Тактика и стратегия на сегашните студентски окупации
Направо на въпроса: дотук поведението на т.нар. „ранобудни“ с минимални уговорки може да се смята за революционно. С други думи, ФАБ приветства тактиката на окупационните студентски стачки, макар да храни надежда, че те ще се развиват в по-радикална посока. Надеждите ни имат основание – последната (към момента на предаването на вестника за печат) инициатива на посъбудената студентска младеж за всеобща национална стачка е белег за решителност и зрялост. Именно зрялост, студентите не са „дечица“, на тяхната възраст мнозина революционери, например лидерите на Априлското въстание, вече са загивали в неравен бой с поробителите (немалко от тях са наричали поробители само султана, бейовете и чорбаджиите измежду собствените „сънародници“).
Подчертаваме: самият факт на активни действия от страна на студентите вече е позитивен. Остава да натрупат навици в самоорганизацията, в убеждаването на колегите, да съберат кураж в сблъсъци с униформени и “цивилни” поддръжници на властта. И дано се пазят от глупости, каквито са викането на полиция при конфликт със задкулисно контролираните от самата нея агиткаджии.
Но ако тактиката на сегашните протести заслужава предпазливо одобрение, то стратегията им, тоест целите, които окупациите си поставят, търпи унищожителна критика – и то за доброто на самите студенти.
Повечето от нас, които се мъчим да поддържаме традициите на Федерацията на анархистите, също бяхме студенти, също окупирахме ВУЗ-овете през 1990-те. Надпреварвахме се кой ВУЗ да бъде окупиран, имахме чисти стремежи и огромни дози наивност, че наистина „променяме системата“. Тогава не разполагахме с толкова опит и знания, за да прозрем, че сме употребени по най-долнопробен начин за прокарването на интересите на новата властолюбива мафия. Тя не събори старата, а се присламчи към нея – и двете ръфат народа вече четвърт столетие, цял един млад живот време. Тогава не обърнахме внимание на един много мъдър виц – че функционерите от „комунистическите“ партии ни излъгаха за комунизма, но за капитализма казват самата истина. Нямаме извинение за това, че не помислихме логично и рационално. Въпреки че чисто емоционално мразехме диктатурата, прикрила се с „комунизъм“, „социализъм“, „народна власт“ и други камуфлажни наименования, пак нямаме извинение, че позволихме да ни заблудят.
Затова се обръщаме към сегашните „размирници“: не позволявайте да излъжат и вас! Още повече, че днес разполагате с опита и информацията за това какво всъщност е станало през целия злощастен ХХ век в света и у нас.
Има пълчища змийски езици, които ще ви дуднат в ушите примерно следното: “Докато не издигнем свестни политици и най-вече докато не се научим да ги контролираме ежеминутно с желязна ръка, корупцията у нас няма да бъде подгонена истински”
Така под маската на солидарност с окупациите на университетите се промъква демагогията. Лайтмотивът е манипулативен от първата до последната си дума. Измества същественото, маскира корена на проблема. Сякаш единствено корупцията е изначална беля! НЕ! Тя е следствие от пороците в основата на самата Система. Корупцията е рожба на принципите на държавността като начин за управление, и на капитализма като начин за стопанска дейност.
„Свестните политици…“ нима за 20 години, ако не и 2000 преди това, не стана очевидно, че „свестният политик“ е като снежния човек Йети – всички знаят за него, ни никой не го е виждал? „Да изгоним корумпираните и некадърните и всичко ще се оправи!“ Нима? Чисто самозалъгване, когато излиза от устата на наивници. И преднамерена измама, когато то чуваме от овластени „лица“.
Дори да сменим палячовците, „циркът“ остава. Нека не се обиждат почитателите на цирковото изкуство! Там, на арената, наистина няма лъжа, но къртовски труд в изобилие, публиката получава удоволствие от гледката на цирковите изпълнения, без да подозира колко усилия коства лекотата на акробатите, смешките на клоуните, спокойствието на звероукротителите.
