Приветствие от Чиапас

Намираме се в планините на Югоизточно Мексико в Лакандонската гора на Чиапас и желаем да изпратим приветствие към Конференцията на свободните медии, която се провежда в Ню Йорк, където присъстват наши братя и сестри от независими медии от САЩ и Канада.
На Международната среща за човечеството и против неолиберализма ние заявихме: тече глобален разпад, който наричаме Четвъртата световна война: глобализацията на неолиберализма се опитва да елиминира онова множество от хора, които не са полезни на властите – така наречените групи на „малцинствата“, които всъщност се оказва, че са мнозинството.
Намираме се в световна система, желаеща да пожертва милиони хора. Огромните средства за комуникация: телевизионната машина, спътниците, списанията и вестниците изглеждат решени да представят един виртуален свят, създаден по изискванията на глобализационния процес. Светът на съвременните новини е свят, който съществува за „много важните хора“. Всекидневният живот на големите филмови звезди и на големите политици. Дали се женят, дали се развеждат, дали ядат, дали се обличат, или се събличат. Обикновените хора се появяват само за миг – когато убият някого или когато умрат. За комуникационните гиганти и за неолибералните сили другите, изключените, съществуват само когато са мъртви или когато са в затвора или в съда.
Рано или късно обаче виртуалният свят се сблъсква с реалния. И сега се случва именно това. Този сблъсък води до бунтове и войни навсякъде по света – или това, което е останало от света, дори за бойно поле.
Имаме избор: можем да кажем, че нищо не може да се направи с медиите, че нищо не може да се направи с властта на долара, която създава сама себе си с образи, думи, цифрови комуникации и компютърни системи, които нахлуват в нашите умове със „световни новини“, но от гледната точка на ползващите властта – на това как те мислят, че светът би трябвало да изглежда. Можем да кажем „това е положението“ и нищо да не правим. Можем и просто да приемем недоверието, да приказваме, че медийните гиганти са пълна измама. Можем да не им обръщаме внимание и да си гледаме живота.
Но има и трета възможност, която не е нито конформизъм, нито скептицизъм, която е създаване на един нов път – да се показва на света това, което действително се случва, да се интересуваме от това, което става с хората, живеещи в този свят.
Работата на независимите медии е да се говори за историята на обществените борби в света – тук, в Северна Америка, в САЩ, Канада и Мексико независимите медии успяха да отворят пространства даже в самите медийни монополи, да ги заставят да признаят ставащото в други обществени движения.
Не е въпросът само да се знае какво става в света, а то да се разбира и да се вадят уроци от него – все едно учим история, но не на миналото, а на това, което става сега в независимо коя част на света. Това е начинът да научим кои сме и какво точно искаме, кои можем да бъдем и какво можем да правим.
Независимите медии не са длъжни да отговарят на монополите. Техният живот и техните цели са да позволят на истината да бъде научавана. Това е все по-важно в процеса на глобализация. Тази истина става възел на съпротива срещу лъжата. Единствената ни възможност е да пазим истината, да я укрепваме и да я разпространяваме малко по малко, точно както книгите бяха пазени в „451° по Фаренхайт“, където група хора се посвещават на запаметяването на книги, за да попречат те да бъдат унищожени и идеите да не бъдат изгубени.
Така и независимите медии се опитват да запазят историята: настоящата история, запазвайки я и опитвайки се да я споделят, за да не бъде изгубена.
chiapas.indymedia.org