Репресиите в Беларус

Анархистите и антифашистите в белоруските затвори

Тамаз Пипия е прехвърлен в ареста в Жодино, а оттам – в лагер № 1 в Новополоцк. Новият му адрес е: Тамазу Важевичу Пипии, 211440, г. Новополоцк, ул. Техническая 8, ИК №1. На плика на писмото трябва да се отбелязва „Карантин“.
В края на септември Тамаз заболява, има затруднения с дишането, но не получава никаква медицинска помощ. Държат го в обикновена килия с други уж здрави затворници. На свиждане с роднини изглежда тежко болен.
Апелативният съд разглежда обжалването на присъдите на антифашистите Тимур и Тамаз Пипия, Денис Болтуц и Виталий Шишлов. Присъдите им остават непроменени, само присъдата на Тимур е намалена с един месец, защото отменят наказанието за неплащане на издръжка (по член 419 от Наказателния кодекс). Окончателните присъди са: Тимур Пипия – 6 години, 2 месеца и 2 дни лишаване от свобода; Тамаз Пипия – 5 години; Денис Болтуц и Виталий Шишлов – по 6 години.
Анархистът Микита Емелянов прекарва повече от 40 дни в карцер без право на свиждане. Подава писмена молба да бъде прехвърлен в единична килия, но тя не е уважена.
Игор Банцер прекарва 40 дни в карцер за дребни нарушения на правилника на затвора (например затова, че не е лежал на кревата през часовете за сън). През последните 19 дни от карцера провежда гладна стачка. Състоянието му се влошава, настоява да бъде приет в болница, но вместо това го осъждат на 1 месец и 25 дни в затвор на общ режим, където е прехвърлен от предишния лагер (т. нар. „химия“).
Антифашистът Андрей Казимиров ще остане в руски арест до 15 януари 2022 г. (до следващото гледане на делото). След решението на Европейския съд по правата на човека, който постановява, че съществува реален риск за живота и здравето му в Беларус, екстрадирането на Андрей засега е отложено.

Репресиите като цяло

През септември най-малко 103 души са осъдени на политически процеси в Беларус.
Правозащитните организации съобщават за 715 политически затворници до края на септември. Други организации в помощ на затворниците считат, че броят им вече надхвърля 1200 и продължава бързо да расте. Наказателните дела се водят предимно в столицата Минск и западните области Брест и Хродна.
На 6 септември Минският окръжен съд издава присъди на известните либерални активисти Мария Калесникова и Максим Знак – съответно 11 и 10 години затвор. Защитниците на правата на човека и журналистите са две от групите, най-силно засегнати от държавните репресии. Целта на властите е да ликвидират цялата независима журналистика в страната и тя до голяма степен е постигната. Оцелелите са принудени да работят в нелегалност. Повечето независими медии в интернет са блокирани (могат да се отварят само с Tor или VPN), а независими вестници не се издават. В официалния списък с „екстремистки“ материали се включват постоянно нови медии и канали в Telegram (всички анархистки сайтове са там от години), което означава, че е забранено да се цитират дори в лична кореспонденция и особено в социалните мрежи.
През септември властите закриват десетки неправителствени организации. До края на годината се очаква да не останат независими НПО, а само такива, които си сътрудничат с държавата. През септември има нови съобщения за особено жестоки изтезания (включително на жени) в следствения арест по политически обвинения. Този арест е сравнително кратък (от 15 до 60 дни), но хората, преминали през него, се възстановяват с месеци от получените там телесни повреди.
Полицейските служители продължават да организират специални операции, най-вече в Минск, обискират жилища, търсят протестни символи, ежедневно арестуват хора на работните им места и провеждат разпити.

Какво се случва с протестите?

Има изолирани протести – окачване на знамена или транспаранти, малки „спонтанни“ демонстрации, графити, разпространение на листовки и информационни материали.
Най-сериозното събитие за този месец е случаят от 28 септември. Цивилни агенти на КГБ се опитват да нахлуят в жилището на Андрей Зелцер (на снимката), специалист по ИТ, без да представят прокурорска заповед за обиск. Зелцер се обажда в полицията за помощ срещу разбойниците, след което грабва пушка, открива огън, ранява смъртоносно един от агентите, но в последствие е застрелян. Съпругата му Мария Успенская, която не е въоръжена, а само присъства в дома по време на престрелката, е обвинена в съучастие в убийство. Властите използват случая, за да оправдаят все по-безогледното обискиране. ◼

abc-belarus.org