Но в политико-икономическия „цирк“ палячовците са зловещи, номерата им избиват от „зрителите“ кървав пот, вкарват публиката в тежки лишения. При все че „зрителите“ не са дошли доброволно, плащат си насила билета и нямат възможност да редактират програмата, камо ли да „контролират“ изпълнителите.
Като във всеки печеливш цирк, срещу „добрите“ герои стоят „лоши“. Част от колегите на окупаторите и доста от преподавателите оборват протеста с мъдростта на 500-годишни роби: „Не му е тук мястото!“
Може би предпочитат изявите на недоволство да се провеждат у дома, зад звукоизолирани стени? Така че да не пречат?
„Без политика във вузовете!“ – (вече) викат от радиопредавания и телевизионни интервюта. Би било уместно. Ако политиката не се намесваше в живота на хората, на учащите, на техните родители, а и деца, ако не се намесваше по груб начин, превръщайки живота в оцеляване, работата в ангария, ученето – във фарс.
„Вие пречите на образователния процес!“ – и какъв е резултатът от този, с извинение, процес? Диплома? Колко струва дипломата в очите на работодателя? Вижте един от сочените за образци – Германия. Непълната заетост и то не по специалността сред абсолвентите и абитуриентите от техникуми е факт, измерван със стряскащи проценти. Колко струват знанията в свят, който оценява единствено покорството и подмазването, лицемерието и безсърдечието?
Изобщо, авторите на тези антипротестни лозунги, без значение на възрастта им, по-добре да се върнат при мама, понеже трябва още да сучат, преди да заявяват мераци да учат.
За съжаление, самите протестиращи едва се издигат над нивото на своите опоненти.
Нима бива едно протестно движение с мощен потенциал да се стреми към толкова дребнави цели като смяна на правителство?! Нима бива уж пробудените студенти да кършат ръце: “Ах, криза на ценностите! Ах, искаме повече морал в политиката!”
С подобни нагласи – що за протест е това? На дело се превръща в част от политическата борба на партиите (същата хватка политиците вече успешно приложиха и през 1990-а, и през 1997-а). Политическата борба, отворете си учебниците по политология, не е нищо друго, освен свирепо състезание за власт и за облагите от властта. ФАБ не може да подкрепи подобен “протест” – почти революционен по форма, но реакционен по съдържание.
Свидетелства за обратното, че и съдържанието е прогресивно, биха били ясни и радикални социални призиви от страна на общостудентските съвети (предпочитате думата „събрание“, „асамблея“– добре, важен е смисълът, не словесната опаковка).
Именно призиви, не искания. Не приляга да събаряш власт и да я молиш „да вземе мерки“. Пък и социалните искания, належащите за оцеляването мерки, властта не ще ги удовлетвори, те противоречат на инстинкта ѝ за самосъхранение.
Социални искания могат да се поставят и по академичните въпроси, но мащабни, за промяна на самата концепция за обучение, за пряка връзка между начално, средно и висше образование, преливането на тези нива от едно в друго. Организирането им като истински общ проект на учащите (и техните родители в етапите преди университетите) и преподавателите. Като органична част от приложната сфера на производството и от науката, в нейното теоретично и експериментално разузнаване на областите на още неизвестното. И най-важното – смяна на смисъла и целите на този Проект: не на ученето като условие за проституиране на „пазара на труда“; не на науката и инженерията като прислуга на държавата и бизнеса! Но твърдо „за“ образование като среда и инструмент за (само)усъвършенстване на личността, категорично „за“ образование като практически умения (например обща медицинска подготовка още в гимназия), полезни във всекидневието, като ниво на минимална компетентност, която да позволява критично и адекватно да възприемаме съветите на специалистите, дори да притежаваме капацитет да ги оспорим, да поискаме по-убедителни доводи, когато искат да ни накарат да вършим или се примирим с нещо. Твърдо „за“ научните изследвания и инженерни проекти да бъдат предлагани, одобрявани и ползвани като резултат от народа, от инициативни групи, заслужили доверието на максимално възможен брой хора, без да ощетяват с плановете си останалите – това би бил израз на нещото, което наричаме „справедливост“, а тя е реалната ценност наред с безусловната свобода на всяка личност.
