Колумбия изгуби страха си

Народното въстание продължава въпреки репресиите

След десетилетия въоръжени конфликти и паравоенно насилие протестните движения в Колумбия се завърнаха през последната година и половина. Мощните демонстрации, започнали в края на април, надхвърлят дори върховите моменти на националното въстание от ноември и декември 2019 г. Най-тежко въоръженото правителство в Латинска Америка отвърна с жестоки репресии.
Пандемията от COVID-19 и нейните социални и икономически последици засегнаха силно Колумбия. Страната достигна преломна точка, когато управляващата класа се опита да изтръгне последните капки печалба от изнемогващото население, държано в покорство с жестоко полицейско насилие. Крайно тежката обстановка в Колумбия не е изключение, подобна е ситуацията в Гърция, Бразилия и други места по света. Това не са случайни, а закономерни паралелни прояви на глобални явления. Пандемията навсякъде задълбочи пропастта между бедни и богати, засили потисничеството и намали достъпа до средствата за оцеляване, като същевременно послужи за оправдание на новите държавни репресии. Като се учим и разширяваме солидарността с подложените на държавно и паравоенно насилие в Латинска Америка – голяма част от което се подкрепя и ръководи от Съединените щати и други правителства и капиталистически институции, – ние се изправяме срещу същите световни сили, които застрашават нашата собствена свобода и живот.
След като беше написан този текст, президентът на Колумбия Иван Дуке направи изявление на 2 май, с молба към конгреса на Колумбия да оттегли законопроекта за данъчната реформа, който предизвика протестите в цялата страна. Това напомня за победата, която подобно социално движение постигна в Еквадор през октомври 2019 г. и вдъхнови въстанията в Чили и други страни. Протестите в Колумбия продължават, особено в град Кали – може би епицентърът на демонстрациите, – защото този провален закон е само най-очевадната мярка в пакет от реформи, който включва и приватизация на здравеопазването.
Тук представяме превод на доклад на Medios Libres Cali, независима медийна организация в Кали.

Хората бяха препънати, но походът им продължава

Въпреки мирните споразумения, подписани от правителството и FARC-EP (Революционни въоръжени сили на Колумбия – народна армия) през 2016 г., които трябваше да сложат край на въоръжения конфликт в Колумбия, въоръжените групировки и наркотрафикът продължават да разпалват войната. Партия Демократичен център (на бившия президент Алваро Урибе и настоящия президент Иван Дуке) носи отговорността за това; тя насочи силите си към утвърждаването на своя политически и финансов контрол върху страната.
До февруари 2021 г. бяха убити 252 бивши партизани от FARC, които се бяха демобилизирали, за да подпишат мирно споразумение. Днес, четири години след подписването на този мирен договор, правителството е изпълнило по-малко от 75% от своите задължения по споразумението и не е предприело действия по съществени негови части, които трябваше да премахнат структурните причини за конфликта като достъпа до преразпределението и притежаването на земя – една от историческите причини за дълбокото неравенство в страната.
Това неравенство се засили със започването на пандемията и ясно показа неефективността на държавата, нейната неспособност и незаинтересованост от благосъстоянието на народа. Забавеното решение за затваряне на летища значително ускори ранното разпространение на вируса. Докато Колумбия преживява пика на третата вълна COVID, народът е изправен пред още по-страшна вълна от насилие, бедност и корупция, където гладът е един от най-тежките проблеми. Войната удавя земята ни в кръв. През първите месеци на 2021 г. са убити най-малко 57 влиятелни участници в социалните движения, 20 от тях са от коренното население, повечето от провинция Каука. Освен това през първите три месеца на годината имаше 158 убийства на жени и няколко други кланета.
Колумбия е страната на екзекуциите без съд и присъда. Доклад на Специалната юрисдикция на мира (JEP) документира 6402 незаконни убийства на цивилни лица между 2002 и 2008 г., всички представени лъжливо от армията и полицията като „убити в сражение“. Тези убийства достигнаха своя връх през 2007 и 2008 г. по време на президентството на Алваро Урибе Велес. Цифрата се доближава до общия брой жертви на военната диктатура на Хорхе Рафаел Видела в Аржентина; това е над два пъти повече от официалния брой на жертвите, екзекутирани или изчезнали по времето на Аугусто Пиночет в Чили. В Колумбия хората вече не се чудят кой е дал заповедта за тези убийства. Те знаят, че заповедите са дошли от Урибе и вече не се страхуват да го кажат на глас. Колумбия изгуби страха си.
Още началото на мирното споразумение правителството на Иван Дуке (протеже на Урибе) се стреми да подкопае мира с всички възможни средства и успява. Според INDEPAZ (Институт за изследване на мрежите за развитие и мир) през 2020 г. и 2021 г. са извършени 124 кланета с общо над 300 жертви. От подписването на споразумението в Колумбия са избити над 1000 активисти. Животът в тази страна е постоянна борба срещу политиката на строги икономии на правителството, чийто единствен отговор на нуждите на хората е ботуш на врата. Наред с икономическите програми, които задълбочават мизерията и неравенството, политическите програми са геноцид, целящ да унищожи всяко колективно самоопределение, което не се вписва в господстващия ред или му се противопоставя.

