Греховната история на „олимпийския дух“
– Какво значи за теб да спечелиш олимпийски медал?
– Пари, много пари.
Американският бегач Грег Хънтър, 1972 г.
Олимпийските игри днес са характерен образ на капиталистическата, неолиберална глобализация. Те не повишават нивото на атлетизма, а това на шампионатизма, което в крайна сметка уврежда здравето на атлетите. Повишават яростния антагонизъм, налагането на силния над слабия и разделят националностите, вместо да ги обединяват, като реално пропагандират национализма. Международният олимпийски комитет (МОК) като другите организми на икономическата глобализация (Световната търговска организация, Световната банка и т. н.) контролира продукта „Олимпийски игри“, за да увеличи печалбата на корпорациите, медиите и най-силните империалистически страни, начело със САЩ.
За нас олимпийските игри са нежелани, защото не са израз на солидарност и хуманизъм, а на комерсиализиране на атлетизма. Следва бърз преглед на някои показателни моменти от съвременната им история:
1896: В първите съвременни олимпийски игри в Атина участието на жени е забранено.
1900: Към олимпийските дисциплини е прибавена стрелба. За цел са използвани живи гълъби.
1908: Забранява се участието на независими атлети. Разрешава се участието само на представители на национални отбори. От този момент нататък атлетите са първо представители на нацията, а след това личности. От тази година започва издигането на знамената и изпълнението на национални химни по време на церемониите по награждаването.
1912: Джим Торп печели два златни медала в дисциплините петобой и десетобой. През 1913 г. МОК отнема медалите на Торп под претекста, че е играч и атлет от полупрофесионална бейзболна лига и защото е от коренното американско население (индианец).
1916: Със започването на Първата световна война принципът за международно братство по време на Олимпийските игри („олимпийското примирие“) е погазен.
1920: На Олимпийските игри в Антверпен, Белгия до участие не са допуснати Германия, Австрия, Унгария, България и Турция заради своя съюз по време на Първата световна война.
1922: В отговор на забраната за участие на Олимпийски игри на Германия, продължила до 1925 г., последната провежда т. н. „Дойче кампфшпийле“ („Немски бойни игри“), започващи със зимни дисциплини. Именно те се считат за първите Зимни олимпийски игри!
1924: В Олимпийските игри участие взимат 3 000 атлети, от тях само 100 са жени, а немските спортисти отново не са допуснати до участие.
1928: За първи път в дисциплината гимнастика са допуснати до участие жени въпреки протестите на оттеглилия се барон дьо Кубертен (бивш президент на МОК) и римския папа.
1932: Първото олимпийско село, построено в Лос Анджелис, е достъпно само за атлетите мъже, докато жените са настанени в евтин хотел в центъра на града.
1936: МОК изхвърля един американски представител, когато заявява, че Берлин не трябва да бъде домакин на олимпийските игри поради нацисткия режим и расистката политика на Германия. Игрите се провеждат на стадион изцяло украсен и декориран със свастики. Хората, които твърдят, че Олимпийските игри помагат за мира, никога няма да могат да обяснят защо игрите от 1936 г. в нацисткия Берлин не помогнаха с нищо за предотвратяването на Втората световна война.
1948: Създаден е Американският олимпийски комитет с изключителното право да използва и рекламира „Олимпийските кръгове“ и да използва думата „Olympic“! От 1964 г. нататък те получават по 10% от приходите от телевизионните излъчвания на игрите.
1960: МОК започва да получава все по-големи приходи от продажби на телевизионни права. От този момент нататък част от спектакъла на игрите стават рекламите и спонсорите.
1964: Организаторите на игри в Токио подкупват МОК, за да спечелят домакинството. Част от подкупа били жени, които трябвало да задоволят сексуалните нужди на членовете на МОК.
1968: Десет дни преди началото на игрите мексиканската полиция стреля по тълпа от протестиращи пред олимпийския стадион и убива 25 души. Империализмът, национализмът, елитизмът, сексизмът и големите компании с техните реклами са вече пълновластен господар на Олимпийските игри. От друга страна, от всички олимпийски картини от този период, най-вдъхновяващ е образът на двамата бегачи на 200 м Томи Смит и Джон Карлос, които вдигат юмрук по време на церемонията по награждаването, с черните кожени ръкавици на „Черните пантери“.
1972: Мюнхен: палестински бунтовници взимат за заложници целия олимпийски отбор на Израел. По време на акцията по освобождаването им полицията убива голяма част от похитителите и заложниците. Игрите спират за един ден и след това продължават нормално.
1980: За президент на МОК е избран Х. А. Самаранч, който остава на поста до 2001 г. Той е популярен със своите фашистки идеи, известен член на фашистката „испанска фаланга“ до 70-те години на ХХ век. Олимпийският комитет има богата традиция да приютява хора с фашистки възгледи в своето ръководство. Ейвъри Бръндидж, президент на Олимпийския комитет на САЩ и президент на МОК в периода 1952-1972, по време на реч в Америка заявява, че човечеството може да научи много от Адолф Хитлер. Самаранч е убеден поддръжник на испанския диктатор Франко. През 1999 г. МОК изхарчва близо 1 750 000 долара за подобряване имиджа му пред обществото.
1996: Олимпийските игри в Атланта са празник-реклама на корпорациите Кока-Кола и Найки. Общината на Атланта издава разпоредби, с които става престъпление да бъдеш бездомен. Арестувани са над 10 000 души, „мъже, които не са бели“ по изрични инструкции на полицията. Закусвалните и приютите за бездомни и бедни, спортните зали, социалните центрове са или затворени, или изолирани от обществото. Дърветата и пейките в парковете са наковани с пирони, за да попречат на хората да ги използват за спане. Наемите се вдигат и много хора са принудени да напуснат домовете си. Други са прогонени със сълзотворен газ.
Превод на основната хронология на А. Аргириадис, от гръцкия антиавторитарен вестник Вавилония №8
