„Петте стадия на колапса“ от Дмитрий Орлов

печат
Наскоро в България беше издадена книга, описваща подробно и доста колоритно няколко различни стадия на разпад на модерното общество. Тъй като се описва разпадът на обществото, срещу което анархистите принципно се борят, решихме да направим кратък анализ на книгата от анархистки позиции.
Накратко за автора. Дмитрий Орлов е роден през 1962 г. в Ленинград (днес Санкт Петербург), СССР. Емигрира в САЩ заедно с родителите си на 12-годишна възраст, където придобива бакалавърска степен по компютърно инженерство и магистърска по приложна лингвистика. През края на 80-те и средата на 90-те години прави няколко посещения в родината си, което му дава възможност да наблюдава колапса и настъпилите социални промени в бившия СССР и днешната Руска федерация. Около 2005 година започва да пише кратки есета, свързани с проблема за изчерпването на изкопаемите горива и неговите ефекти върху обществото. През 2007 година семейството на Орлов продава апартамента си в Бостън и купува яхта, оборудвана за продължително пребиваване, и заживява на нея. През 2008 година излиза първата му книга Преоткриване на колапса: съветският пример и американската перспектива.
Както подсказва заглавието, Орлов описва пет различни стадия на разпад на обществената система, като според автора те се случват в именно в този ред. Освен описанието на всеки отделен стадий, се привежда и пример от човешката история за общество, претърпяло подобен колапс. Проблемите са описани на достъпен език чрез своеобразния леко хумористичен стил на автора, което може да допадне на много читатели. Въпреки стила се прави опит за задълбочен анализ на описваните явления, подкрепен със значително количество факти. Авторът се опитва също така да даде съвети как читателят може да намали негативните последствия от описваните процеси.

Ще изброим петте основни части на книгата в реда, даден от автора.

1) Финансов колапс. Вярата, че всичко продължава „както обикновено“, е изгубена. Бъдещето вече не прилича на миналото в достатъчна степен, за да може да се предвиди и затова финансовите активи не може да бъдат гарантирани. Финансовите институции фалират, спестяванията изчезват заедно с достъпа до капитал.
Орлов описва подробно текущата монетарна система, базирана на книжни пари, заедно с всичките ѝ недостатъци. За читатели, незапознати с реалното състояние на световната финансова система, тази глава съдържа много полезна информация, поднесена по забавен и лесно смилаем начин. След описването на рисковете, които са част от самата система, авторът дава и няколко съвета за това как човек може да организира личните си дела, за да преживее по-леко евентуалния (и реално неизбежен) финансов колапс.)
Пример: Исландия. Като исторически пример за финансов колапс и последствията от него е разгледана финансовата криза от 2008–2009 година и начинът, по който Исландия се справя с нея. Според автора причината колапсът да засегне в по-малка степен тази миниатюрна държава е нейната древна традиция в представителната демокрация, както и много малкото ѝ население (около 800 000 души). От анархистка гледна точка все още трябва да се отговори на въпроса колко добра е представителната демокрация, дори в идеални условия, след като изобщо е позволила да се стигне до финансов колапс и не се е погрижила да направи подобен сценарий невъзможен в бъдеще. При по-внимателен анализ на политическите ходове на исландското правителство лесно се вижда, че системата е направила необходимото, за да запази себе си, без да се променя принципно.

2) Търговски колапс. Вярата че, пазарът ще осигури всичко, е изгубена. Парите са обезценени или недостъпни, започва презапасяване, вносът и разпределението се сриват. Недостигът на продукти от първа необходимост става всекидневие. По-възрастните читатели може би помнят положението в България през деветдесетте години с хиперинфлацията, огромния ръст на цените спрямо заплатите и недостига на продукти от първа необходимост, когато държавните чиновници и дори репресивният апарат престанаха да се занимават дори привидно с поддържането на реда и нормалното функциониране на икономиката, а се заеха с бързото натрупване на личен капитал, използвайки постовете, които заемат в държавния апарат.
Пример: Руската мафия. Орлов описва традиционната руска организирана престъпност, известни като воры (крадци). Тази организация напомня много на сицилианската мафия по структура и начин на действие. Организацията успява да преживее сталинските репресии и се възражда веднага след разпада на СССР, за да запълни бързо властовия вакуум, докато бившите властници разграбват всичко, до което могат да се докопат. Организацията обаче не успява да устои на конкуренцията за тази власт в лицето на новопоявилите се организирани групи, които в България наричахме мутри. Новодошлите са значително по-брутални и безскрупулни от „старомодните“ бандити. Веднага след разграбването на цялата държавна собственост присвоилите я стават фактически собственици на държавата. Нито бандитите, нито мутрите успяват да дадат отпор на държавната машина. Единици успяват да се присъединят към новия елит, малцина стават дребни шефове, мнозинството се превръщат в редови охранители във вече законния частен бизнес. Всичко това е добре познато на българският читател.

