Не Меморандум или СИРИЗА, а Капитализъм или Революция!

печат

Дилемата не е Меморандум или СИРИЗА, неолиберализъм или социалдемокрация, а Капитализъм или Революция!

Решението на проблемите няма да дойде с избори, а ще бъде взето от въоръжения народ!

Правителството на Самарас си отива (текстът на Никос Мазиотис е писан в началото на декември 2014 г- б. ред.), така както си отиде и това на Папандреу, което подписа Първия Меморандум през 2010 г. и сложи на гръцкия народ оковите на МВФ и Европейската комисия. Самарас си отива, не издържал тежестта на политиката на Социален геноцид, която прилага от идването си на власт през юни 2012 г.

Лъжите и измамите са в гените на професионалните политици – слуги на Капитала. Като продължава политиката на предишното правителство, гласува новите Меморандуми, изпълнява всички изисквания на Тройката (Европейска комисия, Европейска централна банка, Международен валутен фонд – б. ред.), репресира протестите и стачките, и лъже, че страната излиза от кризата, правителството на Самарас се намира на ръба на колапса.

Това е така, защото огромна част от народа не вярва на лъжите на правителството, защото действията му бяха провал и защото най-вероятно парламентарната игра около избора на президент е нагласена от управляващите, за да се измъкнат от отговорността и да предадат по-бързо властта в ръцете на СИРИЗА.

Смехотворен е водевилът на правителството, което уж водеше „тежки преговори“ с Тройката, а всъщност прие всичките им последни искания – за увеличаване на пенсионната възраст, премахване на ранното пенсиониране, увеличаването на ДДС и осигурителните вноски.

Вече никой не вярва на лъжите за излизане от кризата или отказ от Меморандумите. Хората осъзнават, че приетите през последните години мерки ще останат за постоянно: намаляването на заплатите и пенсиите, тежките данъци, цялостната бедност и мизерия ще бъдат един безкраен Меморандум.

Кой не си спомня лъжите им при подписването на първия Меморандум през 2010 г., когато твърдяха, че „спасителната програма ще продължи само 3 години – до 2013 г.“? Как могат да говорят за излизане от кризата, когато същият този ЕС не е успял да я преодолее и когато на световната финансова и икономическа криза краят не се вижда? Имайте предвид, че всички страни, които приеха програмите на МВФ, се сринаха веднага щом се отказаха от тях. Затова изобщо не е случайно, че след изказванията на правителството за евентуално излизане от наблюдението на Тройката, международните финансовите кредитори-изнудвачи предизвикаха срив на Атинската фондова борса и цените на гръцките облигации до нивата от началото на кризата.

„Спасителните програми“ ще приключат едва тогава, когато народът е вече напълно изцеден и стигнал до най-ниската точка на мизерията, когато всичко бъде разпродадено на транснационалните икономически елити. Най-лошото обаче още не сме го видели.

Независимо от това дали ще бъде избран президент, или не, правителството на Самарас няма да завърши мандата си. Това е още едно доказателство, че по-голямата част от обществото вече не признава системата, при която народът, вместо да ги взема сам, предава правото за вземане на решения в ръцете на политиците – слуги на капитала и международния елит.

Тази загуба на легитимност на политическата система е резултат от икономическата криза и ние от „Революционна борба“ сме заявили това още през 2009 г. след нашите атаки срещу Ситибанк, Евробанк и Фондовата борса в Атина. През последните 5 години страната се намира в състояние на постоянна политическа нестабилност, за кратко време правителствата падат. Амортизацията на политическата система показва, че една голяма част от народа е обърнала гръб на изборите. Всяко едно правителство е правителство на малцинството. Дори да предположим, че СИРИЗА поеме управлението на кризата на капиталистическата система в Гърция, нейното правителство на малцинството ще бъде принудено да си сътрудничи с други политически сили – например „Независимите гърци“ (Анексартити елинес – АНЕЛ).

В последната прокламация на „Революционна борба“, с която поехме отговорност за атентата на 10 април 2014 г. срещу Централната банка на Гърция, подчертахме противоречивите и безизходни по своя характер социалдемократични предложения на СИРИЗА.

СИРИЗА прави един напълно погрешен анализ на кризата и причините, които я създадоха, което води до нереалистични и неработещи предложения за излизане от нея, а именно завръщането на кейнсианския модел на държавна намеса в икономиката, който залезе преди 40 години.

Трябва да отбележим, че една политика за насърчаване на държавната намеса в икономиката, за контрол и ограничаване на движението на капитали, за ценови контрол, високи данъци за бизнеса, върху печалбите на богаташите и техните имоти, първо е невъзможно да се води в един глобализиран свят, където капиталите могат да избягат в други държави, където условията за тях са по-добри: липса на контрол, ниски разходи за заплати и пр.

Второ, подобна политика ще представлява атака отвътре срещу официалната политика на ЕС – това означава война с транснационалния икономически елит, война, която СИРИЗА не е склонна на води. СИРИЗА е много далеч от Чавес или Алиенде. Именно защото СИРИЗА не желае война с транснационалния елит, сме свидетели на „разнобой“ в мненията на ръководството и противоречия сред членовете.

Затова народът не трябва да се заблуждава, че едно евентуално правителство на СИРИЗА ще подобри нещата, че ще осигури по-справедливо разпределение на общественото богатство в полза на бедните и социално слабите, че ще отмени Меморандума, че няма да използва репресии и МАТ (специалните полицейски части) срещу тези, които ще протестират срещу СИРИЗА, когато разкрие неолибералното си лице, че ще премахне антитерористичните закони или скорошния закон за затворите от тип „Ц“.

СИРИЗА ще фалира политически, ако вземе властта, ще се срине под тежестта от противоречията и отстъпките, които ще направи, и няма да бъде в състояние да издържи тежестта на политиката, която ще бъде задължена да води.

Ние от „Революционна борба“ заявяваме още от 2009 г. своята позиция, че единственото реалистично решение за изход от кризата е Социалната революция! Това е така, защото истинската причина за кризата не е неолиберализмът, а самото съществуване на капитализма, защото кризите са присъщи на капитализма, те са в неговата природа. Причината за кризата е в търсенето на печалби и в алчността – процес, генетично заложен в капитализма. Ето защо решението не са изборите, нито смяната на правителствата, защото системата си остава същата.

Като анархисти, ние сме против предложенията за пълна национализация на икономиката и централен контрол от страна на държавата по модела на държавния капитализъм в Съветския съюз, където частните капиталистически собственици на средствата за производство бяха заменени от държавата и бюрократите, а работниците и народът нямаха нито възможност, нито право да се намесят в процеса на вземане на решенията.

В такива режими отношенията на експлоатация и гнет не се променят, търсенето на икономическа ефективност и печалба остават, класовите различия също, защото работниците и народът се превръщат в роби на държавата.

Ние от „Революционна борба“ сме категорично срещу продължаването на днешната политика, наложена от транснационалния елит – фашизмът на фондовите борси. Политика, чиито основни защитници са Нова демокрация и ПАСОК. Ние сме и срещу неефективните и неприложими предложения на СИРИЗА, които могат да бъдат разглеждани и като крайно десни – кейнсианството е приложено за първи път от нацистите в Германия след 1933 г.

Истинското решение е въоръжено въстание на народа, което ще прати по дяволите всички дългове, договори и кредитни споразумения, което ще отхвърли еврото и структурите на ЕС, превърнали народа в крепостник на финансовите пазари. Въоръжено въстание на народа ще експроприира цялата собственост на капиталистите, движимо и недвижимо имущество, средствата им за производство, всички активи на банките и на чуждите фирми, ще се експроприира и всичко, каквото е останало в ръцете на държавата.

Управлението на всички обществени сектори извън производството като здравеопазване и образование ще бъде поето от работниците. Социалната революция ще наложи пряка демокрация, която веднага ще отмени държавата, а на мястото на буржоазния парламент на професионалните политици ще се организира конфедеративна система от работнически съвети и истински народни събрания, където всеки и всяка ще могат да участват, да говорят, да решават заедно всички обществено-икономически и политически въпроси, за работата, училището, болницата, университета, квартала, селото или града.

Решението на проблемите няма да дойде с изборите за буржоазен парламент, а с въоръжената Социална революция, която ще унищожи капитализма и държавата, които експлоатират и избиват народите, унищожават природата, водят войни и извършват геноцид, отговорни са за кризата, в която живеем. Революция, без народът да се вдигне на оръжие, е невъзможна. За една истинска победоносна революция обаче е необходимо революционно движение, което да даде политическа насоченост на действията на хората и революционерите.

Ние, членовете на „Революционна борба“, след последната ни атака срещу Гръцката национална банка, публикувахме платформа и предложения, отправени към народа, работниците, към другарите и другарките анархисти и към антикапиталистическите борци, като основа за създаване на революционно движение:

„Една революционна платформа в днешните условия може да се представи така:

– Едностранно прекратяване на изплащането на гръцкия дълг и излизане на страната от ЕС.

– Експроприиране на активите на големите гръцки компании, мултинационалните корпорации, цялото движимо и недвижимо имущество на капиталистите.

– Премахване на банковата система, анулиране на всички дългове към банки, връщане обратно на малките имоти, конфискувани от банките, и обобществяване на банковите активи.

– Конфискуване на имотите на държавата, конфискуване на църковната собственост. Обобществяване на средствата за производство, промишленост, пристанища, средства за транспорт и комуникации, комунални услуги, болнични заведения и образователни институции. Ръководството им ще премине в ръцете на работниците.

– Премахване на държавния и общински парламентаризъм на професионалните политици и замяната му с конфедеративна система от работнически съвети, чиято координация, комуникация и изпълнение на решения ще бъдат под контрола на делегатите, избрани пряко от съветите. На национално ниво няма да има място за стария буржоазен парламент и той ще бъде заменен с Народно събрание, чиито членове ще бъдат избирани и упълномощени от работническите съвети.

– Премахване на полицията и армията и замяната им от въоръжени работнически милиции“.

Сигурен съм, че едно евентуално правителство на СИРИЗА ще бъде кратковременно и нестабилно и въпреки намеренията си да „очовечи“ системата, всъщност ще допринесе за една по-дълбока дестабилизация, от която Революционното движение трябва да се възползва.

Дилемата не е Меморандум или СИРИЗА, неолиберализъм или социалдемокрация, а Капитализъм или Революция!!! •

Никос Мазиотис

член на „Революционна борба“

затвора Диавата, Солун

Превод със съкращения: екип на Без Лого

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *