Палеокостас – „Неуловимият“

печат

Василис Палеокостас, „гръцкият Робин Худ“ – една история като на филм

Десетилетия наред нарушавал и преследван от Закона, избягал два пъти от затвора с хеликоптер, раздал милиони на бедните. Това е историята на Василис Палеокостас – най-издирваният човек в Гърция, превърнал се в национален герой.

Една сряда обирите се възобновиха…

Маскиран мъж шофира откраднат микробус по тихите улици на Аспрон Сцитион в централна Гърция, бели сгради с черни квадратни прозорци като домино, в Коринтския залив. Паркира пред клон на Националната банка и се насочва към сградата с „Калашников“ в ръка. Заповядва на служителите да отворят банкомата, взима 150 хиляди евро, след това още 100 хиляди от сейфовете и след няколко минути изчезва.
Това е през февруари 2010 г., гръцката икономика е в криза. Мнозина обвиняват банките за кризата. Един човек ги кара да си платят. Твърди се, че през октомври 2010 г. е обрал две банки в един и същи ден. В Егино, близо до Солун, въоръжен мъж разбива прозорците и нахлува в Националната банка на Гърция, след това прави същото и в Селскостопанската банка, само няколко метра по-надолу, и изчезва с 240 хиляди евро. Тъй като пострадали няма – нещо необичайно при гръцките банкови обири, – властите стигат до заключението, че двойният удар може да бъде дело само на Василис Палеокостас.
В поредица от престъпления, които продължават три десетилетия, човекът, известен като „гръцкия Робин Худ“, взел милиони от банкови обири и отвлечени бизнесмени, е раздал голяма част от парите на нуждаещи се хора. Въпреки че за разлика от множество известни бандити, не е отнел нито един човешки живот и не е наранил никого по време на „престъпната“ си дейност, той продължава да бъде един от най-издирваните хора в Европа.
Един от бившите му съкилийници Поликарпос Георгиадис си спомня: „Престъпниците крадат портмонетата на възрастните хора, Василис е на друго ниво – той е обществено приет крадец и герой!“ Но както и действителния Робин Худ, Василис Палеокостас е презиран от властта, която го представя като жесток терорист и повечето гръцки журналисти съвсем „случайно“ избягват да говорят за неговата невероятна история.

Детето от планината

Палеокостас е роден е през 1966 г. Израства в село Мосхофито – отдалечено селище от колиби в заснежените планини на централна Гърция. Там той израства, като пасе кози с баща си и брат си Никос. Като малки, Никос и Василис са били много сплотени и задружни. Селяните от района са били известни с прозвището „героите“, обяснява отец Панайотис, местен свещеник, защото са оцелявали в суровите условия на планината, дори и без обувки.
„Василис може да е крадец, но в никакъв случай не е престъпник. Крадци като Василис, които крадат, за да нахранят близките си, не трябва да се заклеймяват с paleokostas1_fmtлека ръка“, казва отец Панайотис. Когато планината била покрита с дълбок сняг, Никос обикновено носил малкия Василис на рамене цели три километра до най-близкото училище. Там свещеникът първо затоплял премръзналото дете пред огъня, преди да започне уроците.
През 1979 г. семейството се мести в Трикала. Никос е на 19 години и напуска родния дом, за да търси работа по корабите, а за 13-годишният Василис не е лесно да замести брат си. Бащата, Леонидас Палеокостас си спомня: „Работи във фабрика за сирене 2 години, беше много тих и вглъбен. От прозорците на фабриката Василис гледа как балонът на гръцката икономика се „надува“ и богатите стават все по-богати, наближава моментът Гърция да се присъедини към ЕС. Един ден той напуска мандрата, в която е жестоко експлоатиран като роб, и не се завръща повече. Оттогава мрази този тип работодатели. „Като дете на планината, не е имал други умения, освен да краде, за да оцелее“, обяснява отец Панайотис.
Между 1979 и 1986 г., Василис и по-големият му брат Никос, който не се задържа дълго време по корабите, извършват около 27 грабежа, предимно на техника. Василис се пристрастява към екшън-филмите. Често будува по цели нощи, загледан в боксовите мачове на Роки, мускулите на Шварценегер или „Бягство от Алкатраз“ на Клинт Ийстууд.
По онова време младият „разбойник“ среща сродна душа, която по-късно силно му повлиява. „Василис беше учтив крадец (оставя извинителни бележки при грабежите, а впоследствие изпраща пари на хората, от които е крал – б. ред.), докато не среща Коста Самарас – „Художника“. По-голям и по-опитен от братята Палеокостас, Самарас е амбициозен криминален гений, който изучава плановете на сградите и ги скицира в бележник. Заедно с братята Палеокостас, „Художника“ „специализира“ и грабежи на бижутерски магазини и банки. Полицаят Димитрис Граванис си спомня първия грабеж на тройката: „Василис се изкачи на един хълм и започна да стреля, за да отвлече вниманието на полицаите. На самите полицаи им трябваха няколко минути да излязат от полицейския участък, а през това време „Художника“ и Нико вече бяха изпразнили златарския магазин. Когато в крайна сметка влязохме в патрулките, започнаха да ни се пукат гумите, защото бяха разпръснали пирони и счупени стъкла по улицата. От този момент моята главна цел стана да ги видя в затвора“. Граванис е опитен и умен полицай, който предпочита да разплита престъпленията с ума си, отколкото да изтръгва с бой признания от заподозрените.
„Сън не ме ловеше заради братята Палеокостас. Работех по техния случай по цели нощи и се прибирах в 7:30 сутринта – тогава съпругата ми отиваше на работа“, си спомня той.