Социалните искания са такава взаимосвързана система, че засегнем ли образованието в неговия достоен за бъдещето формат, не се получава да оставим другите аспекти: самоуправлението по федеративна схема по комунални и административни въпроси – прословутият швейцарски или исландски модел; за първия много говореха в началото на машинацията „Преход“, после тези приказки затихнаха, за втория блеснаха няколко лозунга през ранната пролет на тази година – и идеята отново бе убита с премълчаване, погребана под демагогеми за „нормалната държава“ и нейния партньор (чети: съучастник) „гражданското общество“. Но прякодемократичните схеми от Швейцария и Исландия не работят в общества като нашето, разделени на крайно бедни и безсрамно богати. Всяка финансово осигурена партия би манипулирала референдуми, работодатели биха принуждавали работниците да приемат неприемливи компромиси, без формално да нарушават правилата на самоуправление, но като фактически ги обезсилват. И тогава – да забравим за справедливост, да забравим за образование и наука в полза на цялото общество, пак изгодата за властта и бизнеса ще е несравнимо по-грамадна от трохите благинки, останали за обикновения непривилегирован гражданин.
Следователно, искането за социално равенство е естествена защита против опорочаването. Социално равенство означава самоуправление в сферата на производството и разпределението, социализация на собствеността, която беше без преувеличение заграбена от тези, които я „ръководеха“ през десетилетията на маскирания като „социализъм“ монопартиен държавен капитализъм. Още сега студентите могат да принудят властта да предприеме отстъпки – например относно т.нар. „безусловен базов доход“, който би бил сериозна социална победа след извоюването на 8-часов работен ден (останал вече само на хартия).
Още сега студентите биха могли да инициират една истинска промяна. Стига да се освободят от илюзиите си, натрапени им от същите, срещу когото сега се надигат. Само така ще приведат аморфните засега цели в съответствие към революционните си тактики.
Ако ли не – излиза че и те твърде рано са напуснали майките си. Не им достига зрялост, за да отварят уста да променят света. Така, недосукали, не ще подобрят същината на живота – най-много да променят неговата козметика. И ще си затворят сами вратите под носа за утре, когато поумнеят, защото всеки провален накрая акт на съпротива действа като ваксинация за тандема “държава–капитализъм”, повишава силата му, прави измъкването от робството още по-трудно.
Здравейте,
Интересувам се първо – какво е участието на ФАБ а и изобщо на теб (автора) и другарите ти/ви в сегашната ситуация? Надявам се – не само пред клавиатурата :)). За жалост, не бивайки в България – моето участие засега е само зад клавиатурата, с аспирации за помощ от вън ако видя че такава е търсена :).
И второ, с изключение на „безусловния базов доход“, имате ли и други предложения относно директни действия в сегашния момент? Като далечен наблюдател, незнаейки какво се случва ‘на полето’, моето съжаление е че, твърде много организации и групи с подобни на пръв поглед цели [ранобудни студенти, други вуз-ове, социални центрове (Адаланте), парконове (привърженици на пряката демокрация като Антон и групата Пряка Демокрация в Фейсбук), и прочие] действат далеч един от друг! Например – има ли активна обмяна на помощ измежду Адаланте (и други СЦ) и ранобудните студенти – ако има в какво се изразява тя? С изключение на солидарност и флашове (което в България е голям напредък) има ли друга форма на съорганизация между студентите от различните ВУЗ-ове. Например: общи асамблеи?
Надявам с коментарът ми да бъде възприет по-скоро като генерален интерес от случващото и вашето наблюдение от близо а не от далеч, защото от далеч нещата винаги са различни 🙂
Еее, ама ти много „вътрешни“ въпроси задаваш :). Колкото до ФАБ ще ти кажа, че, щем не щем, повечето сме в много подобна ситуация на твоята. Освен това, „целите, които окупациите си поставят, търпят унищожителна критика“. Някои са „замесени“, но може да се каже, че като организация не играем роля в окупациите.
