На 02.06.1876 г. е убит българският поет, публицист, анархист и революционер Христо Ботев
Ботев споделя всички виждания на анархизма – той е против всякаква форма на господство, без значение за кого става дума.
Единственото радикално средство за разрешаване на националния въпрос той вижда само в революцията.Ботев ратува и за балканска федерация като средство, което би съдействало за разрешаване на националния въпрос на Балканите. Интернационалист по убеждения, Ботев защитава правото на българския народ за самоосъзнаване и самоуправление, обявява се за радикалната революционна борба за сметка на „просветителната“ идеология, против експлоатацията на по-слабите в социално отношение от страна на по-силните. Идеите на Ботев са близки до анархизма. Той не признава никакви господари били те чорбаджии, попове, турци или дори представители на руската имперска политика.
Същевременно той познава лично редица руски, украински и полски революционери (и интелигенти-нихилисти и анархисти) от своето време. Приятел е с известния руски революционер народник Русел Судзиловски, когото Ботев кани като лекар в четата. Също така е близък с Христо Дембецки, Грималди Флореску, Теофан Радионов, Сергей Нечаев, Николай Меледин, Николае Георгеску и пр. Чете Хърбърт Спенсър, Чарлз Дарвин, Карл Маркс, Михаил Бакунин, Пиер-Жозеф Прудон и др.
Ботев е енергичен защитник на Парижката комуна през пролетта на 1871 година, въпреки че дейци на националното движение като Петко Славейков я осъждат.
Роден е на 6 януари 1848 година (25 декември 1847 година стар стил) в Калофер, в семейството на даскал Ботьо Петков (1815 – 1869) и Иванка Ботева (1823 – 1911).
През 1854 година Ботьо Петков не успява да се споразумее с калоферската община за заплащането си и се премества в Карлово.
Още от 1857 година Ботьо Петков се опитва да изпрати сина си да учи в Русия с помощта на Найден Геров, негов познат от Одеса, който е станал известен просветен деец и руски вицеконсул в Пловдив. Това се осъществява едва през есента на 1863 година, когато Христо Ботев получава стипендия от руското правителство и заминава през Пловдив и Цариград за Одеса, където пристига на 14 ноември.
През 1866 година Христо Ботев е назначен за учител в Задунаево, българско село в руската част на Южна Бесарабия, където пристига през септември.
В края на септември 1867 година Христо Ботев пристига в румънския град Гюргево, където скоро се свързва с българските хъшове – сред тях е Хаджи Димитър и доста участници в организираните през същата година чети на Панайот Хитов и Филип Тотю. Когато става известно, че е починал видният деец на революционното движение Георги Раковски, цялата група заминава за Букурещ, където участва в неговото погребение на 12 октомври.
През септември 1868 година Ботев отива в Букурещ с любителската театрална трупа на Добри Войников и решава да остане там.
През февруари 1869 година със съдействието на Христо Георгиев Ботев е назначен за учител по български език в Александрия, но малко по-късно е уволнен, след като влиза в конфликт със заможни българи от града, които обвинява в липса на патриотизъм. Той остава в Александрия до август, когато получава назначение като учител в град Измаил в румънската част на Южна Бесарабия. По това време в Калофер умира баща му, оставяйки многодетното си семейство с ограничени средства.
От тук срещите и контактите с анархистите и неговото развитие като революционер ,който желае освобождението на народа не само от турско робство, но и от чорбаджийството, църквата , руското влияние и въобще монархиите, като цяло всеобщо федериране на общностите и народите. Ярка и силна противоречива личност, човек на крайностите Ботев не търпял ред, дисциплина, господарство. Той съчетал в себе си много от идеите на комунизма и анархизма – омраза към бейове, чорбаджии, попове, руски дворяни, към френския царизъм и английската царица, защитница на османската империя и пр. Накратко той притежавал всички черти на типичен анархист и комунист от своята епоха.
В края на юли или началото на август 1869г, в Букурещ, Христо Ботев се запознава с руския анархист Сергей Нечаев. През август Ботев се установява като учител в град Измаил, близо до румънско-руската граница. С негова помощ, Нечаев минава границата и се насочва към Одеса, където Ботев вече е предупредил Любен Каравелов за пристигането на Нечаев. Каравелов поема Нечаев в Одеса и му помага за да стигне до Москва. В следващите месеци в Москва се случват известните събития около убийството на студента Иванов, арестите и големия процес срещу „Народна разправа”. Нечаев не е заловен и отново минава в Румъния през Измаил с помощта на Ботев.
Докато живее в Измаил Ботев сътрудничи на няколко български вестника в Букурещ – сатиричния „Тъпан“ и издавания от Любен Каравелов „Свобода“, където през лятото на 1870 година публикува редактирани варианти на „Майце си“ и „Към брата си“, както и новите стихотворения „Елегия“ и посветеното на Каравелов „Делба“. В Измаил Ботев поддържа контакти с нелегални организации на руски политически емигранти.
В Измаил Ботев се запознава и с руския революционер Николай Мелетин. Чрез Мелетин, Ботев влиза във връзка с революционния кръжок на „Чайковците” с чийто представители в Одеса поддържа шифрована кореспонденция.
През април 1871г, в Галац, Ботев и Величко Попов образуват „Българска комуна” и изпращат поздравителна телеграма до Парижката комуна. По същото време Ботев написва и „Символ верую на българската комуна”.
В края на 1871 година Ботев и Мелетин се опитват да изнудват за пари заможен браилски българин, но са разкрити от полицията и заминават за Галац. През пролетта, по донос на руския консул в Галац, е арестуван Мелетин, а през април и Христо Ботев. В жилището му е открита руска анархистка литература, обвинен е в разпространение на радикални политически идеи и е изпратен в затвора във Фокшани.
Според брат му, Кирил, това е станало заради разпространението „на някакъв Катахизис”. Става въпрос за „Катахизис на революционера” от Сергей Нечаев.
Той остава там няколко месеца, след което е освободен и през юли или август 1872 година пристига в Букурещ. Според Киро Тулешков освобождаването от затвора става след писмена гаранция от Любен Каравелов и Димитър Ценович, изпратена по настояване на Васил Левски.
В Букурещ Ботев се настанява в стая на тавана на печатницата на Каравелов, в която живее заедно с Киро Тулешков. Той започва работа като коректор на издавания от Каравелов вестник „Свобода“, преименуван малко по-късно на „Независимост“, а през пролетта на 1873 година ръководи издаването на замисления от Каравелов сатиричен вестник „Будилник“.
През лятото на 1874 година Христо Ботев се включва активно в работата на Българския революционен централен комитет (БРЦК) и участва в неговото общо събрание на 20 – 21 август, проведено в печатницата на Каравелов. На събранието той е избран за един от петимата членове на комитета, заедно с Каравелов, Киряк Цанков, Г. Панов и Тодор Пеев, а след това става и негов секретар.
В писмо до Иван Драсов от 12 април 1875 Ботев пише, че е п олучил предложение от руските революционери от Цюрих за общите действия и размяна на литература .
Руските бакунисти, чрез Судзиловски (Д-р Русел-Судзиловски – руски анархист-народник, от полски произход, съученик на Ботев от Одеския университет.), са писали на Ботев, че са готови да помогнат на българската революция със „слово и мишци и нравствено и физически”. Той е руски анархист, сподвижник на Бакунин, подпомага Априлското въстание, като изпраща писма до руски емигрантски централи в Женева и Лондон с цел набиране на средства за въоръжение. . След Освобождението, живее в Източна Румелия, един основателите на първите анархистически групи и кръжоци в България. Оказал голямо влияние върху идеите на левия революционер от ВМОРО и ВМРО (обединена)- Михаил Герджиков
В края на 1875 и началото на 1876г, Ботев участва в нелегален канал за пренасяне на забранена литература от Румъния в Русия, заедно с руските революционери Константин Кац и Зубку-Кодряну.
Известно е и приятелството с Замфир Арборе Рали (Айваза). Молдовски революционер, анархистически деец от европейски мащаб, сподвижник на Михаил Бакунин, Елизе Реклю и др, съпричастен с каузата на българската революция, близък с Любен Каравелов и Христо Ботев. Евгени Волков използва голяма част от записките на Рали за написването на книгата си за Христо Ботев.
Книгата може да прочетете на сайта на ФАБ. Има я и в електронен вариант:
Ботев е поддържал връзка и с други революционери – анархисти, като руснака А. Шапченко и румънецът Гримади Флореско, който е участник в Парижката комуна, сражавал се в отряда на Ярослав Домбровски. Именно затова не бива да се учудваме, че чрез думите си той се асоциира с Парижката комуна :
“ Плачете за Париж, столицата на разврата и пиянството, столицата на шпионството и робството; плачете филантропи, за палатите на страшните вампири, на великите тирани – на паметниците на глупостта , на варварството, изградени с отсечените глави на толкова предтечи, на толкова велики мислители и с оглозганите кости на толкова мученици на насущния хляб – плачете! – лудите не може никой да утеши, бесните не може никой да укроти“
Трябва да се отбележи задължително и нихилистът Теофан Радионов (Руският княз), който се включва в Ботевата чета и загива в сражение с турците.
Интересно е приятелството на Ботев с Николае (Нико) Георгеско, стихиен революционер и най-добрият касоразбивач в Румъния. Не е тайна, че Ботев и другарите му са извършвали нападения и експроприации, които са били необходими за издръжката на вестниците, за закупуването на оръжие, за физическото оцеляване на хъшовете и др. В „Христо Ботийов. Опит за Биография“ Захари Стоянов пише, как К.Тулешков сварва Ботев в компанията на Георгеску и още няколко души, в момента, в който печатат 500 фалшиви руски рубли, по някой наполеон и разни други чужди пари.
Ние от ФАБ препоръчваме за още по-голяма яснота към анархистките виждания на Христо Ботев да прочетете статията на сайта в тази връзка: