Повече закони!

Тръгна поредна инициатива “от народа” (чети: от т.нар. неправителствени обществени организации – НПО) – нужен бил закон за доброволчеството. Мотивите: да защитят (?) правата на доброволците, да предпазят (??) техния труд от злоупотреби, да насърчат (???) хората да участват в разни обществено полезни мероприятия… с една дума, ред да има, регламентиране. Права и задължения, параграфи и алинеи. Казано направо – рамки на действия и мисли.
Навярно нататък по логиката предстои нещо като закон за личните вкусове хигиена, правилник за чувството за хумор, наредба за спонтанни изяви и какво ли още не.
В хода на коментиране на хрумката се чу тъжната констатация, че много повече хора предпочитат да даряват средства (пари и имущество – т.е. да се откупват), отколкото да отделят личното си време. Обаче като се приеме такъв закон, нещата щели да се променят.
В свят, в който доброволният труд се хаби и прахосва, в който той е случаен, в който всяко нещо се заплаща и се търси изгода, никакъв закон не може да промени ситуацията. Човек или върши нещо безкористно, или си прави сметки да инвестира “безплатно” участие с оглед да получи нещо в замяна – нещо повече от съзнанието за изпълнен дълг към вътрешното си усещане за това какво е правилно и нужно. Със сигурност на втория тип доброволци им е нужен закон – всички търговски сделки се нуждаят от такъв.
Но не и отношенията според безвластния свободен договор. Доброволен труд, доброволни задължения, но и неограничен достъп до материалните блага, произвеждани в резултат на този труд – това са чертите на едно анархическо общество. И никакви закони.
Законите повече създават поводи за конфликти между хората, отколкото да въвеждат някакъв ред. Огромната съдебно-бюрократична машина само с това се занимава (при това срещу солидно възнагаждение) – да разплита конфликти, повечето от които не биха възникнали, ако законите не даваха привилегии на едни и не ограничаваха свободата на други.
Най-интересното е, че инициативата тръгва от католическата НПО “Каритас”. Защо го правят? От благородни подбуди?
В момента и в Русия, където доброволците в наводнената Кубань се оказаха неудобни свидетели на последиците от трагедията, също гласят подобен закон. Очевидно, за да регламентират доколко доброволците имат право да си отварят устата, да не смеят да оспорват официалните данни за мащаби на разрушения и брой жертви. Но и още нещо цели този закон – уреждане на данъчните задължения на хуманитарните организации, втурнали се (независимо от мотивите) да помагат на изпаднали в беда хора. Ето го същественото – паят на държавата.
В този сегашен свят, за каквото и да се говори, винаги става накрая дума за пари. А значи и за власт.
Пари и власт – неразделната порочна двойка. Бронирана дебело с какви ли не закони. И решението на проблемите не се състои в добавяне на нови брънки в ризницата и нитове в доспехите. А тъкмо в обратното – съкращаване и ликвидиране на онова, което поражда проблеми.
Добро начало би било да се започне тъкмо с парите и властта.

Васил АРАПОВ