Животът е хубав
„Животът е хубав“ – време е да започнем да пишем и такива статии. Стига сме се оплаквали! Да свалим черните очила! Да вкараме положителна енергия в този вестник!
Сутринта в автобуса един младеж държеше бутилка вино и разказваше, че животът е хубав. От 1940-та г. бил роб. Но знаете ли кой е Рамзес? За да стане Рамзес, човек трябва да бъде роб. Младежът вече 70 години бил роб. Още малко му оставало и щял да стане Рамзес. Засега ТЕ го държали и го мачкали, но той се забавлявал. И животът му бил хубав. Защото е намерил бутилка евтино вино отнякъде.
И по радиото казаха, че животът е хубав. Даже ни препоръчаха в кои клубове да му се радваме. Взимаме си заплатата, носим я в Sin City или Pasha. Специалистките намират начин да задоволят всеки, който знае как да се радва на живота до размера на месечния си доход.
Други искат щастливо семейство, усмихната съпруга и здрави деца – рецептата я рекламират по телевизията. Завършваш престижен университет и взимаш добре платена професия – колко му е! Още в университета се записваш да работиш в международна корпорация, която набира служители в България, за да плаща съвсем малко по-ниски заплати, отколкото в САЩ. Работиш по 15-16 часа на ден, оставяш нервите и ума си на работното място. Живееш в столицата сред два милиона откачени хора, половината от които още не са научили, че животът е хубав. За да няма нужда да ги гледаш и да говориш с тях, купуваш на изплащане жилище, няколко строшени автомобила, последните модели телефони, поне един компютър и телевизор за всяка стая и ако сумата от месечните ти сметки все още е по-ниска от прословутата ти заплата, ако все още говориш с жена си и ако веднъж седмично играеш с децата си, можеш да си мислиш, че държиш Господ за шлифера. Само намирай време и за телевизия – да не пропуснеш нещо от рецептата.
Ако искаш, не гледай телевизия. Това му е най-хубавото на живота, че всички имаме избор. Можем да си съсипем здравето от труд, ако намерим някой да ни плаща. Можем да целуваме дупета и да преглъщаме мръсотия, ако подушим някоя топла службица. Можем да живеем под мостовете или на гърба на родителите си, ако не виждаме друг начин. Костюмираните момченца с позлатени очилца по телевизията ще кажат, че това е нашият избор. На тях за това им плащат, да ни обясняват колко хубав е животът – само да си се сетил навреме да хванеш Господ за шлифера.
Малко са хората, които имат наглостта да кажат направо, че животът не е хубав. Без да държат никого за шлифера, те имат повече и по-истински приятели от „успелите в живота“. Обичат красотата на природата и прекарват сред нея повече време, отколкото „успелите в живота“. Радват се на живота така, както не могат да се радват дори онези, които обикалят световните курорти с частни самолети. Но не казват, че животът е хубав.
Защото те знаят по-добре от „успелите“ какъв живот искат да живеят. Живот, който започва с революция. С отхвърляне на всяко неравенство и експлоатация. С окупирането на полицейските управления, въоръжаването на всеки зрял човек и превръщането на Парламента в увеселително заведение. За да можем наистина да избираме пътя в живота си, за да решаваме как да бъдем полезни и от какво имаме нужда. Това е хубав, истински живот. Другото е украса на кочината. •
Златко