Не искам да говоря вместо другите групи, които си споменал, само ще кажа, че хич не съм убеден, че на втори поглед целите им са подобни. Какво точно правят и как се организират… мисля че общо взето съвпада с декларираните от тях намерения и принципи, доколкото им стигат силите. Помагат си, колкото могат.
Ще изчакам Шаркан за коментира за ББД, но ми се струва, че не си разбрал идеята ни :).
>>> какво е участието на ФАБ а и изобщо на теб (автора) и другарите ти/ви в сегашната ситуация?
почти никакво пряко. Студентите не искат нестуденти да им приказват, еле пък чичковци на възрастта на бащите им. Уви, това е положението.
А и вътре сред студентите има студенти, дето не искат и колегите им да приказват…
(което скоро ще бъде отразено в анализа на ситуацията)
(дали си в провинцията или в чужбина – ефектът е същият)
>>> с изключение на „безусловния базов доход“, имате ли и други предложения относно директни действия в сегашния момент?
струва ми се, пълно е с предложения. ББД беше просто пример. Останалите са дадени нарочно общо, така че да има простор за лично (на окупаторите) творчество.
За мое безкрайно съжаление, познатите ми лично студенти с еднаква лекота лайкват и цитират статии от „СМ“, после правят същото с практически най-реакционни лозунги и призиви. Това е то, децата на „прехода“…
>>> моето съжаление е че, твърде много организации и групи с подобни на пръв поглед цели … действат далеч един от друг!
и за наше съжаление също. Но целите наистина са подобни само на пръв поглед.
>>> Например – има ли активна обмяна на помощ измежду Адаланте (и други СЦ) и ранобудните студенти – ако има в какво се изразява тя?
Аделанте слабо, да не кажа никак, контактува и сътрудничи с редколегията на „Свободна мисъл“, така че не знаем какво правят.
Доста забележимо обаче е влиянието на вече ангажираните с партийни каузи студенти върху протестиращите им колеги – и естествено, те дърпат нещата към реформизъм, към отказ от съпротива.
(ще го пишем в анализа, когато натрупаме онформация от първа ръка – от участниците в протестите)
(шапка свалям за позицията „не преговаряме с министри от правителство, от което искаме оставка“ – само че не всички отстояват това)
>>> от далеч нещата винаги са различни
но често хващат най-важното, а тук от дърветата понякога не виждаме гората…
–––-
боя се, че протестите са към края си. Боя се, че не установиха организационни структури, нито поизчистиха кашите и илюзиите в главите.
Аз съм бил участник в окупациите от 1990-а. На събранието във ВХТИ, днес част от Техническия университет, ме натовариха с ролята на „комендант“ – да гледам вътрешен ред (да не стават идиотщини) и чистота да има (т.е. миех тоалетните, към мен се присъединяваха от кумова срама този или онзи колега), както и никой да не влиза в сградите (събирах доброволци и се правих на посредник да се разберат за часовете дежурство, понеже имаше някои неща в лабораториите, дето изискваха наглеждане от лаборантите, иначе – БУМ!). Възможно е заради това да преувеличавам значението на онази стачка. И все пак, не само по мое мнение, всяка следваща беше на по-ниско ниво от предишната… докато не се стигна до тази – островчетата истински протест с известен потенциал се удавиха във фарса, въпреки огромното желание на искрено протестиращите.
Просто „спонтанността“ не може да подходи към някаква задача системно и рационално – особено когато се опитва да се бори с организирани, и то добре, сили. Стремежът към „аполитичност“ и „надпартийност“ не подсети протестиращите да се концентрират върху социалната съпротива (а такава съпротива иска самоорганизация, подир която настъпва самоуправление, а това още повече засилва антисистемната (антидържавна и антикапиталистическа) съпротива).
Такова е състоянието на обществото ВСЕ ОЩЕ.
И състоянието (силите и възможностите) на ФАБ е функция от това състояние. Ще ни се да е другояче. Ама засега можем само да констатираме, без големи надежди да повлияем видимо – преди всичко върху мирогледа на по-активните хора.
