границата, като Красноярск, са пълни с китайски магазини и ресторанти. Освен това малко се говори за случващото се в сибирската провинция, но имиграцията на китайските селяни там е много важна.

Русия е принудена да приеме тази ситуация. При мирен сценарий тази неофициална колонизация може постепенно да доведе до заличаване на границата. Но има и други варианти. Няколко района на Източен Сибир някога са принадлежали на Китай и са били анексирани от Руската империя след Втората опиумна война (1856-1860 г.). Китайците наричат този период „век на унижението“. От тогава те никога не са си възстановили този регион, който символично нарекоха Външна Манджурия. Като нахлу в Украйна, Путин създаде прецедент: Китай може да поиска и спечели ,,референдума”, като каже: „Ние не окупираме тези земи, ние си ги връщаме“.

Сибир вече де факто принадлежи на Китай. Милиони хектари са дадени под наем на китайски компании за деветдесет и девет години. Цели части от град като Иркутск на езерото Байкал са завладени от китайците. В сибирските училища децата учат китайски. Поради политиката за едно дете, в Китай има много повече мъже, отколкото жени. Сибир е отдушник за този мъжки излишък.

В Путиновата война Китай е заинтересован от победата на Украйна и краха на империята. Когато започне нейната дезинтеграция, някой ще може ли да му попречи да заграби цялия Сибир до Урал. Последеците от което тук няма да разглеждаме в детайли.

Ще настъпи ли пролетта на народите?

Днешният путински режим не е сталински, нито хитлеристки, той е бонапартистки, какъвто беше този на Наполеон III-и във Франция он 1849 до 1870 г. с неговите плебисцити, медии под контрол, вездесъща полиция и лидер, претендиращ за пряка връзка с народа. Бонапартисткия режим е описан прекрасно от Карл Маркс в брошурата му: ,,18-ти Брюмер на Луй Бонапарт”. За Наполеон III или ,,Баденге” имперските апетити завършиха с пруската му авантюра, военното поражение и падането му. Френско-пруската война завърши с разгрома на Втората Империя. Той бе последван от управлението на временното правителство ,,на националната отбрана”, срещу което парижани въстанаха и на 18 март 1871 г. обявиха Комуната. Тя просъществува само 72 дни, когато с помощта на Бисмарк, версайските бандити, начело с Тиер, я удавиха в кръв и си върнаха изгубения рай. С това започна ,,хубавата епоха” за френската буржоазия.

150 години по-късно руско-украинската война може да завърши като френско-пруската. Такъв край ще очертае още един, последен по място, но не и по вероятност, сценарий: Путин и путинизма ще имат съдбата на Втората империя на Наполеон III и на неговия бонапартистки режим: вместо във Великобритавия, Путин може да завърши дните си в едно пзлатено отшелничество в арабските емирства, ако не бъде предаден от ,,своите” на съда в Хага. Но това са незначителни детайли. По-важно е дали руският народ ще се побратими с претърпялата поражение армия, ще се въоръжи ли и ще постави ли началото на Федерацията на Комуните, както това стана през март 1871 година във Франция или ще продължи незавършеното дело на третата руска революция, започнала с Кронщадската Комуна пред март 1921 г.? (Третата – анархистическа революция след Февруарската и Октомврийската.)

Очевидно ни очакват важни исторически събития. Сред тях: много по-мащабна криза от тази, която доведе до рухването на така нар. СССР, създаване на небивала революционна ситуация и може би велики мигове в човешката история. Всичко зависи от революционния потенциал на руския народ, от неговата способност да създаде в разгара на събитията една критична маса от бойци, които знаят какво трябва да се прави и които могат да организират стихията и спонтанността на масите, за да го направят.

Разбира се, това е задача с изключително трудно решение. Утре ,,свободният свят” няма да се посвени да превърне всяко народно въстание в остатъчна Русия в една нова иракска кланица, но това може да се окаже неговата Пирова победа, поради наличето на… ядреното оръжие.

Георги Константинов