3) Политически колапс. Вярата, че „правителството ще се погрижи за теб“, е изгубена. Когато основните средства за съществуване вече не са достъпни по обичайния начин, хората започват да търсят алтернативни. Появява се „черна борса“, бартерна икономика, алтернативна заетост, изобщо хората започват да се нагаждат към новите условия. Общото между всички тези неща е, че те не се контролират от държавата. Според Орлов в този момент държавният апарат може да се опита да задържи властта си, макар и за малко, като се намеси с цялата си бруталност в тези нови социални отношения, или да се оттегли, като запази чисто представителни функции, което е за предпочитане. Тук авторът описва основните идеи на анархизма – цитира най-вече трудовете на Пьотър Кропоткин – като алтернатива на централизираната власт. Орлов смята, че анархично организираните общества са единственият начин за нормално човешко съществуване, както и че йерархично организираните такива са обречени на колапс веднага щом евтината енергия (изкопаеми горива) престане да бъде достъпна.
Пример: Пущуните. Пущуните са етническа група, живееща на територията около границата между Афганистан и Пакистан. Обществото им представлява племенна структура без лидери и йерархия, обединена единствено от общите традиции. Пущуните използват нещо като общо събрание, в което имат право да участват и говорят всички, за да разрешат всички сериозни проблеми помежду си. Това събрание замества писаните закони, съдилищата, затворите, репресивния и изобщо целия държавен апарат. Ако някой откаже да се подчини на решението, взето на това събрание, той губи поддръжката на останалите членове на обществото, което прави съществуването му общо взето невъзможно, което ясно противоречи на философията на Хобс, стояща в основата на капиталистическата система. Отделните племена имат старейшини, личности с голям авторитет, но почти никаква власт. Тази обществена организация прави тяхното общество на практика невъзможно за завладяване от йерархично организирана държава. Дори някой от старейшините да бъде подкупен от външна власт с обещания за високи постове или богатство, той губи поддръжката на останалите пущуни почти веднага, а всеки договор, подписан от него, се смята за безполезна хартия. До момента да завладеят пущуните са се провалили в този ред: Британската империя, СССР и САЩ.
4) Социален колапс. Вярата, че „твоите хора ще се погрижат за теб“, е изгубена. Всички социални институции – благотворителни или други – престават да функционират поради липса на ресурси или вътрешни конфликти. Орлов обяснява, че повечето хора в развитите страни разчитат на различни държавни помощи и/или услуги за съществуването си. Хората не познават човека, който произвежда храната, която купуват, който шие дрехите им и т. н. Затова, когато съществуващата обществена структура престане да функционира, повечето хора не знаят как да се снабдят дори с минимални средства за съществуване. В този смисъл хората, живеещи значително по-бедно, имат преимуществото, че вече са създали връзките с останалите членове на обществото, произвеждащи всичко, което те самите не могат да си набавят. Това ги прави много по-устойчиви на социален колапс.
Пример: Циганите. Орлов описва едно крайно затворено общество, отказващо всякакви взаимодействия с държавата и осигуряващо всички необходими обществени структури вътрешно. Според автора описанието е базирано на научни изследвания върху циганското общество, но не се споменава конкретно изследване. Въпреки това описаното общество не изглежда напълно неправдоподобно и демонстрира определена обществена организация, напомняща много на пущуните, но – за разлика от тях – съществуваща изцяло в общество с различна организация. Въпреки че обществото на циганите е далеч от идеала, от описанието му могат да се направят интересни наблюдения.
5) Културен колапс. Вярата в „доброто у човечеството“ е изгубена. Хората губят способността си да бъдат сърдечни, щедри, внимателни, честни, гостоприемни, да проявяват съчувствие и благотворителност. Дори семействата се разпадат, всеки започва да се спасява поединично и да се боричка за малкото останали ресурси, воден единствено от личния си интерес и пренебрегващ интереса на всички останали. Авторът се впуска в дълъг анализ на факторите, които правят едно същество човек. Интересното в тази част от книгата е, че тя реално описва идеалното капиталистическо общество, където всеки се грижи единствено за собствения си интерес. Според основните идеолози на „истинския“ капитализъм тази обществена организация би следвало да доведе до благоденствие за всички нейни членове. Най-ценното в тази част е, че Орлов е открил реален пример за такова общество и според нас всеки, който продължава да се заблуждава, че капитализмът може да бъде подобрен, трябва да се запознае с описанието на това общество.
Пример: Племето Ик. Това племе живее на малко парче планинска територия на границата между Уганда, Кения и Судан. Обществената му организация е описана в книгата „Планинските хора“ от британския антрополог Колин Търнбул. Ще пропуснем подробното описание на племето Ик и тяхното общество, защото повечето читатели най-вероятно няма да повярват на разказа. Наистина идеалното капиталистическо общество дори надминава очакванията на всички критици на капитализма, които познавам.

В заключение. Възгледите на Дмитрий Орлов за общественото устройство са най-близки до течението в анархизма, което се застъпва за организация от племенен тип. В цялата книга авторът защитава тезата, че малка група хора, свързани чрез семейни и близки приятелски връзки, е най-добре подготвена да преживее наближаващите стадии на колапса. Основните аргументи за неизбежността на колапса на капитализма и днешното обществено устройство са изчерпването на лесно достъпните изкопаеми горива в световен мащаб. Според автора огромните централизирани властови структури, известни като държави и империи, са толкова неефективни, че няма да могат да съществуват без наличието на почти безплатна енергия. Авторът не обяснява как подобна група ще оцелее в съществуващото капиталистическо общество и защо не са дадени примери за вече съществуващи такива. Някак се допуска, че след като всички държави по света се разпаднат поради изчерпването на природните ресурси, тяхното място няма да бъде заето от дребни местни феодали или от международните корпорации, начело на частните им армии.
Въпреки че възгледите на Орлов не съвпадат напълно с анархокомунистическите, бихме препоръчали книгата му на всички желаещи да научат много факти за днешната политическа и икономическа система. Тези факти не само са събрани от автора, но и са поднесени по разбираем и интересен начин, с тънко чувство за хумор и голяма доза ирония. •

СМ


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.