Руснаците и войната

От началото на войната в Украйна не ми дава мира следния въпрос: Защо и как обикновените хора в Русия търпят това братоубийство?

Давам си сметка за мощната пропаганда. И за цензурата, по-жестока дори от тукашната. И за украинската и западната пропаганда, отнасяща се с руснаците като с „орки“. Но ако гладът и смъртта бяха достатъчно, в подкрепата за руската власт щеше да започне същото разложение, което вече виждаме в подкрепата за украинската.

На хартията ще изложим само изводите, които изведохме от информацията, получена от нашите руски приятели. Повече данни можете да намерите на нашия уебсайт.

Преди всичко, не всички работници подкрепят войната. Голяма част от тях пасивно я търпят. По-малка част я отхвърлят, но при липсата на революционна класова организация, това остава практически нечуто.

Повече хора се противопоставят на войната в големите градове. Но в по-отдалечените региони на страната тя се превърна в средство за приближаване към центъра на империята.

Изпращането на войници на фронта се е превърнало в един вид ключов индикатор за ефективността на руските губернатори: те не могат да си позволят да изостават от другите региони, които са им близки по значимост или географско разположение.
Това разпалва съревнование между регионите – всеки се опитва да предложи повече пари на потенциалните войници и хората проучват офертите, за да вземат най-високата.

В условията на война руският империализъм привлича част от работническата класа на наемна служба с високо заплащане, а военната индустрия е принудена да вдигне значително заплатите, за да привлече оредяващите работници.

За да намерят нови работници понякога на капиталистите се налага да удвоят заплатите. Има съревнование между военните и гражданските компании, което натиска заплатите нагоре. От това печелят особено нискоквалифицираните работници – сега те могат да потребяват повече.

Зад всяка война стои простата националистическа идея: когато държавата печели войната, печелят всички – и бедните и богатите.

Богатите несъмнено печелят. Голямото грабене започна още с началото на войната. Много чуждестранни компании останаха за местните олигарси. Много руски капиталисти също оставиха активите си на „старите“ олигарси и водещите групировки. Своя дял получиха и играчи от „нисшите ешелони“ на руския капитал, бивши изпълнителни директори и топ мениджъри на клонове на западни компании.

Като цяло руската буржоазия увеличи драстично печалбите си по време на войната. Но печалбите на буржоазията растат повече от икономиката и това може да стане само за сметка на работниците.

Все пак, една част от работниците, различни ръководители на отдели, контрольори и т.н., но също така и работници в ключови за капитализма сектори спечелиха от войната. Доходите на фронтоваците скочиха понякога десетки пъти. Ако „новите руснаци“ от 90-те години на миналия век често идваха от света на рекетьорите и сутеньорите, то днес „новите богаташи“ все по-често са сред „освободителите на Донбас“. От тях ще произляват новите ръководители на държавните компании и на държавните и общинските органи.

Макар военната ситуация да изменя баланса между секторите, без съмнение вътрешнокласовите неравенства остават и нарастват. Растежът в заплащането е неравеномерен както между регионите, така и между секторите на икономиката.

Погледнато по същество, чрез войната руското правителство разшири пазара на труда, като масовизира професията на наемния държавен убиец и разшири обслужващите я индустрии. Докато победите на фронта продължават, а напрежението от войната не съсипе икономиката, това очаквано дава глътка въздух на работниците, които търсят къде да продадат труда си. Някои обедняват допълнително, но достатъчно много, изглежда, се чувстват по-добре от преди.

Но войната няма да даде в ръцете на им нито политическата, нито икономическата власт – напротив, военният режим ще бъде използван, за да цементира статуквото. Какво ще се случи, когато войната приключи и доскорошните убийци се върнат у дома, за да се срещнат с уволнените от току-що затворените военни заводи? Или трябва да се молят братоубийството да продължава до безкрай, за да продължава държавата да храни семействата им?