COVID-19 е най-малкият ни проблем

На пика на третата вълна на COVID-19 хиляди излязоха по улиците, за да участват в общата стачка на 28 април. Какво би могло да накара хората да преодолеят страха от вируса и да окупират улиците, изправени пред най-кръвожадното правителство в Латинска Америка?
Корумпираното и безхаберно управление на администрацията на Дуке за справяне с кризата, породена от COVID-19, хвърли страната в спирала на все по-нарастващо обедняване. По данни на правителството 11,5 милиона щатски долара са инвестирани през 2020 г. в болнична инфраструктура и хуманитарна помощ, но управлението на тези средства е белязано от хиляди сигнали за корупция. Междувременно правителството на Дуке не изпълни предложението за базов доход – подписано от 4000 души, включително поне 50 народни представители – като начин за подпомагане на домакинствата в най-голяма нужда. Ден след ден тези хора излизат на улицата, рискуват да бъдат заразени с вируса, за да се борят за своето оцеляване.
Правителството обаче не се поколеба да налее парите от Фонда за справяне с извънредни ситуации (FOME), създаден след започването на пандемията, директно в банките, за да им попълни запасите. По данни на експерти банките ще получат най-малко 6,3 милиона щатски долара направо от държавната хазна само по линия на така наречения „Доход за солидарност“. Този „доход за солидарност“ обаче не достигна до хората, които наистина се нуждаят от него. По време на пандемията в Колумбия голямата част от хората обедняват, а богатите стават все по-богати.
В това няма нищо ново. Десетилетия наред политическата класа на консерваторите и десницата играе ролята на представител на глобалната икономическа хегемония в страната. Тя систематично съсипва хората, краде земя и потиска работещото мнозинство. Това е прикрита диктатура, с достатъчно оръжия и ресурси, за да държи страната окована още много десетилетия.
Днешното въстание не е стихийно. То е реакция на дългогодишно потисничество и несправедливост. Последната капка за априлските протести беше предложеният „Закон за финансиране на солидарността“ – данъчна реформа, която ще доведе по-голямата част от населението до още по-голяма бедност.
Под предлог за намаляване на дефицита, предизвикан от самата нея с предишната реформа, администрацията на Дуке излезе с нагло предложение да повиши разходите за живот в една от страните с най-голямо икономическо неравенство в света. Потресаващо е, че в разгара на криза колумбийското правителство реши да вдигне данъците върху храните, което удря най-силно най-бедните слоеве на обществото. Храните поскъпват, когато населението гладува. Още по-възмутително е, че предложените реформи не само ще навредят на обикновените хора, но и ще обогатят най-богатите монополи в страната.

Данъчната реформа може да ни съсипе, но здравната реформа ще ни убие

Решенията, които определят посоката на страната и бъдещето на милиони, се вземат единствено от политически, военни и икономически елити. Те приемат закони в полза на банковите и аграрните империи, в полза на финансовите интереси на Северна Америка, Азия и Европа, закони за предоставяне на имунитет за грабителите на обществени богатства, за да остават на власт както на местно, така и на национално ниво. Тези закони се приемат при закрити врати, без обществен дебат. Един от най-очевидните примери за това е реформата в колумбийската здравна система. Представена на 16 март 2021 г., тя все още не е приета от Конгреса, но нейните поддръжници в законодателната власт проведоха тайни действия през нощта на 26 април, за да се опитат да я прокарат, докато вниманието беше насочено към данъчната реформа.
Тази здравна реформа може да бъде по-лоша от самия COVID-19. По същество тя има за цел да осъществи пълната приватизация на колумбийската здравна система. Хората ще трябва да плащат допълнителни такси, а общественото здравно осигуряване ще се грижи да плащат от джоба си по всевъзможни начини. Когато имат нужда от медицинска помощ, те трябва да доказват пред касата, че живеят здравословно и не са причинили с нищо своето заболяване или нараняване; ако касата реши че не е така, тя може да им откаже и да ги принуди да си платят. Тази програма също така слага край на общинските програми за масова ваксинация – в пика на пандемията! – и дава правомощия на застрахователите да решат как да предлагат тези услуги и на кого.
Реформата ще позволи на мултинационалните и транснационалните фармацевтични компании да налагат цени и пазарни правила за здравеопазването в Колумбия. Това ще сложи край на отстъпките за здравно осигуряване за хората, работещи в образованието, производството и въоръжените сили. Болниците ще трябва да показват резултати, ужасно подобни на „резултатите“, които правителството на Урибе изиска от военните. За да си „изпълнят нормата“, те отвлякоха и избиха над 10 хиляди невинни младежи и ги представиха като бойци на FARC-EP.)Още по-страшно е положението с действащия закон за здравеопазването, който приватизира здравната система през 1993 г. Изследвания показват, че той е довел до един милион смъртни случая поради отказ на медицинска помощ или небрежност, тоест е взел повече жертви дори от въоръжения конфликт.

Пет дни на мобилизация, протести и генерална стачка

От началото на пандемията най-бедните са изправени пред жестокия избор между това дали да останат вкъщи, за да се предпазят от вируса, или да се борят за своето оцеляване. Няколко седмици след избухването на пандемията червени кърпички започнаха да се появяват по прозорците на къщи в бедни квартали, което означава, че семейството гладува. За кратко време те станаха хиляди.
Затова година след началото на карантината, когато правителството предложи данъчна реформа, която поразява най-тежко най-бедните слоеве от населението, хората не се поколебаха да излязат на улицата. В този момент от кризата избор вече нямаше – само ярост и прощаване с илюзиите. Време беше Колумбия да бъде затворена, за да се защити човешкото достойнство.
Нямаше лидери, а само дата, предложена от синдикатите – 28 април – и това беше достатъчно за семейства, приятели, съседи и квартали да се самоорганизират чрез социалните мрежи. Хората се стекоха в пълноводна река към сборните пунктове и входовете на града. Стачката стана реална, градът беше блокиран и никой не можеше да влиза и да излиза от него.
Първият ден беше изпълнен с възгласи, речи, песни и танци на улицата. Такива сме в Кали: жизнерадостни и смели, знаем как да се веселим и да отстояваме достойнството си, да танцуваме и да воюваме. През нощта хората се завърнаха по домовете си, уморени, но усмихнати, със съзнанието, че са постигнали нещо. През следващите дни блокадите се умножиха и броят на участниците набъбна, вдъхновен от примерите за съпротива и преодоления страх от репресии. •

crimethinc.com

(следва)