Документален очерк за анархиста Манол Васев

печат

Манол Васев_opt„Болшевизмът се роди в мерзост, живя в престъпление и ще умре с лъжа на устата!“

След Деветосептемврийския преврат през 1944 г., извършен от Отечествения фронт – болшевишко-фашизоидна коалиция с основни партньори БРП (к.) и профашисткия политически кръг „Звено“,  – развихрените репресии срещу всички що-годе свободолюбиво мислещи люде и най-вече анархистите не само че не спират, а набират феноменална скорост и размери. Всеизвестен е историческият факт как безскрупулно, издевателски са арестувани всички 97 делегати на провеждащата се на 10 март 1945 г. Национална конференция на ФАКБ в софийското предградие Княжево, като в зулума участват и спецагенти на съветското НКВД! Между арестуваните и впоследствие освободени анархисти е и харизматичният анархистки народен трибун Манол Васев, макар че неговото автентично собствено и фамилно име всъщност е Йордан Сотиров и е роден в град Кюстендил през 1898 г. Неговата бурна анархосиндикална дейност в Кюстендилския регион приключва, когато при поредната стачка на кюстендилските тютюноработници и поредните ожесточени сблъсъци с блюстителите на реда – войска и полиция – Йордан Сотиров тежко ранява някакъв разбесувал се фатмак, поради което му се налага веднага да хване пътя на безпаметната нелегалност, пристигайки тайно през месец март 1922 г. да поминува в град Хасково, легитимирайки се под името Манол Васев, както навремето се казвал някакъв отдавна починал българин от Беломорска Тракия. Още с идването си в югоизточната, тютюноработническа паланка бунтовно нахъсаният анархоконспиратор лансира идеята пред хасковските си съидейници час по-скоро да се установи пряка връзка с четническия войвода Митьо Ганев, който идейно възприема анархизма от превърналия се още приживе в легенда поради своята невъобразима смелост хасковски анархист и страховит ексаджия Жеко Гергинов, когато заедно били запокитени няколко месеца през 1922 г. в една и съща килия в Хасковския затвор (Н. Дончева. Анархизмът в Хасково. Известия на държавните архиви, брой 72, с. 261, 262). В онзи момент самият Манол Васев бил склонен също да прибегне към ексаджийски акции – тоест насилствено да се експроприират парични средства от по-богати търговци и лихвари, за да се закупят оръжия и да се подпомагат бедстващи работнически и селски семейства… На 25 март 1923 г. обаче изневиделица избухват кървавите Ямболски събития, когато дружбашката власт съвсем безпричинно разстрелва свикания на градския площад в Ямбол от анархистите общоградски митинг против безогледно лапнишаранското решение на министър-председателя Стамболийски да се изземе насилствено оръжието, останало у населението по време на двете Балкански касапници и Първата световна скотобойна. Загиват двайсетина митингуващи и стотици са ранени. Арестуваните 26 анархисти без съд и присъда на 26 и 27 март 1923 г. са екзекутирани в казармите на 4-ти конен полк по заповед на министъра на войната Константин Муравиев – племенник на политическия фанфарон Александър Стамболийски. По повод кървавата вакханалия, спретната от дружбашкото правителство, Манол Васев съставя и разпространява позив из цялата страна, в който между другото се призовава: “Кръвта на падналите борци за свобода и човешки права няма безследно да засъхне! Тая невинна, народна кръв ни зове на справедливо и подобаващо възмездие! За безграничната наша горест ние ще си го върнем скъпо и прескъпо! За кървавата река от наша кръв – реки от кръв ще пролеем! Всяка паднала наша жертва с мършата на десетина казионни катили ще изкупим! Бъдете на пост другари! Горе главите и гответе се за кървава разплата! Нека скъпо и прескъпо продадем живота си в чутовната бран с казионните изверги!“ (Н. Дончева. Анархизмът в Хасково. Известия на държавните архиви, брой 72, с. 261). Само извънредно тежкото заболяване на Манол Васев от плевропневмония му попречва да участва дейно в подготовката за взривяването на Правителствената сграда в София, по времето, когато там се провеждали заседанията на Министерския съвет, начело с дружбашкия лидер Александър Стамболийски – един наистина грандиозен атентат, организиран с перфектно хладнокръвие и професионализъм от други двама легендарни анархисти Васил Икономов и Георги Шейтанов. Терористичното супермероприятие обаче е осуетено от военния преврат на 9 юни 1923 година (ДА Хасково, ф. 1057). Колкото и да е парадоксално, все още болният Манол Васев и Митьо Ганев се срещат за първи път в хасковската местност Чил дере рано сутринта на 9 юни, точно когато вече е извършен Деветоюнският преврат. Там двамата бунтари решават съвместно да организират и координират въоръжената съпротива срещу „деспотичния, демагогски, кървав, корумпиран дружбашки режим“. В следващите месеци Манол Васев и анархистите Ангел Вълчанов, Иван Василев, Точо Георгиев, Делчо Братанов и присъединилият се към тях болшевик Асен Митев осъществяват няколко извънредно сполучливи кражби на оръжие от казармите на хасковския Десети родопски полк – десетина карабини „Манлихер“, две дузини револвери „Парабелум“, петнадесетина сандъка куршуми, бухалки и одринки, дори и една картечница, оказала се обаче дефектна – целия този боен арсенал връчват на митьоганевите харамии, които буквално въоръжени до зъби извършват няколко шеметни, възмездителни акции заради злодейското убийство без съд и присъда на анархиста Жеко Гергинов в килията му в Хасковския затвор на 3 март 1924 г. Отвличат най-проспериращия за онова време хасковски тютюнотърговец Смочевски, превземат общините в селата Момково и Попово, блокират шосето между село Малко Градище и Ивайловград, където пленяват, обезоръжават и пускат по живо, по здраво един капитан и десетина войници в замяна на освобождаването на политзатворниците от Хасковския затвор. Два дни по-късно Манол Васев, Асен Митев и митюганевият четник Атанас Георгиев (Дъвката) след едноседмично дебнене разстрелват тримата подофицери от Хасковския гарнизон – преки убийци на Жеко Гергинов… В края на месец декември 1924 г. оглавяваната от Манол Васев Хасковска анархистка организация екипира и въоръжава група от седем души – Манол Васев, Точо Георгиев, Делчо Братанов, Иван Василев, Пенчо Мазнев, Ангел Вълчанов и Панайот Манахилов – със задача да формира и подготви групи от привърженици по селата, които да изпълняват яташки функции или да се присъединят към политическата чета „Христо Ботев“ с войводи анархистът Митьо Ганев и болшевикът Ради Делчев. Така за няколко месеца из повечето села на Хасковски окръг се създават десетки яташки структури, които да подпомагат четниците. В първите дни на 1925 г. Хасковската анархистка организация по настояване на Манол Васев насрочва окръжна конференция на анархистите в град Хасково, която се провежда в къщата на Ангел Вълчанов. Присъстват 36 делегати и се обсъжда евентуалното включване на хасковските анархисти в политическата чета „Христо Ботев“, но внезапно на конференцията като гръм от ясно небе се натриса политическият ръководител на четническото движение в България по линия на ЦК на БКП Добри Терпешев и ни в клин, ни в ръкав изтърсва, че подавляващото мнозинство от ръководството на Компартията не желае никакво анархистко участие в четите, поради което и Окръжният комитет на БКП – Хасково взима олигофренското решение двамата „най-отявлени“ анархисти в политическата чета „Христо Ботев“ – братята Данчо и Жоро Гацеви – да бъдат убити, защото системно идейно разлагали войводата Митьо Ганев и лично нему преданите четници – около десетина анархизирани харамии, невъзприемащи йезуитската, болшевишка фатмащина. Терпешев обаче заявил, че с неистово голям зор успял да отмени смъртната присъда, издадена от хасковските болшевишки диванета спрямо двамата братя-анархисти, но те трябвало тозчас да бъдат прехвърлени през Турция за СССР, което и станало начаса и където малко по-късно били екзекутирани от болшевишките джелати (Н. Дончева. Анархизмът в Хасково. Известия на държавните архиви, брой 72, с. 262 – 263). В началото на месец юни 1925 г. всички четници от политическата чета „Христо Ботев“, освен анархистите, емигрирали в Сръбско-хърватско-словенското кралство, в Кралство Гърция и в Меката на световния марксизъм-ленинизъм – болшевизираната Съветска Русия. Така лелеяната мечта на Манол Васев за подавляващо участие на анархистите в политическата чета „Христо Ботев“ се превръща в мираж. Все пак той не губи надежда, че петнадесетина анархисти от Хасковския регион ще могат да постъпят в Митьо Ганевата чета, състояща се от деветима опитни бойци – отявлени анархисти, които категорично отказали да емигрират, особено за Съветска Русия, пустосвана от Митьо Ганев като „държавата-дранголник за харамийското свободолюбие“ и така може би все пак ще съумеят благополучно да сформират в България абсолютно самостоятелна анархистка, въоръжена групировка, която решително да се противопостави на фашизоидните, деветоюнски превратаджии. Уви! Надвечер на 23 юни 1925 г. на една от централните хасковски улици лично Манол Васев имал неимоверното нещастие да стане неволен свидетел на зловещото шествие с отрязаните и набучени връз щикове бунтарски глави на Митьо Ганев и неговите четници, победоносно разнасяни от главорезите на 10-та пехотна дружина и 6-ти конен полк на Хасковския гарнизон. По същото време след атентата на 16 април 1925 г. в катедралата „Света Неделя“, инспириран от Съветското спец-учреждение Коминтерна, в Царство България се развихря отново тотално-истеричен държавен терор, жертва на който стават и българските анархисти, които нямат нищо общо с покушението, спретнато от Военната организация на ЦК на БКП, нищожна пионка в ръцете на съветската политическа полиция ОГПУ. Без съд и присъда са избити стотици анархисти: Георги Шейтанов, Васил Икономов, Рачо Каранов, Станчо Парасков, Мариола Сиракова, Иван Николов, Моско Рашев, Паню Драгнев, Коста Казанджиев, Марин Прапинов, Христо Рогев, Пеню Велев, Димитър Матров, Христо Кьосев, Иван Топалов, Георги Пъргов, Денчо Палазов, Димо Петранов, Марю Райчев, Стефан Мутафов, Георги Пушкаров, Никола Веселинов, Михаил Михайлов, Асен Караджов, Еню Михалев, Асен Пазов, Петър Лингорски и още стотици известни и неизвестни безкористни радетели на безвластническите идеи. •

МАКАР

(следва)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *