Кризата в технологичния рай, част III: Съпротивата
Четете предишните части:
Зараждането на съпротивата
Последното десетилетие роди първите мащабни примери за организирана съпротива.
Макар дълги години пазарът на ИТ труд да изглеждаше достатъчно динамичен, за да дава възможност на работниците да подбират условията на труд, в последните години корпорациите постепенно успяха да наложат условия, подобни на останалите сектори. Вероятно най-показателно е голямото „завръщане в офисите“ след отпускането по време на Ковид-кризата, което бе постепенно наложено след 2023-та. Както може да се види и от данните за заплащането, в САЩ ИТ специалистите не живеят по-различно от останалите офис-служители.
Синдикализация
Това провокира опити за сдружаване сред служителите на различни компании. Крак повлече Alphabet Workers Union (AWU) в Google през 2021 г. Служители на Google в САЩ и Канада създадоха синдикат, обединяващ както софтуерни инженери на трудов договор, такъв и контрактори (външни изпълнители). AWU стана трибуна срещу несправедливите съкращения и експлоатацията на по-нископлатените кадри в корпорацията. Около 2022–2024 г. секторът на производство на игри стана пионер в съпротивата поради практиката crunch (системен, неплатен извънреден труд преди пускане на игра). Днес в САЩ процент на синдикализация е под 2-3% от общата работна ръка в бранша, но тенденцията е към постоянен растеж при по-нископлатените роли като QA, поддръжка и модератори на съдържание.
Дори в Източна Европа, където им се налага да преоткриват колелото, ИТ специалистите се сетиха, че може да се синдикализират. След вълна от съкращения в CD Projekt Red, създател на Cyberpunk 2077 и The Witcher, служителите се организираха светкавично и създадоха официален профсъюз към националния синдикат OZZ Inicjatywa Pracownicza. Синдикатът бързо се разрасна и обхвана служители от други големи полски студия като Techland и 11 bit studios. В Румъния (третият най-голям ИТ пазар в региона) съществува Sindicatul IT Timișoara, създаден още през 2009 г. Членовете на SITT имат Колективни трудови договори (КТД), които правят съкращенията без огромни финансови компенсации (често между 6 и 12 заплати) практически невъзможни.
В България… колелото още се открива.
Саботаж и изобличаване
През последното десетилетие, вероятно с изострянето на политическите противоречия на Запад, някои програмисти осъзнаха, че кодът, който пишат, има геополитически и социални последици. И започнаха да отказват да го пишат.
През 2018 над 4000 служители на Google подписаха петиция, а десетки топ инженери подадоха оставка в знак на протест срещу договор на компанията с Пентагона за използване на изкуствен интелект за анализ на кадри от дронове и автоматично подбиране на цели. Протестът беше толкова силен, че Google беше принуден да се оттегли от договора и да подпише вътрешна етична харта за ИИ. Самият Project Maven продължи да се развива и използва от Пентагона и в началото на тази година видяхме ефекта от подобни проекти – при убийството на ученичките в Иран.
Около 2024 напрежението срещу друг подобен проект, този път за Израелското правителство, достигна до седящи стачки в офисите на Google. Но за няколко години политическата ситуация в страната и света се придвижи в посока към открит фашизъм и корпорацията вече нямаше нужда да пише харти. Google просто уволни петдесетина от най-активните участници, забрани „политическите дискусии в офиса“ и ограничи вътрешната комуникация на служителите си. С икономическия натиск върху класата върви и натиск върху морала ѝ.
Не всички поддават на натиска. И в момента продължава нелегалното изтичане на информация за автоматизираните убийства в армиите на САЩ и Израел. Данни изтичат дори от китайски компании, работещи за Министерството на обществената сигурност на Китай. Дори най-влиятелните мрежи като TikTok стават обект на вътрешнофирмен саботаж, когато се опитват да цензурират съдържанието си.
И още…
Освен горните две тенденции се наблюдават и други явления, например:
- Лицензионен бунт – Наблюдава се масово пренаписване на софтуерни лицензи. Създават се т.нар. „Анти-капиталистически софтуерни лицензи“ или специфични клаузи, които изрично забраняват използването на съответния код за обучение на търговски ИИ модели (например забрана за парсване от OpenAI или Microsoft). Това е законова съпротива, която цели да отреже „суровината“ (безплатния човешки код), с която големите езикови модели се хранят.
- Дигитална самостоятелност – Опитни инженери умишлено напускат корпоративния сектор, за да създават микро-кооперативи или независими децентрализирани мрежи (често базирани на Web3 или локална инфраструктура). Те изграждат „дигитални чифлици“ (digital homesteading) – софтуер, който не е предназначен за продажба на борсата, а за директно ползване от общността. Това е опит да се изгради паралелна дигитална икономика, напълно отцепена от Big Tech.
- Тъпо подчинение – Инженерите пишат код, който стриктно отговаря на изискванията на мениджмънта, но е написан по възможно най-негъвкавия начин. Те не проявяват никакво творчество или инициатива за оптимизация. Ако мениджърът поиска „бързо внедряване на ИИ“, програмистите го правят буквално, знаейки, че това ще срине сигурността на базата данни след три месеца. Тъй като са спазили инструкциите до запетаята, те не могат да бъдат уволнени дисциплинарно.
Бъдещето на съпротивата
Можем само са спекулираме как ще се развие класовата борба оттук нататък. Без съмнение една част от когнитариата ще успее да задържи привилегированите си икономически позиции, поне в краткосрочен план, макар и с цената на все-повече лични усилия и жертви. Друга вече изтече в посоката на добре познатия ни прекариат. Без съмнение всичко това спомага за оформяне на класово съзнание и изоставяне на илюзията за меритокрация поне сред някои представители на когнитариата.
Начините за колективизация и саботаж са безброй, тук само ще изброим няколко, които са свързани с новите технологии, но остават в рамките на капиталистическите икономически отношения:
- Създаване на спагети-код, с който машините не могат да се справят добре.
- Следене на началниците чрез ИИ агенти, точно както те следят служителите си.
- Окупиране на изчислителни ресурси и използването им за чужди задачи.
- Нарочно замърсяване на данните, така че да станат трудно използваеми.
Единствената спирачка през изграждането на алтернативи на днешните властнически структури (реално ИИ услугите са част от тях) е контрола, който властта управлява върху ресурсите. В една революционна ситуация този контрол все-повече би ѝ се изплъзвал и когнитариатът би придобивал все по-широки възможности. Но засега пред най-радикализираната част от него стои преди всичко въпросът за самоорганизацията.
