Честита Баба Марта!

печат
Това звучи прекрасно от устата на усмихнато дете или от любяща баба, връзваща бял и червен конец на внучетата си. Всички знаем – щом настъпи първият ден от месец март, за здраве, дълголетие и щастие се връзват мартеници. Всеки спазва традицията, датираща (гласи легендата) още от времето на кан Аспарух, но дали тя е запазила своята светлост и радост както преди десетилетия?
Наистина мартенското настроение е доста добре подчертано още от средата на февруари. Цялото настроение и усмихнатост на хората някак си се задръства от натруфените площадчета и улички със стотици червено бели сергии. Тази приказност на празника с голям скок е превърната в част от пазарната икономика. Смисълът от това да подариш мартеница и да зарадваш приятел е някъде излетял сред годините. Чувството да пожелаеш на някого успехи и здраве се е разтопило като мартенски сняг.
Вече мнозина хората купуват мартеница, защото така се прави, така са правели нашите прадеди, така трябва и сега. Няма кътче в България, в което да не е пълно с разновидни и дори разноцветни (нищо че традицията гласи че цветовете са червено за здраве и бяло за дълголетие) мартенички, прилежно изложени на масички. А зад тях стоят баби, мръзнещи на студа, опитвайки се да изкарат някой лев, за да зарадват внучето си или да платят поредната фрапираща сметка от „Топлофикация“. Това с всяка година става все по-невъзможно, тъй като броят на мартеничарите се увеличава поне с 20% спрямо предходната. Когато нещо е рядко, то е ценно. А когато е навсякъде, ценността му отива по дяволите. В такъв случай има ли смисъл да носим мартеници? И ако ще се борим със сметките чрез Първи март, то тогава има ли смисъл от белия конец?
Генади Василев, 17 години

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *