Из „Нечути песни“
„Гибелта си Кръстьо сам вижда, той чува ледените стъпки на смъртта, която идва отдалеч. Той вижда и убийците си в „Надгробно видение“:
Аз също любех правдата велика,
бунтовник крачех в нощните тъми,
но зъл тиранин в гроба ме натика,
с подлост от засада ме уби.
Уби ме и зари ме без пощада,
а любех аз живота без предел,
аз силен бях, кръвта ми беше млада –
и в гроба си дори не бих умрел.
Така загина талантливият поет, убеденият анархист и смелият бунтовник Кръстьо Георгиев Хаджииванов“ – пише в своя послеслов към книгата „Нечути песни“ арх. Кръстьо Павлов. •
Из „Пари и власт“
На таз земя царуват
заклети врагове на свободата,
не ще да има правда, братство мир,
докато те царуват на земята…
Пари и власт!…
О, вий, коварни богове
на злото, на човешките тегла!…
Макар че богове сте, пак сте смъртни
и вас не ще ви пощади смъртта.
…Измряха много богове безсмъртни,
измряха боговете на Олимп,
на вятъра, на бурите дъждовни,
и на гърма на морската вода…
Умряха всички като тях,
почитани от хората тъй много,
че бяха богове на глупостта,
измряха те, паднаха в борбата,
воювали през дълги векове
с човешкия стремеж към свободата,
към щастие, що няма го и днес…
Умряха те, умря и слепотата
в борбата със великия прогрес…
Във таз борба и вие ще умрете,
ще падне с трясък златният ви трон,
че хората далеч през вековете,
страхливо що ви правили поклон!…
Ще викнат в тоз стремеж
към свободата
към щастието с буреносен глас:
„Всеобщо братство,
правда на земята,
не робство, не разврат, пари и власт!“