Корейският „18 май“

Не съм изкуствовед, та да преценявам достойнствата на филма. Мога само да кажа, че ме развълнува много. Може би не толкова с уменията на режисьора или актьорите, но с въпросите, които поставя.

На 18 май 1980 г. студентите в южнокорейския град Куан Джу отказват да преклонят глава пред произвола на поредния диктатор на страната. След сблъсъци с армията, тя е изгонена от града и той остава в ръцете на своите жители. На 27 май сутринта армията се завръща…

„Нашият“ младеж си кара таксито, грижи се за брат си и силно обича дъщерята на шефа си. Няма никакво намерение да се намесва в политиката. Политиката обаче се намесва в живота му и тогава идват въпросите.

Може ли човек да стои встрани от бурята? Трябва ли? Къде е границата на мирния протест? Могат ли обикновените хора да се изправят срещу армията? Може ли насилието да се превърне в необходимост и дори задължение? Нужно ли е да умират хора, за да се оправдае истината?

Въпросите не са поставени от създателите на филма. Поставя ги самото развитие на действието – така, както ги поставя и пред нас истинският живот. Героите им отговарят, както могат – така, както отговаряме и ние. Те нямат претенции, че знаят отговорите. Принудени да избират обаче, се опират не на дълбоки учения, а на човеколюбието у себе си и изборът им е достоен за уважение.

Филма няма да намерите по българските кина, но при съвременните технологии няма нужда от това. •

Златко

ДАННИ ЗА ФИЛМА

Английско заглавие: „May 18“

Корейско заглавие:

„Hwa-ryeo-han-hyoo-ga“

Година: 2007

Режисьор: Джи-хун Ким [Ji-hoon Kim]

Сценарист: Сан-йон Парк [Sang-yeon Park]