Как стои въпросът за перманентната революция в XXI век
Нашият другар Георги Константинов разшири книгата си Бакунин или Титанът на непрекъсната революция с няколко нови глави. Понеже се надяваме да представляват интерес за читаталите, ще ги публикуваме тук една по една.
§56. КАК СТОИ ВЪПРОСЪТ ЗА ПЕРМАНЕНТНАТА РЕВОЛЮЦИЯ В ХХІ-ви ВЕК?
(систематизиран в три нива на амбиция)
56.1. ОНТОЛОГИЧНО НИВО – Защо революцията изобщо е възможна днес?
В предишните епохи революциите се дължаха на смяна на ръцете, които държат средствата за производство. Днес обективната рамка се променя радикално. Налице е Роботронната революция (Р.Р.) – масовото навлизане на компютри, роботи и изкуствен интелект във всички сфери на труда. Тя прави възможно онова, което никоя предишна епоха не е познавала:
пълното изваждане на човека от производителните сили.
„С помощта на аксиомата на Норберт Винер – няма теоретични и практически бариери пред затварянето на тоталния кръг на автоматизацията на всички трудови процеси – стигаме до логически неумолима верига:
- Когато всички блага се произвеждат без човешка намеса, наемният труд престава да бъде масова категория.
- Без наемен труд няма създаване на принадена стойност (в марксовия смисъл).
- Без принадена стойност няма натрупване на капитал и няма печалба.
- Без печалба и без работни заплати – пазарът губи своите субекти, защото ‘излишните’ нямат пари, а купувачите изчезват.
Така капитализмът не просто преживява поредна криза – той губи своята икономическа рационалност и може да се запази единствено чрез извъникономическа принуда (полицейски терор, армия, идеологическа манипулация, страх). Това е онтологичната бифуркация: обществото вече не може да съществува нито по стария (капиталистически), нито по пред-капиталистически начин. То е обречено или на нео-робовладелски терор, или на анархо-комунизъм. Този преход от икономическа към чисто репресивна логика прави държавата едновременно всемогъща и крехка – и това ще разгърнем в §57.“
56.2. СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКО НИВО – Кои са новите агенти на промяната?
Р.Р. не създава просто безработица – тя създава структурна излишност. Индустриалният пролетариат се свива. На негово място израства Петото съсловие – прекариат, дългосрочно безработни, лумпенизирани маси, млади хора без достъп до смислен труд, както и когнатариат (програмисти, инженери, учени), които виждат, че собствените им умения ги правят заменими или и те биват съкратени и попълват редиците на “излишните”. Това размива класическата пирамида. Стесняващата се база на експлоатация изостря борбите и между самите господари – между бюрокрацията и плутокрацията, между политическата класа и нейната военно-полицейска охрана (патриции срещу преторианци). В същото време демографският взрив в Юга и отрицателният демографски “прираст” на Севера, екологичният колапс и миграционните вълни превръщат планетата в гигантско гето, където всяко локално напрежение (гладна демонстрация, полицейско насилие) може да се превърне в детонатор – но само ако бъде преодолян страхът от репресиите. Съвременният опит, например:
– „Жълтите жилетки“ във Франция, които се разбиха в държавния апарат, но запалиха недоволството;
– или протестите в Чили през 2019 г., които принудиха конституционна промяна, но бяха частично неутрализирани чрез отстъпки)
показва, че зрелите условия не водят автоматично до победа. Масите не са стихиен вулкан – те са парализирани от тоталното наблюдение, социалните мрежи, създаващи фрагментирани „ехо-камери“, и липсата на видима алтернатива. Затова субективният фактор не е просто „кураж“ – той е способността да се разруши психологическата изолация на индивида.
56.3. ТЕХНОЛОГИЧНО-ПОЛИТИЧЕСКО НИВО – Каква е новата игра на силите?
Неравномерното развитие между империите (САЩ, Китай, разпадащият се ЕС, “възраждаща се” Русия) и военните конфликти остават катализатори. Четвъртата световна война не е фантазия – тя е реална тенденция, която капиталът готви като „финално решение“ на кризата на преразпределението на планетата. Войната обаче също не води неминуемо до революция, както показаха последиците от Първата и Втората световна, и Студената война (родиха се болшевизъм, фашизъм и глобализъм). За да се превърне войната в гражданска и последната в социална революция, са нужни две допълнителни условия:
1) изтощение на репресивния апарат (армия и полиция, които започват да дезертират или да отказват да стрелят) и 2) кибернетичен саботаж отдолу, който да парализира държавната инфраструктура (електропреносна мрежа, банкови системи, комуникационни възли).
Това не е хакерска романтика, а изчислима стратегия: децентрализирани криптирани платформи за координация, атаки срещу алгоритмите за социален кредит, разпространение на контра-информация извън контролираните медии и физическо блокиране на логистичните артерии на режима.
Съвременният репресивен апарат (дронове, биометрични камери, AI-мониторинг) е по-мощен от всякога, но именно тази негова централизация го прави уязвим – достатъчно е да бъдат засегнати няколко ключови възела (сателитни връзки, центрове за данни), за да рухне синхронизацията на терора.
56.4. ОБЕКТИВНИТЕ ПРИЧИНИ ЗА РЕВОЛЮЦИЯТА(в синтез):
Концентрация на капитала, поляризация на богатството, унищожение на средната класа, расова/етническа дискриминация, екологична катастрофа, демографски дисбаланс, междуимпериалистически противоречия. Те създават историческата почва за Социалната революция (С.Р.).