Предварително се извинявам за това което ще напиша, целта ми не е да засегна някого лично.
Първо: Лидерите (да, имат лидери!) на протеста са банда разбеснели се костовистчета – десебарчета, които са толкова далеч от социални искания, самоорганизация, революция колкото айн ранд от Малатеста. Няколко примера (аргумента) в полза на горното:
а/ Цитат от студент от нбу подкрепящ окупацията в предаването „лице в лице“ по бтв: „Убежденията ми естествено са десни“.
б/ Пред редица медии (вкл бнт, протестна мрежа, бтв, нова тв и др.) окупаторите издигаха искания за „автентичен капитализъм“, „правова ДЪРЖАВА“, „честна конкуренция, при която се спазват правилата“ и др. от този род.
в/ Цитат от студент интервюиран в двора на СУ от журналист от бнт: „Ние не искаме смяна на системата, а смяна на играчите в политиката“.
г/ Окупаторите нямат нито едно социално искане. Единственото, което искат е „оставка“ на правителството и абсурдното „морал в политиката“. Really?. Здравеопазване, образование, социална справедливост, условия на труд, пряка демокрация…тц, хич не им минават такива. Наскоро (преди около месец и половина) отново спряха част от лекарствата на онкоболните в България. Реакция – никаква.
д/ Същите тези окупиращи герои изтърпяха цялото безумно управление на боко тиквата без да кажат и дума, камо ли да окупират и повечето от тях дори не подкрепиха февруарските протести (които за разлика от тези приличаха на нещо наподобяващо автентичен макар и касово неосъзнат протест).
е/ Окупаторите отказват да последват примера на колегите си от МУ, които направиха опит да проведат нещо като референдум с цел да видят дали имат подкрепата на колегите си за подобни действия. Не, нашите „герои“ се изживяват като авангард на „битката с комунизма“ и не са склонни нито да се информират за мнението на колегите си, с които принадлежат към една и съща общност, а камо ли да се съобразят с него.
ж/ Лекции пред окупаторите четат морални уроди като богослова калин янакиев, крайно десен консерватор, член на висшия съвет на реформаторския блок. Тези лекции са по специална покана на окупаторите, никой не им ги натриса отгоре.
з/ Окупаторите аплодираха гореспоменатото жалко извинения за професор янакиев, когато в 272 аудитория за пореден път изказа тезата си, че „това е протест на качеството срещу количеството“. Отново проява на гнусен авангардизъм, която плитките мозъци на псевдо демократите от 272 аудитория на могат да свържат с болшевишките, на които се до момента се представят като достойни идейни наследници. Поканени бяха още и двама други преподаватели от ФФ, които са членове на „Фондация отворено общество“ и които проповядваха само и единствено автентичен пазарен фундаментализъм пред омаяните и пълни с възхищение погледи на брадатите „революционери“ окупатори.
и/ Аз лично съм свидетел как по 2 различни медии различни членове на „ранобудните“ обвиниха свкои колеги, които са против окупацията в „изповядване на радикално леви идеологии“. Никой не се почувства длъжен да обясни защо това е нещо лошо. Очевидно левите идеологии са лоши сами по себе си в очите на окупаторите, които обаче без свян сравняват жалкия фарс, който провеждат с отвлиането на кораба Радецки от Христо Ботев. Симвул Веруюто обаче удобно го забравят, защото са „десни“.
И т.н и т.н. и т.н. Окупацията на ректората удобно заимства лексика от движението „Окупирай Уолстрийт“, но това, което заимства фактически е само заглавието. „Окупирай Уолстрийт“ се опитваха да окупират финансови институции – един от корените на проблема, а не висши учебни заведения. „Окупирай Уолстрийт“ издигнаха лозунга „Ние сме 99%“, а „ранобудните“ пищят „Ние сме качеството, което се бори с количеството“. „Окупирай Уолстрийт“ искаха някаква промяна (може да спорим дали е козметична, но поне беше промяна) в системата, нашите „мъченици ревплюционери“ искат „нови избори“ и „реформаторския блок“. „Окупирай Уолстрийт“ искаха ‘All Power to the People’s Assemblies“ – http://roarmag.org/2011/11/what-the-99-want-all-power-to-the-peoples-assemblies/, „ранобудните“ искат морал в политиката. „Окупирай Уолстрийт“ заявиха, че „Капитализмът не работи“, нашите окупатори искат „автентичен капитализъм“.