Преследването на беглеца

Палеокостас обаче не може да бъде заловен поради една много съществена причина: раздава парите на бедните. През 80-те години, след редицата обири на банки, Палеокостас дава пари на всички, които му осигуряват подслон. Заради растящата инфлация в Гърция народът започва да обеднява, да критикува правителството и да обвинява в банките в корупция. Това увеличава броя на хората, които „приветстват“ действията на братята Палеокостас. Така започва ерата на преследването, на играта на котка и мишка между крадци и полицаи. През април 1990 г. Палеокостас е арестуван при опит да освободи брат си от затвора в Лариса. Тогава Василис опитва да разбие стената на затвора с открадната цистерна.
Хвърлен е в затвора, но не за дълго. През януари 1991 г. избягва от затвора в Халкида със спални чаршафи по стената. Въпреки натрупаното богатство от грабежите, той предпочита да харчи пари само за най-необходимото. Презира скъпите коли и единствената луксозна вещ, която притежава, е загадъчен златен кръст, който носи на врата си. По-късно този кръст се превръща в ключ за едно от най-успешните му бягства.

Човекът, който промени играта

През юни 1992 г. нашите приятели замислят най-смелата си кражба – Метеора, Каламбака. Районът винаги е бил свещено място за монасите, но и за бегълци като Палеокостас и компания. Това е малък град и банката се намира много близо до местното полицейско управление – това явно въодушевява крадците, които се радват как „полицаите ще гледат като глупаци“. Докато Никос наблюдава с бинокъл, „Художника“ скицира на лист схема на площада. Василис се провиква „Обир!“ и тримата мъже нахлуват в банката, облечени във военни униформи, с тъмни очила и автоматични оръжия. За броени минути под носа на полицията са измъкнати 125 милиона драхми (много пари по това време). Това остава и до днес най-големият банков обир в Гърция.

Отвличането на Хайтоглу

Петък, 15 декември 1995 г., 8:15 сутринта, милиардерът, собственик на фабрики за производство на халва, Александрос Хайтоглу, тръгва от вилата си в Солун по краткия път към неговата фабрика. Колата му е избутана от пътя и братята Палеокостас го натикват със сила в джип. Василис иска над 260 милиона драхми откуп. Магнатът по-късно признава: „Поведението на похитителите изобщо не беше лошо“. След като го пускат без драскотина, вестник излиза със заглавие на първа страница: „Ядоха халва за 240 милиона“.
Палеокостас продължава да раздава парите от обири и откупи на бездомни или бедни земеделци. „Подари 100 хиляди драхми на сирачета-момичета, за да имат пари да се омъжат“, казва баща му. Василис Палеокостас повече от 3 години се изплъзва на полицията и живее като беглец в планините. Често обикаля с колата си дегизиран, за да не бъде разпознат. Самият полицай Граванис признава, че в крайна сметка го арестуват по случайност, защото предизвиква автомобилна катастрофа.

