„Глас народен…“

„Глас народен, глас божи“ е казал някой си. Веднъж на четири години „народът“ е призован да рече „осанна“ на някой политик. Само че, на народа май все да му писва.

Още преди изборите се разпространи (не)анонимно народно творчество, описващо надеждите на електората (или по-скоро липсата на такива), относно предстоящите избори.

В самият „ден за размисъл“ (в другите дни явно на народа не му трябва да мисли…) разни неправославни елементи дръзнаха да издигнат лозунги

После започнаха да пристигат бюлетини

Казват, че едните мутри победили другите мутри. Глупости! Победи партията на усетилите се – поне половината гласоподаватели усещат, че няма значение кой ще събере най-много „осанна“, накрая пак бедните ще носят кръста си.