Съжалявам, но това не е протест. Това е цирк! Цирк, при който окупаторите викат полиция. Цирк, при който протестираш срещу олигархията и настояваш за незабавни предсрочни избори (избори!), но не отваряш и дума, че един от най-видните олигарси в бг, иво прокопиев, собственик на „икономедия“ е член на настоятелството на СУ. Дали при това положение тези циркаджии рискуват нещо? Съмнявам се…
Не мога да повярвам, че „Свободна мисъл“ е публикувала текста по-горе, в който се обсъждат „тактики“, „стратегии“ и подобни неща, докато истината е видна за всеки и тя е, че за пореден път сме свидетели на един крайно десен авангардистки протест обслужващ директно определени политически и икономически кръгове (за сметка естествено на други такива). Анархисти обсъждат искането за „незабавни предсрочни избори“ и анализират тактическите достойнства и стратегическите грешки… явно наистина човек се учи докато е жив (не в СУ естествено).
Не ме разбирайте погрешно. И аз съм против правителството на олигарски. И аз мразя бсп. Но това е, защото аз съм против всяко правителство, а не защото съм потънал в мирова скръб за носителите на „автентичното дясно“ – нечестивия сговор на т.нар. „реформаторски“ блок.
Светослав, хоноруван преподавател в СУ.
Позволете ми да поздравя пишещите тук за интелигентността. В днешно време,, тя вече е голяма рядкост. Наистина е грозно да гледаш „ранобудните“, които са се родили …спящи и за да ….спят. Тъжно е да гледаш хора, фактически неграмотни, ала с претенции. Колкото повече неграмотни, впрочем, с толкова повече претенции. Ала и това не е тъжно толкова, колкото предателството. А това, за което се говори и тук е предателство на България . Не може американският посланик, да посещава …революционери. Не може представителят на най-реакционната държава, на най реакционната каста – , на глобалистите, на световната олигархия, да бъде съветник на „революционери“ При това става на дума за вражеска нам държава, заляла страната с радиоактивни отпадъци, участвала активно в разрушаването на икономиката и държавността. Трябва да си олигофрен за да не осъзнаваш тези факти. И ако допуснем,, че не са такива, то излиза,, че са предатели.
Светослав,
имахме известни основания за някаква бледа надежда, че поне ЧАСТ от окупаторите са адекватни хора, рекохме малко да ги окуражим.
Например бяха поискани някои книги, издадени от федерацията, в няколко десетки есземпляра.
Е, надценихме ги.
(макар че точто когато се появи калин янакиев, запознати с персонажа другари включиха алармената сирена: мракобесие детектед!)
имаш ли нещо против да използваме цитати от твоя постинг тук в по-късния анализ на цялото това… хм… представление? Даже ще се радваме да предложиш свой вариант – пиши на мейла на ФАБ.
(не си съвсем справедлив към нашата статия. Ние критикуваме окупаторите. Помъчихме се не толкова да обрисуваме този „протест“, колкото да представим образа на действие, зад който бихме застанали. Какво друго да обсъждат анархисти, освен да кажат на хората КАК, и най-важното ЗА КАКВО си струва – не, не „да се протестира“, статията окачествява тази форма като просия, а да се борим?)
(„референдумът“ в Медицинския, дето го даваш за позитивен пример, аз пък имам друга информация, от познат лекар с племеник студент там, която не ме настрои много възторжено; организаторите на референдума, т.нар. „студентски съвети“, играят ролята на днешните легални профсъюзи, които предадоха и кастрираха не един работнически бунт)
(истината е видна за всеки ли?
ох, де да беше така…
част от истината, обикновено най-крещящата, винаги се вижда. Само че това не е цялата истина, нали?)
Светославе, принципно си прав, но трябва да отбележим още някои неща:
1. Това, което показват медиите (и на Цветан, и на Иво), е това, което им е изгодно. Никоя от двете страни няма интерес да показва каквито и да е тенденции на егалитарност и организация „отдолу“.
2. Наши приятели твърдят (не знаем точно колко са прави), че освен това, което се вижда по медиите, „вътре“ текат и други процеси. Аз лично знам „леви“ хора, които участват.
3. Много от критиките „отляво“ бяха от типа „Университетът не е място за политика“, което щеше да е смешно, ако не беше тъжно.
4. Ако се вгледаш в редовите „десни“ у нас, може да се окаже, че много от тях са „по-вляво“ от БСП и правителството… Тъй че аз нямам много доверие в това кой как се самоопределя :).
5. Протестът може да е в името на една мафия, но реално е срещу по-силната мафия :).
В подкрепа на горните думи мога да ти пратя ето това:
http://www.youtube.com/watch?v=XUWZROpP2_w&feature=youtu.be
Лично аз съм скептичен за ефекта от подобни начинания в подобна среда, но не бива да отричаме правото на хората да си променят мнението, като ги заклеймим като боклуци. Затова се опитваме да реагираме не емоционално, а рационално, без много-много да вярваме на медиите.
От бозата, която изливат мейнстрийм медиите се виждат „представители“ на протеста, които пропагандират „капитализъм без граници“. Ако все пак има протестиращи студенти, които не са съгласни с това ще е добре да се разграничат от тях. Иначе излиза, че са склонни да си затварят очите за някои неща уж в името на общата цел (оставката), което не е добре.
„Иначе излиза, че са склонни да си затварят очите за някои неща уж в името на общата цел“
изкушението „общ фронт“ срещу (уж) „по-голямото (конюнктурно) зло“ е изяло не една простодушна глава…
Шаркан, да, ползвай каквото и както решиш 🙂 Ако имам време ще напиша нещо по-представително и ще го пратя 🙂
Може би съм бил малко краен в оценките си, но от това, което виждам всеки ден в СУ просто не лъха оптимизъм… Има разбира се и свестни хора и конструктивни идеи (клипчето дадено от Златко го показва), но са безнадеждно малцинство.
А и Слона е напълно прав – да бяха се разграничили от масата. Иначе волю-неволю попадат под общия знаменател…
И аз имах надежди, но от момента, в който поканиха и изслушаха калин янакиев и още един „герои“ от „център за либерални стратегии“ просто се отвратих и ми кипна.
Съжалявам ако съм бил твърде краен/рязък, но всичко си има граници и за мен калин янакиев и пазарните ентусиасти от рб е една такава граница, която не може да се прекрачва просто…
„Съжалявам ако съм бил твърде краен/рязък, но всичко си има граници и за мен калин янакиев и пазарните ентусиасти от рб е една такава граница, която не може да се прекрачва просто…“
ама, както виждаш, е прекрачена.
(и недей съжалява)
Важното е да разберем причините за прекрачването. Иначе никога няма да събудим конформистите, да ги стреснем, че ТРЯБВА да заемат позиция, иначе техните адаптивни възможности просто няма да стигнат за приспособяване към това, дето им го гласят по-ловките (от всички останали) демагози.
може би е по-добре да си поговорим и на живо (?)
„може би е по-добре да си поговорим и на живо (?)“
Аз съм винаги готов за срещи на живо. Бирата от мен, мезето от вас 😛
Ама няма да пиете много, ей :P:P
На живо си е най-добре 🙂
Имате ми мейла (задължително е да се напише, за да се публикува коментар), може да се разберем нещо 🙂
Между другото, и аз чух от един познат, че референдумът в МУ не бил много читав, например, каза ми че гласуването не е било анонимно (което ако е вярно е много тъпо), не знам дали е вярно. Но все пак е някаква стъпка сигурно – може другият път да се направи по-добре (напр. да не е организиран от казионните студентски съвети учредени със закон от нс) и наистина да настъпи някого по мазола… Надеждата умира последна.
