Оръжия

Поредното клане в САЩ отново повдига въпроса, и то не само в Америка, за контрола над оръжията, притежавани от гражданите, като средство за предотвратяване на насилието.
Но насилие се упражнява и без пистолети. Описването на имуществото от съдия-изпълнител например, макар че зад чиновника стои цялата мощ, включително и въоръжена, на закона. И сиромахът, от когото е взето и последното, посяга на живота си. Жалко че на своя, а не на този на виновника за отчаянието му.
Кой сипе куршуми, избирайки си внимателно безопасни жертви? Лудите? По-евтино и по-сигурно е да ги лекуват. Както и самата социална обстановка да не подлага психиката на натоварвания до пречупване. Бандитите? Трайното решение нима се състои в нарастване на репресивния апарат и неговите пълномощия?
А кой убива без олово – със съдебни заповеди и подпечатани дългови сметки? Самата власт е насилие и принуда. Самият закон винаги си избира безопасни за нападение жертви.
Когато някъде се появи луд или бандит с пушка, тъкмо контролът над оръжията оставя жертвите му беззащитни. Иначе нападнатите ще надупчат агресора за нула време.
Веднага следва възражението, че при тотално въоръжение на хората гърмежите ще започват при всяко недоразумение. Скорошната „ловна злополука“ в Плана не е ли показателна? Спорна теза, но нека я приемем за основателна. Казва се, че „трябва да се променим, да станем по-добри“. Но как да се получи това, след като самата система на конкуренцията овълчва, настройва всекиго срещу всеки, опъва нервите до скъсване, развихря в главите ураганите на лудостта, всекидневната несправедливост срива представите за добро и зло?
И нима е по-хубаво въоръжена да бъде само властта? А кой ще ни защити от нея?
Пушките и пистолетите ще мълчат, ще кротуват в кобури и окачени вкъщи на стената, само ако обществото живее според принципите на всеобщата солидарност, ако справедливостта е норма, ако социалното равенство е налице, така че да не дава причини за неконтролиран гняв и мотив да отнемеш пари, имущество, свобода, живот.
Ами лудите? В солидарното общество няма да ги оставят без помощ още в началото на потъването им в тяхното вътрешно тресавище. Властта пък на политици и бизнесмени просто няма място в такъв свят. Нямат място и свързаните с тях „качества“, които днес дават този дивашки и безсърдечен облик на света.