palaiokostas-1_fmtЖивотът в затвора и бягствата

Получава 25 годишна присъда. През 2003 г. надзирателите намират подробна схема на затвора в килията му и веднага го местят в централния атински затвор – „Коридалос“. Годината е 2006-та, излежал е вече 6 години от присъдата си. В една килия е заедно с албанеца Алкет Ризай, с когото стават приятели. „2 години планирахме бягството“, казва Ризай по-късно пред журналисти по телефона от затвора в Патра.
В 18:15 часа, близо до Атина, пилот се качва на бял хеликоптер Eurocopter с номер АS355N. Бившият правителствен пилот изпълнява полети над Атика за забавление на клиенти, но минути след излитането, един от двамата пътници опира пистолет във врата му. Това е Никос Палеокостас, който отива да спаси брат си. За 10 минути хеликоптерът стига до затвора „Коридалос“. Намалява скоростта, каца в двора на затвора и качва двамата затворници – Палеокостас и Ризай. Пазачите са изненадани и не знаят как да реагират, тъй като хеликоптерът освен това е бял със сини ленти и прилича на хеликоптерите, които използва полицията. Оттам кацат на едно гробище и изчезват с мотори. Преди да оставят пилота, Никос му дава една броеница с думите: „Това е подарък, да ти напомня за Палеокостас“. Скоро след бягството Алкет Ризай и Никос Палеокостас са арестувани отново, но Василис продължава да се укрива успешно. През юни 2008 г. отвлича Йорго Милона, алуминиев магнат. Взима е 12 милиона евро откуп. На втори август 2008 г., докато беглецът си сипва чаша ракия и гледа на DVD „Жега“ с Ал Пачино и Робърт де Ниро, полицаите нахлуват в къщата – полицията тържествува.
През февруари 2009 г. Василис Палеокостас ще стане известен в целия свят. За охраната на затвора сутринта на 22 февруари с нищо не е по-различна от останалите… Палеокостас прави сутрешна гимнастика на двора. Ризай си спомня: „Аз съм човек с интуиция – усещам, когато ще се случи нещо добро“.
В три следобед, по часовника-телефон на Василис, който тайно е получил преди това, звъни Сула Митропия. Моментът е настъпил. Сирените за прибиране прозвучават в „Коридалос“ и пазачите нареждат на затворниците да напуснат двора. Часът е 15:45 в деня, в който започва делото на Палеокостас. Един от пазачите чува шума от перките на хеликоптера, който слиза над крило 3, хваща се за пистолета и вдига тревога. Хеликоптерът е отвлечен от фирмата Interjet. На борда е „госпожа Александрова“, качила се е от летището в Атина. Тя изважда ръчна граната от чантата и заплашва пилота на развален гръцки с руски акцент: „Отиваме да приберем момчетата. Затворът „Коридалос“ – в противен случай ще умреш“.
Вече пет години след това драматично бягство Палеокостас остава неуловим. Пресата скоро започва да го нарича „призрака“, докато обикновените хора го наричат „Краля на Планините“.
„Никога няма да спра да търся Василис. Въпросът не е дали ще направи нов удар, а кога“, заключва Граванис.

Още няколко характерни епизода:

През април 1991 г., когато обират секретаря на „Земеделски кооперации“, когато виждат, че носи много малко пари, казват: „ние не сме крадци на дребно“ и се отказват от 200 хиляди драхми.
На 6 октомври 2002 г. Никос се отбива в крайпътна таверна в Павлиани. Поръчва си месо с пържени картофи. Щом приключва с яденето, извиква собственика на таверната и му казва:
– Слушай, аз съм Никос Палеокостас и ме преследват. Трябва ми колата ти – и слага един пакет с евро на масата. – Искам само колата ти, нищо няма да ти направя.
– Страх ме е – отговаря собственикът на таверната.
– Ако правиш каквото ти казвам, няма от какво да се страхуваш.
– Но ако ти дам колата, после ще ме обвинят, че съм ти съучастник. – отговаря собственикът.
– Добре тогава – казва Никос. – Дай ми ключовете и след петнайсетина минути звънни в полицията.
„Беше учтив човек, облечен като ловец, добре изглеждаше – бих го почерпил кафе“, казва след това кръчмарят на полицията.
Това правят братята – кражби на бижутерски магазини, банки, скъпи автомобили, изнудвания и други „работи“, но никога не проливат кръв. Най-много някой шамар или ритник и то при най-тежките случаи, особено ако е трябвало да избягат, но кръв – никога.
Никос е от хората, които от малки се „влюбват“ в идеята, че може да се опълчи срещу всички и всичко – ченгетата, системата като цяло, банките и най-вече властта.
Казват, че в едно село близо до Козани бащата имал много тежко заболяване, а семейството нямало пари. Една вечер някой почукал на вратата и оставил плик с 3 милиона драхми. След време непознат човек се обадил по телефона и попитал: „Свършиха ли ви работа парите“? „Да, свършиха, кой е на телефона“? Но отсреща затворили без отговор. На телефона бил Никос Палеокостас.
Първия си голям удар Никос прави с Костас Самарас – успяват за заключат полицаите на цяло едно полицейско управление вътре в сградата им, след което на спокойствие обират един бижутерски магазин.

Част от банковите обири, дело на групата на Палеокостас:

8 ноември 1991 г. Облечени в офицерски военни униформи, открадват 25 милиона драхми от Търговската банка в Янина. Укриват се две години в Париж.
2 юни 1993 г. Обират банка в Каламбака – 125 милиона драхми. Никос и Василис се скриват в България, но Самарас е заловен на път за Италия.
Пак през 1993 г. обират Националната банка на Гърция във Велестино, две банки в Иматия и Като Ахея, и ОТЕ в Илион.
10 август 1995 г. Йоники Банк – 8 милиона драхми.
Юли 1998 г. Обират Националната банка на Гърция в Лариса. На 21 декември Василис е заловен след автомобилна катастрофа.
Март 2001 г. Нико обира банката в Карпениси – 1,8 милиона драхми.
10 февруари 2002 г. Клон на Земеделската банка – 240 хиляди евро.
25 януари 2005 г. Взети са 35 хиляди евро от Националната банка в Мегалополи.
14 октомври 2005 г. Президентът на Гърция, Каролос Папуляс посещава Верия, а по същото време Никос, облечен като военен, взима 80 хиляди евро от местния клон на Националната банка и избягва… с велосипед.
Коледа, 2005 г. 140 хиляди евро от банката в Арахова.
9 май 2006 г. Обрана е Националната банка в Янина. •

Превод, редакции и допълнения: екип на „Без лого“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *