Родителските кооперативи – малка стъпка към анархистко общество
През последните години се наблюдава тенденция на създаване на все повече „родителски кооперативи“. Какво е родителски кооператив? Отговорът е много прост – група от родители, които доброволно създават алтернатива на услуга, предлагана от правителството, (а и от някои частници) а именно детските градини. Родителските кооперативи са пример за идеала на анархизма – те доказват, че група от хора могат да функционират адекватно, без да им се налагат контрол и санкции. В родителските кооперативи няма Директори, заместници на директорите и други подобни позиции, в тях съществува равноправие и съдействие. Следвайки модела на кооперативите е лесно много институции и органи да станат независими (поне доколкото е възможно) от държавата и да бъдат плод на самоорганизация и самоуправление. Самите родителски кооперативи, от своя страна, са в основата на тази идея. Все пак, какво по-добро начало от отглеждането на свободомислещи деца?
За сега родителските кооперативи са по-популярни в големите градове. Пример за такива са „Плейцентър Приятели“ (който се води за първия у нас и е създаден през 2009 година), „Ри-ри-ра“, „Горската детска градина“, като и 3те се намират в София. Голяма част са напълно неформални – без име или постоянно седалище, просто група от родители, поемащи образованието на децата си в собствени ръце. Често подобни неформални сбирки за игра се разрастват и стъпка по стъпка се превръщат във формален кооператив.
Разбира се, правителството, работещо като една добре смазана машина, не се забави да се намеси и да предложи Проектозакона за предучилищното и училищното образование, който според чл. 8 (1) гласи „Предучилищното образование е задължително от учебната година, която е с начало в годината на навършване на 4-годишна възраст на детето.“ и далеч не бе посрещнат топло от българските родители.
Но защо родителските кооперативи са по-добрият избор? На първо място броят на децата е значително по-малък, отколкото в детските градини и съотношението възпитатели – деца не е толкова абсурдно. В средностатистическата детска градина за около 30 деца отговаря един възпитател. Това не само, че напълно изключва възможността за какъвто и да е индивидуален подход, но и изгражда модел на поведение и мислене, който се доказва като изключително вреден в съвременното общество – група от „подчинени“ и „лидер“. Противно на твърдението, че работата в голяма група засилва конкурентоспособността, се наблюдава именно обратното – амбициозността на децата силно намалява, тъй като те се чувстват сигурни в едно голямо стадо, в което не само се счита за нормално, но и се изисква от тях да следват точно определен шаблон на поведение, защото различията биват наказани. Пример за това е статистиката на организацията „Заедно в час“ от 2012 г., според която 40% от 16-годишните у нас са неграмотни. И защо да се стараят да бъдат грамотни? Все пак, голяма част от приятелите им (не) знаят точно толкова, колкото и те самите.
Все по-често се чуват оплаквания от родители и за качеството на възпитанието, предлагано от детските градини – не са един и два случаите, в които децата биват оставени пред включен телевизор например. Не може да се говори за високо качество на предучилищното образование, след като то се явява на практика напълно фиктивно. Да оставиш група 4-годишни деца да гледат телевизия, а след това да ги сложиш в леглата за следобедна дрямка НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ НАРЕЧЕНО ВЪЗПИТАНИЕ. В това отношение родителските кооперативи имат голямо предимство – прилагат се реални възпитателни методи, на всяко дете се обръща индивидуално внимание, работи се в насока развиване на ценности и въображение. При това децата, възпитавани от родителски кооперативи изграждат също толкова добри социални умения, колкото и децата от детските градини.
Още един голям недостатък на закона, изискващ задължително посещение на детска градина от 4-годишна възраст, е хроничната липса на места в детските градини. Тук се сблъскваме с един типичен за България абсурд – децата са задължени да бъдат записани в детска градина, но голям процент от тях нямат тази възможност, просто защото няма достатъчно детски градини. От МОМН изтъкват, че „Предвижданите в проекта на Закон за предучилищното и училищното образование промени не се изразяват в отнемане на права и задължения на родителите, а в засилване ролята на държавата при финансирането на предучилищното образование, т.е. държавата поема сериозен финансов ангажимент към предучилищното образование и осигуряването на неговото качество.“ Бих искала да чуя обяснение от министър Игнатов – в какво точно ще се изразява този сериозен финансов ангажимент, след като през последните години бяха затворени огромен брой детски градини и ясли. За пореден път се налагат задължения, без да се осигуряват условия за тяхното изпълнение. Права, в случая, не се споменават. Говори се за активно участие на родителите в процеса на възпитание – поредното необмислено изказване, целящо да се хвърли пясък в очите на гражданите.
Последните щрихи върху този абсурд са финансовите задължения, с които ще бъдат обвързани родителите. Средната месечна такса за частна детска градина в София е около 350 – 500 лв. Сравнено със средната месечна заплата на българина това е непосилна сума. При родителските кооперативи, разбира се, също има известни разходи. Разликите, обаче, са много – на първо място, сумата, която се плаща от родителите е значително по-малка. Освен това, тези институции нямат за цел печелба, всяка стотинка отива ДИРЕКТНО за детето (плаща се отоплението, храната, купуват се материали за рисуване например и т.н.) – не се изплащат заплати на лелките…и на политиците. Разбира се, законът гласи, че задължителното предучилищно образование ще е безплатно в общинските детски градини. Тук не е необходимо да се впускам в подробности – ясно е, че условията там, които са и без това достатъчно незадоволителни, ще се влошат драстично.
В основата на проблема се корени думата „задължително“. Според един популярен анекдот, ако пуснеш жаба във вряща вода, тя ще се бори да избяга, но ако я сложиш в студена вода и постепенно нагряваш, жабата ще си стои спокойна, докато не се свари жива. Така и българските политици тихо и кротичко подгряват водата. През последните години проектозаконите се състоят предимно в задължения и забрани, явяват се ограничаващи и ощетяващи и не се радват на подкрепата на гражданите. Някои от тях бяха посрещнати сравнително бурно и бяха причина за редица протести, например Закона за горите и разбира се ACTA. Макар, че са доказателство за това, че „Мислещият българин“ не е само мит, те далеч не бяха това, което можеха да бъдат.
Действия трябва да има, защото в противен случай задълженията ще стават все повече, правата – все по-малко, децата ни ще бъдат възпитавани и отглеждани от държавата, а ние…е, на нас няма да ни остане нищо друго, освен да търпим, докато не се сварим живи.
Това с кооперативите е безмислица. Има си дядовци и баби да се грижат за децата.
Луд ли си ти Мишок?
Не че коментарът на мишока е много умен, но това под него няма място тук – пуснах го колкото да имам повод да го кажа. На Мишока повече от половината коментари не ги пускаме, по понятни причини.
Замислих се нещо за написаното по-горе. Не бих казал, че кооперативите са „модел как институции и органи да станат независими“ (ако можем да ги наречем така). Те са по-скоро модел как да се създадат „нови институции и органи“. Съществуващите, например детските градини, са сериозно бронирани срещу намеса „отвън“ (в случая – от страна на родителите) и изглежда по-трудно да се създадат нови, отколкото да се реформират старите.
Най-добрият модел си остава патриархата. Няколко поколения под един покрив.
Мене ме е гледал дядо ми и не се оплаквам. Надявам се един ден аз да гледам и възпитавам моите внуци. Естествено ще ги уча на вяра и любов към родината, както и на готовност да се борят с врагът навсякъде, по всяко време до смърт.
Мишок, научи се първо да пишеш, пък тогава брани родината :))))))))))))))))))
Не се заяждайте така с момчето, то поне гледа да пише по темата на статията. Не искам да пускаме секирата „по интелект на автора“, но не ни карайте да я пускаме по „обиди към участниците“. То, наистина, с неговите аргументи не може да се спори, но все пак…
Въобше не обиждам Мишока, просто когато искаш да браниш родината, но не можеш да пишеш правилно на родния език…си е малко смешно.
По темата и коментара за институциите – ясно е, че общинските детски градини не могат да станат независими. Говори се за институциите като институции, а не за конкретни детски градини (в случая). Детската градина, като институция, може да стане независима (под формата на родителски кооперативи). Вече съществуващите детски градини трудно ще станат независими. Определението за институция е „Установена форма на действие, организирано според общоприети принципи на поведение, която управлява важни области от обществения живот и която остава трайна във времето.“ (Wikipedia). Форма на действие. =)
errorerror ти гледай себе си. Според мене си доста неграмотен. Доста правописни грешки има и в материалите в сайта.
Аз от тебе съм 10 пъти по-грамотен и образован. Ще се мериш с мене някой друг път.
п.п. някои от грешките ги допускам умишлено, както и да е . Когато статиите от сайта без правописни грешки, тогава ме мислете мене.
Ок, с такова определение за институция, наистина не съм прав.
Кооперативното сдружаване във всички области е естествен социален процес по пътя към съдаване и развитие на свободно общество. Единствения начин за постигане на социална, политическа и цялостно интелектуална свобода в среда на буржоазни стопански отношения е чрез постигане на финансова и стопанска независимост. Само икономически независимият човек, може да оказва влияние върху обществото чрез лостовете на интереса, тъй като променящите се икономическа среда и отношения влияят, създават и съответно променят социалните отношени, а последните рефлектират върху държавното управление (политиката), която пък, чрез лоста на законотворчеството отпеделя, регламентира и регулира правните отношения в обществото и неговата изкуствено създадена квази фикция – държавата.
В самите буржоазни отношения обаче е заложено самоизяждането и самоунищожението на системата. Системата на буржоазните отношения, по-позната ни с термина „Капитализъм“, която радикално е сменила системата на феодално-съсловните отношения е базирана на няколко много верни постулата – равенство във възможностите, свободната конкуренция на инициативността и свободния пазар на стоки (ресурси), капитали, знания (идеи) и труд. Проблема е заложен още изначално, но не се забелязва от пръв поглед, той възниква в процеса на развитие на икономическите отношения в капитализма. По-умния, по-бързия, или Дарвинистично казано по-приспособимия ще съумее да направи по-големи печалби, да се развие, да увеличи предприятието си (в правния смисъл на думата), да унищожи конкурентите, докато в един момент не стане достатъчно голям да контролира и влияе върху самия пазар. Това е момента, в който възникват монополите, олигополите, синдикатите (противно на възприетото от общественото мнение, синдикатите не са създадени като обединения на работници, каквито са профсъюзите, а представляват обединения на работодатели в ущърб на работниците, като държат не само цените на продукцията на едно завишено ниво, но и цената на труда на работниците на едно занижено ниво, с което увеличават печалбите си), тръстовете и др. Появата на тези икономически мастодонти води до унищожаване на всяка една от идеите за (да ги повторя) – равенство във възможностите, свободната конкуренция на инициативността и свободния пазар на стоки (ресурси), капитали, знания (идеи) и труд. По този начин капитализна изяжда основната жизнена сила, която всъщност го създава по еволюционен път и създава нова форма на олигархически корпоративен феодализъм, със закрепостени към работните си места работници. Средствата за производство се притежават от малцина и експлоатацията е масова.
„От лакомство те ще ви експлоатират с престорени думи; но тяхната присъда, отдавна приготвена, не се забавя и тяхното погубление не дреме.“ (2 Петр.2:1-3). (Да ме прощават атеистите във форума, но за мен като християн-анархист учението на Исус Христос е неразривно свързано с възникването на анархистичните идеи за свобода, равенство и братство)
Социализма от своя страна, прескача с революционен акт цяла историческа епоха и директно с декрет установява същото положение, което и капитализма в своя исторически край. Лицемерно твърдейки, че предоставя средствата за производство на тези, които реално произвеждат, той всъщност им ги отнема и ги предоставя на една фикция, наречена държава. Държавата става собственик, а нейните граждани са само наемни работници.
Резултата е същия.
Какъв е изхода от ситуацията? Кк е възможно, човек с малки икономически възможности да участва в икономиката. Как може той да се противопостави на икономическите великани и да оцелее, че и да победи?!
