Спрете депортирането! Стига потъпкване на човешки права, стига лагери за бежанци!

печат
Този призив е част от инициативата „Лагер без граници“ за съпротива срещу границите и депортиранията. Тя ще се проведе в края на август в България и Гърция и ще включва редица акции, които ще отразим в следващия брой.

Когато хората от Африка, Азия или Латинска Америка дойдохме за пръв път в Европа, бяхме докарани като роби, и мнозина от нас бяха буквално поставени в човешки зоопаркове, където европейците можеха да видят как тези екзотични и свирепи животни изглеждат и се обличат. В нашите отечества по целия свят загинаха милиони поради колониалната експанзия и експлоатацията на собствените им ресурси и труд. Бързо бяха забравени неоколониалните господари и търговци на роби, известни също и като наши политически водачи, за да може да продължи да работи капиталистическата машина. Днес тази действителност не е много по-различна. Нашите страни останаха също толкова колонизирани и експлоатирани колкото и преди: продължават да ни гледат отвисоко, защото сме поставени в лагери, където няма как да се интегрираме в обществото и да работим достойно. Лицето на днешния свят е бруталният неолиберален модел и неговите рожби – центровете за депортиране и арести. Безбройните затвори за депортиране във всяка една страна са просто израз на упадъка на неоколониалната власт, която не направи нищо повече от издигането на празни лозунги с обещания за свобода, справедливост и демокрация. И все пак тези кухи и послания успяха да разкрият измамата зад уж предлаганата помощ и добра воля: терор, глад и несправедливост! Расизмът и репресиите се увеличават, камшикът на полицията продължава да ограничава нашата свобода на придвижване. Дори в нашите собствени страни местните полицейски сили получават европейски финансови помощи, за да потискат желанието на народите за справедливост. Ако ние успяваме да се преборим някак с все по-твърдия и брутален граничен контрол на Крепостта Евпора, незабавно ни обявяват за терористи и престъпници и нашето депортиране се урежда дори преди да изяснят кои наистина сме ние. Тази несправедливост няма да се победи, докато европеецът вижда в бежанеца просто човек, на когото трябва да се помогне. Тежестта на тиранията е на гърба на мнозинството от хората в света и тази помощ остава елементарен, празен жест, точно като техните лозунги за свобода, справедливост и демокрация. Нека бъде ясно, че този символичен ботуш е върху нашите гърбове, той е действителността на нашите съдби в днешния свят, където няколко страни, шепа богаташи и мощни корпорации се опитват да контролират богатството (човешко и материално) на цялата планета. Без значение къде сме, винаги когато се опитваме да живеем приличен живот, да храним своите семейства, да се образоваме или дори да се борим за правото за живот, ние сме инкриминирани, затваряни и изпращани на смърт (било чрез глад или репресии) от обществата, които допринасят за нашето съсипване и страдания, причинени от тяхната алчност и икономическа намеса. Бюрократичната машина на тиранията и несправедливостта продължава да работи безспирно и да ни счита за хора без лице и права. Те просто искат да станем предмети – неподвижни, изолирани и безгласни.

Българските власти трябва да бъдат държани отговорни за последствията от тези депортирания и заплахи за депортиране, които често водят до затваряне, гонения, мъчения или смърт на депортираните в страните, от които идват.

Когато ни депортират, нас ни връщат в съсипаните, опустошени земи. Също както в на-чалото на колониализма, днес няма и помен от така наречените европейски идеали за свобода и демокрация. Държат ни в клетки, в които не биха държали и своите кучета. Очакват „мъдро“ да приемем тази несправедливост и смирено да бъдем признателни за „великодушието“. Очакват да хвалим САЩ и европейските правителства, Световната търговска организация, МВФ, Световната банка и НАТО за „опитите им да ни спасяват“ от бедността и нечовешките условия, които самите те ни наложиха.

След векове колониална и капиталистическа експлоатация на нашите богатства и народи, след толкова кланета, диктаторски режими и изтезания, ние се борим в нашите страни и навсякъде другаде, за да сложим край на тази несправедливост веднъж завинаги! Все още сме тук, все още сме силни и имаме достойнство! В германия, Франция, Италия, Нигерия, Колумбия, Палестина, Камерун, Ирак, Перу, Иран, Ирак, Того, Шри Ланка и много други места, без значение къде сме ние, нашата съпротива – наследена от толкова много поколения, които се бориха и загинаха за нашето освобождение, продължава и няма да бъдем победени! Призоваваме всички бежанци, преселници и загрижените за съдбата на тези хора да дойдат, за да демонстрираме заедно, че друг свят е възможен и че солидарност, справедливост, братство и свобода са нещо повече от обикновени думи и празни лозунги за разлика от посланията на властта, които не са нищо повече от маскирани лъжи! Всеки пръст от нашите ръце е слаб и може да бъде пречупен, но не и ако пръстите са свити в здравия юмрук на съпротивата!

Да спрем депортиранията! Депортирането е нарушение на човешките права и това го прави престъпление.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *