Детоксикация* на съзнанието
* Детоксикация – процес, чрез който се премахват токсините от организма
Изминаха няколко все така ерозиращи от хаоса дни след провеждането на поредните избори, призвани да излъчат представители на обезвереното ни общество.
Замъглените съзнания в днешното време не са необичайни, но пък бегъл поглед към статистиката показва, че този вот беше седми за последните три години и половина. Три през 2021-а, веднъж през 2022-а, нов опит през 2023-а, както и два изборa през тази година.
Но и след неритмичната шумотевица в края на миналия месец, неудовлетвореността, горчивият вкус и усещането за пронизваща сетивата несправедливост все така доминират. Гръмко рекламираната от стожерите на йерархичната власт практика продължава да произвежда фалш.
Същата тази практика, при която част от населението – у нас тя вече трайно гравитира около една трета, прави наивен опит за избор на свои (не чак толкова компрометирани) фаворити в органите за управление на държавата.
Другите две трети пък продължават да показват, че животът продължава (за някои може би и по-смислено) без разпиляна „изборна“ енергия.
Независимо от задушаващо агресивния подход от страна на пъстрата гама политици, анализатори и ерудити с претенции, основани на безропотно възприети модели. От (почти) безкритично лансирани в множество мозъчни тръстове. И разбира се, фондации и представящи се за неправителствени организации с щедри бюджети, осигурени от фигури, просперирали вследствие на тясно сътрудничество с… правителствата.
Предвидим гняв
Голяма част от прекрачилите помещенията в присъствието на неразбираемо голям брой хора, които дори не познават законовата уредба, в последните дни са обединени от гняв.
Гняв, породен от множеството случки в същите тези помещения (можем само да си представим какви действия се предприемат в едни други сгради, призвани да направят генералните изводи, „оцветени“ с цифри), които безусловно са обида за всеки разумен индивид.
Но, всъщност, случи ли се нещо, което не беше толкова трудно за прогнозиране? Едва ли…
Седмите избори от април 2021 година насам повече от категорично показват, че и след тях голяма част от населението остава също толкова недоволно и разочаровано.
Няма как да е различно. Просто защото целите на функциониращата и храбро защитавана от хора с нечистоплътно съзнание обществено-политическа система не съвпадат с интересите на голяма част от гласуващите. За негласувалите сякаш е малко по-ясно…
С други думи казано – няма как да очакваме наперените и вечно обещаващи политици да осъществят бленуваното добруване на населението, след като те вече многократно доказаха, че не са в състояние да действат изцяло в интерес на онези, които са призвани да представляват.
Промяната, обещавана от политическите формации, е неосъществима
Представителите на политическата класа непрекъснато наблягат на промяна. Би било полезно обаче за пореден път да се напомни, че тази лелеяна надежда за промяна винаги е окована в рамките на същата тази компрометирана обществена система.
А на българска територия (не само, разбира се!) тази система е изкуствена конструкция с ограничена жизнеспособност, която на всичко отгоре десетилетия наред е функция на външни фактори.
Голяма част от съществуващите с лепнати етикети на идеологически, бизнес-ориентирани и борещи се за някакъв обществен просперитет политически партии (в повечето случаи просто корпоративни групировки с предвидими цели) всъщност са копие на формациите, изградени от колониалните капиталистически сили в държавите на други континенти, чието предназначение е описано нелошо в някои учебници по история.
По ирония на съдбата, целият този безвкусен маскарад се случва във време, в което немалка част от обществото осъзнава, че призваните да бъдат негови представители практически не решават неговите реални проблеми и не защитават неговите интереси. Или по някакъв характерен, далечен на академичните дефиниции, начин го усеща…
А когато към тази маса се добавят и онези, които вече са убедени, че проведените избори са нелегитимни, какъв би бил смисълът от участие в подобна нехуманна какафония?
Още повече, когато мнозина от подканяните за впускане в дебрите на поставения на пиедестал вот, са силно разколебани заради липсата на класа, подготовка и разбиране на основните обществени процеси у онези, отправящи посланията.
Осъзнаване и съграждане на общности, в които йерархията е нежелана
Обществата, включително нашето, днес изпитват отчаяна нужда от детоксикация на съзнанието и осмисляне на случващото се. На онова, което се случва под тежкия ботуш на съществуващия социално-икономически и политически модел.
Партията, коалицията, сглобката или каквото и да е, която ще осъществи „промяната“ или отпускането на бюрократичните окови за населението, няма да се появи. Нито след седмите поред, нито след следващите или по-следващите парламентарни избори.
Все още звучи неразбираемо за доста от хората около нас, но всъщност ние действително сме в състояние да си сътрудничим и помагаме и без съществуването на йерархични капиталови структури, срещащи се днес под различна форма и с разнообразни наименования.
Да започнем да изграждаме общности (за тяхното функциониране дори не е нужна чак неимоверна активност) с приоритети, които днес са захвърлени в ъгъла.
А детоксикацията е възможна, само когато обществото се събуди и започне да осъзнава това.
Голяма част от политическите обещания са фалшиви. Не защото напълно липсват личности, които биха положили усилия за тяхното осъществяване, а защото всеки техен порив се сблъсква в мрачната стена на злокобния модел. Същият безнравствен модел, който се храни от генно-модифицирания капитал на нечестивите елити – оръжието, с което те успяват да крепят духовното и морално иго.
Детоксикацията е не само възможна. Тя е неизбежна!
Ангел Красимиров
