Българска завист по гръцки повод

Ами ние, българите, какви сме? Май не обратното на нагли. Обратното на свободни, обратното на смели.

Гърция в българските очи изглежда странно – хем населена с „мързелив и крадлив народец“, хем достатъчно привлекателна за ходене на почивка, защото с мързел и кражби явно и пътищата са ѝ уредени, и заведенията изпипани, и обслужването на ниво, и плажовете приличат на плажове, а не места за рекетиране и лазене по нервите.

И не че очите на нас, българите, са повредени – окото честно препредава образа от ретината към мозъка. Проблемът е в мозъците ни, в „софтуера“, качен на биологичния ни компютър. Сбъркан софтуер.

Вярно, според друга част българи Гърция е почти обожествявана напоследък. Отново случай на бъгав мозъчен софтуер, но все пак мъничко по-близък до вярната етична оценка на случващото се.

Какво става в Гърция и как реагирала Европа – това е казано от други медии. Понякога казано добре. Но вълнуващите се от кризата граждани не четат анализите. Те си имат „мнения“ и никакви факти не ги разколебават.

Ето, убедеността на за нещастия сякаш вечно живия бай Ганьо, че „гърчолята“ яли, пили, после не пожелали да плащат. Все едно господина Ганьо Балкански не обича авантата. Все едно малко данни са налице за какво са отишли взетите през годините преди заеми. Ами похарчени са били за купуване на военна техника от кредитодателите. За консултантски услуги – консултантите пак са кредиторите. Доста пари потънаха в личните джобовете на управлявалите Гърция политици преди СИРИЗА. Една трета от целия дълг пък е лихва. Лихвата е търговия с пари. Образува дълг, който нараства и носи чиста печалба без никакво материално производство. Лихвата е покана към паразитизъм. Тя е гаранцията, че длъжникът ще е послушен по всякакви въпроси. Лихвата е робство. Днес в света натрупаната лихва е неизплатима от никоя икономика, защото това са надути пари, кухи. Парите са властта. Продажбата на пари е още повече власт. Търговията с дългове е главозамайваща власт и приходи извън въображението. Но коства кризи, за които обаче не плащат търговците. За тях обядът винаги е безплатен.

Една част българи смятат лихварството за почтено. Почти всички те се имат за християни. Библията е заклеймявала лихварството, но въпреки това то е прието за почтено, защото носи изгода. На ограничен кръг хора. За останалите – щети на щедри буци.

Странното е, че гърците, вземайки нови заеми, за да изплащат стари лихви, са се изхитрили да скътат средства за повишаване на благосъстоянието на населението на страната си. Вярно, така политиците им печелеха избори.

А защо у нас нашите политици не се сетиха да сторят същото – въпрос с повишена очевидност.

Всред българите е въпрос на чест да изразим злорадство против гърците. Да си припомним митове още от историята на Византия. Да реанимираме обиди от времената на Екзархията, Балканската война, заможните гръцки студенти от Живковия режим.

Гърците живеят на гърба на Европа! – съска бай Ганьо. Казвайки тази глупост, Ганьо дебелашки намеква, че той самият е много работлив. Ужасно работлив. Завърши някой мост или километър автомагистрала, обаче го сърбят ръцете за работа, затова тутакси започва да ремонтира новопостроеното. Да докаже, че не е мързелив! Но не му остава време да си измаже къщата, докато ленивият грък всяка година си я белосва.

Дълговете се плащат, договорите се спазват! – това е мнението на Ганьо. Колко дълга е платил той? Колко договори е спазил, включително и такива, които не бива да се спазват, защото са глупост и катастрофа?

Странно е как така Ганьо изведнъж възлюби германците, евробюрократите и банкерите европейски. Доскоро мрънкаше срещу тях. И продължава да мрънка. Откъде тази свята вяра, че европейските чиновници са честни и неподкупни, банкерите не желаят печалба, а само благотворителност?

Сега ще им изкупят на безценица банките, пристанищата, туризма! – пророкува, та чак вангува Ганьо. Е, тук навярно е прав, целта на упражнението „дисциплиниране на Гърция“ по германски устав май е била точно такава – придобиване на собственост върху всичко онова, което носи приходи от гръцката земя.

Тъй му се пада на тоя АНАРХОКОМУНИСТ Ципрас! – да, и такова нещо прочетох сред репликите на бай Ганьо из просторите на интернета. Направо неудобно да чета лекции за разликата между анархизма и троцкизма-маоизма наглед, а на дело – пак същата социалдемокрация. Та ако бе анархист, не би съставил правителство, а би осуетил всякакви опити за съставяне на чие да било правителство. Ама иди обяснявай на Ганьо толкова сложни неща…

ЕС няма доверие вече на Гърция! Само така! – потрива ръце Ганьо. Хубаво, но и обикновените европейци също стремглаво губят доверие към картела на правителствата и корпорациите, наречен „Евросъюз“, ако изобщо са имали големи илюзии. Вижте същата Германия – излапа източния си „събрат“, който още е в положението на беден роднина, комуто все натякват предишните грехове. Също повод за отделна дълга тема за това как бившата ГДР много повече прилича на сегашна България…

Европа трябва да е обединена! – вещае Ганьо. Не сме против, стига да е обединена като истински съюз на народи, само дето няма такъв въпреки рекламите. И не може да бъде, докато народите не представляват самите себе си, а позволяват на политиците да говорят от тяхно име, без при това да ги питат.

Тия гърци са много нахални! – възмутен е Ганьо. Възможно. Ами ние, българите, какви сме? Май не обратното на нагли. Обратното на свободни, обратното на смели.

Това повод ли е за гордост? Основание ли е да хулим комшиите, в ресторантите на които иначе с удоволствие ядем, по плажовете на които се печем, чиято музика слушаме по купони, чиито решения се напъваме да мерим с нашия, толкова силно издребнял аршин? •

Шаркан