Това може да се случи само с обединяване на ума, действията и средствата на много хора, съвместно устремени към една обща цел. Но кое това нещо, което може да даде среда на подобно обединяване?
Това е само и единствено анархистичния модел на кооперативното сдружаване (за много хора кооперациите са свързани с болшевизма, което е напълно погрешно, той заимства идеята и я извращава до крайност). Какво представлява кооперацията – това е най-старата форма на свободно сдружаване на хора със общи стопански и други цели. Съгласно Закона за кооперациите – Кооперацията е сдружение на физически лица с променлив капитал и с променлив брой членове, които чрез взаимопомощ и сътрудничество осъществяват търговска дейност за задоволяване на техни икономически, социални и културни интереси. Кооперацията е юридическо лице.
С какво се отличава тя от другите форми на сдружаване – с това , че само тя обединява принципите на справедливост и демократичност. Във всяко друго дружество се гласува с капитал, т.е. колкото капитал е внесъл някой, толкова гласове има в общото събрание, това води до вътрешен монополизъм при взимането на решения. При кооперацията всеки член има право само на 1 глас в общото събрание, като по този начин се запазват правата на всеки, в това число и на миноритарните участници (тези с по-малък внесен капитал)- това е принципа на демократичността. От друга страна, разпределението на печалбата се извършва според размера на внесения капитал, като така се спазва принципа на справедливостта. Всеки от кооператорите е собственик на част от средствата за производство и притежава част от доходите от съвместната дейност, ако ли пък полага усилия с личен труд, то те може да са безвъзмездни, но може и да са срещу възнаграждени, това отново е доброволен избор. По този начин стопанските отношения се регулират в посока обогатяване на всеки участник в кооперативното движение, а синергията на съвместните обединени усилия и капитали води до разширяване на дейноста, приемане на нови членове, разширяване на производствената гама и обхващане на все по-голям пазарен дял. Дори и кооперацията да стане монополист, това не е опасно за обществото, защото правилата и условията на този вид монопол ще се диктуват от мнозинството на кооператорите, което ще рече от самото общество, а не от група олигарси.
Нека не забравяме, също така, че работейки с набрания от дялови, членски, допълнителни и целеви вноски капитал се инвестират готови, реални пари на членовете и се заобикаля необходимото иначе на всеки бизнес банково кредитиране. Кредитирането обаче има цена – това е лихвата за кредита, а бизнеса натоварен с лихва, първо трябва да изработи парите по лихвата и чак тогава да работи за себе си. Прескачането на целия банков сектор дава летящ старт и автоматично увеличава печалбата на кооператорите с около 15 %. Са,о това вече ги прави по -конкурентни от други участници в икономиката. Кооперативното сдружаване е единствения път стопанството, средствата за производство, ресурсите, труда или казано иначе цялото богатство на народите да премине в ръцете на хората, на самите народи. А това пряко ще доведе до промяна на социалната и политическа среда, които да създадат нови правни регламенти и в крайна сметка ще доведе до свят на справедливост и солидарност, не с насилие и лицемерна догматика, а именно чрез движещата сила на интереса на всеки човек, в името на интереса на цялото човечество.
Тази система има само един проблем – индивидуалното осъзнаване на собствената си свобода като отговорност пред себе си и пред другите. А именно в тази част културата на индивида изостава значително. Но може би именно интереса, а не благите пожелания на социалните инжинери ще създаде стремежа към свободата и чрез показаната система ще промени света.
П.С. За да не звуча голословен ще споделя, че съм председател на кооперация, създадена въз основа на горните идеи и развитието на модела/експеримента в реална пазарна среда е удивително!
Anarchochristian,
ако нямаш нищо против, нека пренесем дискусията тук: https://www.anarchy.bg/forum/viewtopic.php?f=31&t=4482 за да обсъдим подробно, удобно и спокойно.
ок?
искам само предварително да отбележа, че вписването в конкурентната икономика в крайна сметка обезсмисля идеята за изграждане на свободно (а значи и СОЛИДАРНО) общество.
Ок, Шаркан.