„Живата Анархия в нашата страна става все по-силна“

АНАРХИЯ В НОРВЕГИЯ ПРЕД ОЧИТЕ НА ЕДИН БЪЛГАРСКИ АНАРХИСТ

Няма как да не се сепне човек от такова изказване и да не му се поиска да види с очите си. Всъщност, според тамошните анархисти, анархията в страната може да се измери сравнително точно и за 2012 година тя е около 53-54%. Разбира се, „всичко е относително“, но и числото е внушително.

Случи се така, че видях отблизо Анархията… или поне около 53% от нея. То колко да види човек за десетина дни!? Нашенците, които емигрират в тази посока, обаче я предпочитат пред България.

Според Прудон „Анархията е майка на реда“ и редът определено ме впечатли. По транспорта можеш да си сверяваш часовника, шофьорите само дето не козируват на пешеходците, дворовете нямат огради, да не говорим за кучета. Улиците – чисти, дупките по шосетата – запушени, а по тротоарите – обезопасени. Охраната в баровете и полицаите по улицата сякаш се радват, че те срещат. Не видях такова нещо като опашки, задръствания или бюрократщина – навсякъде служителите те посрещат с усмивка по простата причина, че далеч не са претоварени от работа. Дори тревата и дърветата сякаш растат по-подредено и по-организирано.

След първоначалния шок (така се шокира вълкът, когато се събуди сред стадо овце) реших да се срещна с тамошните анархисти, да ги питам как точно ги изчисляват тези проценти и за какво се борят. Нямаха време да се видят с мен (а и аз нямах нищо конкретно да им кажа), но ми пожелаха приятно прекарване в Анархията.

Поради липса на по-точни източници на информация, трябваше сам да се оглеждам и да се опитвам да разбера как, аджеба, са докарали тази пуста Анархия, за която ние в България само си приказваме.

Безспорно, единият фактор са парите. За всеки човек в страната се произвеждат месечно по 5 хиляди евро. Тя е вторият най-голям износител на природен газ и шестият – на нефт в света. Това, разбира се, не е достатъчно – и Саудитска Арабия и Русия изнасят повече нефт, но никой не се е „оплакал“, че там е настъпила анархия.

Важно е също как се разпределят парите. Това е една от страните с най-нисък коефициент на неравенство. Безработицата е под 4%, а работният ден – 36 часа седмично.

Реших, че щом като местните анархисти нямат време да се видят с мен, аз ще отида да се видя с тях. Blitz е „анархистка, комунистическа и социалистическа младежка общност“, която си има собствена сграда. Отидох, намерих я, застанах пред една желязна врата, лопах, тропах, бутах (звънец нямаше), никой не се впечатли. За сметка на това на вратата имаше плакат за концерт на Чумбауамба същата вечер. Тъкмо се чудех дали да дойда на концерта, отвътре излезе някаква мома, окичена с железа. „Добър ден – казах, – аз съм анархист от България, дошъл съм да видя какво правите“. „Довечера има концерт, всички сме заети с подготовката“. „Тъкмо ще дойда на концерта“, казах аз. „Съжалявам, билетите свършиха, това е много популярна група“. „Тогава да дойда утре?“ „Ама утре е почивен ден, отворено е само в работните дни“. Теглих ѝ една майна на акъла си и си тръгнах – за тия явно анархията започва с концерти и приключва с края на работния ден.

Имам един приятел, той има приятели оттам. „Трудно е“, казва, „да говориш за революция в една страна, в която бедните хора взимат по 3000 евро заплата“. Звучи логично, но в нашата страна бедните хора взимат по 300 лева заплата и пак е трудно да им говориш за революция. Ако има някаква анархия там, тя не е в заплатата, а в хората. Не зная на какво се дължи това, може би е свързано с историческия контекст, но твърдо не изглежда да е плод на усилията на държавата. Чувството за равнопоставеност и лична отговорност не се създават със закони.

Държавата обаче присъства съвсем осезателно. Глобите са твърде солени дори за техните доходи, камерите и електронните детектори са навсякъде. Полицаите не са по-интелигентни от нашите и са дори по-безкомпромисни, макар и по-културни. Хазартът процъфтява в рамките на позволеното от държавата. Алкохолът е скъп и монополизиран със закон. За много хора представата за приятно прекарване на вечерта започва с евтиното пиене.

При всичката материална възможност да гледат по-напред и по-високо, не успях да срещна хора, които да го правят. Дори местните анархисти се оказа, че гледат предимно концерти. Държавата се е заела с „поддържане“ на неконсуматорските ценности и резултатът е такъв, че не е ясно доколко те биха оцелели без нея. Имам чувството, че ако тези хора заживеят изведнъж в България, скоро те не биха се различавали от тукашните жители, освен може би с по-силното си чувство на безнадеждност.

Разминах се, значи, с анархията. Неприятно, но пък логично. Ако можеше да се правят революции „в една отделна страна“, досега да съм си я направил „в домашни условия“. Видях обаче, че хората могат да живеят и по-прилично, стига да имат малко повече уважение към човещината.

Лошото е, че ако е достатъчно богата, държавата може да превърне това уважение в основание за собственото си съществуване. Лесно е да се прави на „анархия“, когато морето е пълно с петрол, и населението ѝ, барабар с просяците, е 10 пъти по-малко от прословутия 1% богаташи в света. По-интересното е как ни залъгват в държавите, където „анархията е под 50%“. •

Златко