Много шум за нищо…

печат
… е тупурдията покрай „посегателството срещу лидера на ДПС“.

В крайна сметка, що е партия? Организация на хора, които искат да решат своите социални проблеми чрез упражняване на политическа власт. С други думи – налагайки своята воля над останалите граждани. На теория съставът на партията би трябвало да е социално горе-долу еднороден. Ако не е, ако в една партия членуват милионери и сиромаси, това означава, че тази партия вече е започнала да пие кръвчица, и то от собствените си членове, нужни на лидерите само като „твърд електорат“, но не и като участници в подялбата на политическата плячка (винаги гарнирана с материални облаги). Ако пък една партия е ограничена в рамките на предимно един етнос, това означава, че тя държи членската си маса чрез страх, не с общност на интереси. Е, какво може да заслужава лидер на такава партия? Както и на коя да е друга?

Избиването на подобни лидери би било чест за всеки народ. А в случая Октай Енимехмедов даже не се е опитвал да причини смърт – а да демонстрира какво всъщност заслужават всички партийни вождове, напористи кандидати за още повече власт, изедници народни. За съжаление, възгледите на Октай робуват на една голяма самозаблуда – „правилна държава“ и „честни управници“. Уви. Но поне кураж е имал. И дано устои на обработката в ареста, би било много жалко, ако след няколко месеца тръгне да се извинява и „съжалява за постъпката си“.

Обръща ли се същото медийно внимание на случаите на избиване на цели семейства от превъртели родители? Разнищват ли се причините? Мисли ли се какво е нужно да се промени, за да не стават такива трагедии ежедневие? А ценовият, дълговият и други форми на геноцид над обикновените хора – за това колко се говори по същество? И с какво Ахмед Доган, доносник и дерибей, е по-ценен от всеки един друг гражданин на тази нещастна, стресирана, полудяваща, наплашена, затъваща в мизерия и неграмотност страна?

Много по-важни за обществото неща стоят на дневен ред, отколкото нацапаните гащи на някакъв вожд на партия, съучастница в причиняването на масови лишения и нещастия.

Шаркан

Остави коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.