Честита Баба Марта!

Това звучи прекрасно от устата на усмихнато дете или от любяща баба, връзваща бял и червен конец на внучетата си. Всички знаем – щом настъпи първият ден от месец март, за здраве, дълголетие и щастие се връзват мартеници. Всеки спазва традицията, датираща (гласи легендата) още от времето на кан Аспарух, но дали тя е запазила своята светлост и радост както преди десетилетия?
Наистина мартенското настроение е доста добре подчертано още от средата на февруари. Цялото настроение и усмихнатост на хората някак си се задръства от натруфените площадчета и улички със стотици червено бели сергии. Тази приказност на празника с голям скок е превърната в част от пазарната икономика. Смисълът от това да подариш мартеница и да зарадваш приятел е някъде излетял сред годините. Чувството да пожелаеш на някого успехи и здраве се е разтопило като мартенски сняг.
Вече мнозина хората купуват мартеница, защото така се прави, така са правели нашите прадеди, така трябва и сега. Няма кътче в България, в което да не е пълно с разновидни и дори разноцветни (нищо че традицията гласи че цветовете са червено за здраве и бяло за дълголетие) мартенички, прилежно изложени на масички. А зад тях стоят баби, мръзнещи на студа, опитвайки се да изкарат някой лев, за да зарадват внучето си или да платят поредната фрапираща сметка от „Топлофикация“. Това с всяка година става все по-невъзможно, тъй като броят на мартеничарите се увеличава поне с 20% спрямо предходната. Когато нещо е рядко, то е ценно. А когато е навсякъде, ценността му отива по дяволите. В такъв случай има ли смисъл да носим мартеници? И ако ще се борим със сметките чрез Първи март, то тогава има ли смисъл от белия конец?
Генади Василев, 17 години