56.5. СУБЕКТИВНИТЕ ПРИЧИНИ (в синтез): Осъзнаване на Петото съсловие за своята обреченост, появата на адекватна революционна идеология (актуализиран анархокомунизъм), изграждане на авангардни групи, които работят не за „ръководене“, а за отключване на самоорганизацията. Тук се намесва фундаменталният психологически проблем: хората понасят невероятни страдания, докато не бъде разрушена легитимността на режима в главите им. Религията и традицията дълго време оправдаваха неравенството. Днес тази роля се поема от неолибералния фатализъм („няма алтернатива“). Бунтът идва не от абсолютната бедност, а от сринатите надежди – когато вярването, че утре ще е по-добре, бъде разбито от реалността. Тогава дори малък повод (скок на цените на храните, убийство на протестиращ, пандемичен локдаун) може да прелее чашата – но само ако съществува мрежа от доверие между хората, която да устои на страха от доносителството и полицейския произвол.
56.6. СЛУЧАЙНИТЕ ПРИЧИНИ (поводи): Инфлационни скокове, полицейска бруталност, внезапни икономически кризи, пандемии, терористични актове. Те играят ролята на искрата, но искрата пада върху сухо сено само ако властта вече е загубила моралния си монопол.
56.7. РОБОТРОННАТА РЕВОЛЮЦИЯ КАТО ТОТАЛЕН УСКОРИТЕЛ
Дефиниция: Р.Р. е радикалната промяна в начина на произвеждане на блага, дължаща се на компютри, роботи и ИИ, която замества човешкия труд във всички сфери – от индустрията до управлението.
Следствие от Винеровата аксиома:
Когато всички трудови процеси се затворят в автоматичен цикъл, наемният труд престава да бъде масова категория (клони съм нула). Капитализмът губи своя икономически разум – печалбата изчезва, защото няма кой да купува стоките, а собствениците на роботи не могат да реализират стойност без потребители. Остават само три алтернативи:
56.7.1. Нео-феодален/нео-робовладелски кошмар – малка каста от собственици на автомати, които държат „излишните“ в гулагове, концлагери или под постоянен полицейски терор, като им раздават базов доход, достатъчен да не умрат, но недостатъчен да купят свобода. (Свободата не се купува, а се извоюва!) Това обаче изисква безкрайно производство на послушни „излишни“ и води до инволюция и финално самоунищожение на човешкия род.
56.7.2.„Свещен съюз“ на империите – временно споразумение за запазване на двойното статукво, което е невъзможно поради хищническата природа на конкуренцията (както показва историята на империализма).
56.7.3.Планетарна анархо-комунистическа революция – Петото съсловие, подкрепено от предалите се когнатариати, поема контрола върху автоматизираните средства за производство и превръща изобилието в общо достояние, премахвайки едновременно държавата и пазара, защото те вече не изпълняват никаква полезна функция.
56.8. ТОЧКАТА НА БИФУРКАЦИЯ – от днес до 2050 г.
Ние се намираме в исторически прозорец от 25–30 години, в който Р.Р. ще достигне своя критичен праг. През това време:
- Вътрешно: борбата между колиби и палати ще достигне невиждана острота, защото автоматизацията ще направи „излишните“ не просто бедни, а антиикономични – те ще бъдат третирани като болест, която трябва да се отреже.
- Външно: конфликтът между САЩ и Китай (и техните сателити) ще достигне своя връх – икономическа, кибернетична и вероятно военна фаза. Тази война ще разкъса вече опънатите държавни бюджети и ще отслаби репресивния апарат.
- Екологично: климатичните бедствия ще предизвикат миграционни потоци, които никоя държава няма да може да контролира без тотален терор – терор, който ще струва скъпо и ще разцепи самите елити.
- Демографско: Африка – 4 милиарда населиние, другите континенти – под 1,5 раждаемост. Последствията?
Тогава ще бъдат налице петте обективни условия за революционна ситуация: разрушено социално статукво, разрушено интернационално статукво, налична материална инфраструктура за ново общество, стихийно пробуждане на масите и – най-важното – субективната намеса на организираното малцинство, което няма да се опитва да „води“ масите, а да им даде оръжията, комуникацията и платформите за тяхното само-освобождение.
За да се случи това, имаме нужда от две конкретни стъпки:
- Техническа подготовка: създаване на децентрализирани, криптирани мрежи за комуникация, обучение на активисти в кибер-хигиена, физическа защита и саботажни техники срещу автоматизирани системи за наблюдение.
- Идейна подготовка: актуализиране на анархистката теория, така че тя да говори на езика на Петото съсловие – без архаичния култ към индустриалния работник, с ясна визия за анархокомунистическото общество на свободните асоциации.
56.9. ЗАКЛЮЧЕНИЕ (преход към §57):
Революцията в ХХІ век не е въпрос на чакане на „историческата неизбежност“. Тя е борба срещу неумолимата логика на капитала, който в своята автоматизация залага както своята гибел, така и нашия тотален геноцид. Въпросът не е дали ще настъпи срив – той вече тече. Въпросът е как ще преминем през бифуркацията: като добитък пред кланицата или като свободни хора, които поемат съдбата си в свои ръце.
Бакунин ни казва, че освен мизерията са нужни всеобщ идеал и революционна организация. Днес добавяме: нужни са ни кибернетични умения, психологическа устойчивост срещу страха и апатията, и стратегически поглед върху уязвимостите на репресивния апарат.
Преход към §57: Ако §56 постави диагнозата, то §57 ще се фокусира върху революционната хирургия – как да атакуваме държавно-корпоративния комплекс именно в неговите автоматизирани слаби места, използвайки неговото собствено оръжие – технологията – срещу него. Ще се спрем само на два конкретни фронта, където Р.Р. прави държавата едновременно всемогъща и крехка – и те са кибернетичният саботаж и парализата на логистиката на терора.