😉 надеждата или илюзиите?
Абе нещо там умира последно 😉
Между другото в четвъртък видях видях, че „ранобудните“ са окупирали и зала 400 в 4ти блок на СУ (на 4ти километър). Отново бяха поканени някакви гост лектори, които да говорят за ситуацията. Сред тях беше един доцент по европеистика (така и не разбрах какъв е предметът на изследване на тази „наука“) от СУ, един доцент по социология от нбу, който щеше да говори за „Цинизма на българския преход“ и видният журналист иван бедров, който щеше да обсъди „Имат ли бъдеще медиите в България“. Специално за последния едва ли някой може да се съмнява в политическите му убеждения и афилиации. Навсякъде са разлепили един плакат изобразяващ вдигнат свит юмрук (което винаги е било символ на левите работничски движения), а канят за гост лектори десни талибани като бедров… Продължава да ми изглежда много нечистоплътна цялата работа…
Мисля, че прекалено тежко съдите окупаторите. Според мен разсъдете по следната тема – това са неосъзнати анархисти/в голямата си част/. Проблемът идва от средата и дефинициите за ляво и дясно наложени в България по време на прехода и които са оплетени в съзнанието на хората. Обърнете внимание, че те достигат до идеите на анархизма, но неосъзнато и без да са наясно, че тези идеи са анархистки. Заради средата анти-статуквото се приема от обществото като „дясно“ съответно хора, които не са идеологически подготвени автоматично се самоопределят като такива. Относно Янакиев – определян от коментиращите като „десен“ бих предпочел да го разгледам и в действия и в говорене и ще забележите, че той по-скоро използва терминология присъща на дясното, но де факто е Болшевик-ленинец. Основно му твърдение е за някакъв образован елит, който щял да води революцията на масите. Благодаря
постоянно си го мисля – дали не съм твърде безмилостен?…
„неосъзнатият анархизъм“ обаче силно се бие с осъзнатите интереси. Слушайки самите окупатори, изразите и тона им, с униние констатирам, че неосъзнатото губи отчайващо…
Между другото, студент от юридически факултет, за да се осъзнае като анархист, трябва да зареже ученето. Да се ориентира към нещо по-практически полезно за „делото“. Или ще разчита да защитава другари в съда? Ама то няма съдилища за такива като нас – казвали са и го казват либерали, фашисти, болшевики, социалдемократи, всякакви. Предпочитат да ни отстраняват „извънсъдебно“, не непременно и физически де.
дори и неосъзнат, анархизмът трябва да има няколко задължителни белега, без които не е анархизъм изобщо!
Янакиев е бил от преподавателите на жена ми. Десен или не, той си е етатист, държавофил. И реверансен към религията. Все тая демек.
Отворко,
(егати как прозвуча, ама ти си взел този ник)
включи се и ти с нещо като статия, ще е добре дошла още една гледна точка. Пиши на мейла на ФАБ.
до скоро
Аз също не вярвам в „неосъзнатия анархизъм“, но ще се обоснова по по-друг начин.
Никои идеи не са „анархистки“. Нито са ги „открили“ анархистите, нито са ги „патентовали“. Разбира се, анархистите пропагандираме определени идеи, но тях спокойно може да ги пропагандира някой друг, ако реши, че има полза от това. Със „свободата“ днес се заиграват всички – от Обама, през Путин, до Осама. Да не би те да са неосъзнати анархисти?
Разбира се, повечето хора по протестите нямат користните мотиви на Обама и Осама. Но това че приказват (ако изобщо го правят) за „пряка демокрация“, „общи събрания“, „борба срещу олигархията“, „морал в политиката“, „нов обществен договор“ и други подобни бози, изобщо не значи, че разбират под тези думи същото нещо, което аз и Шаркан бихме вложили. Моето лично мнение е, че повечето повтарят актуални думички, с които модерната реакция маскира вечната си цел – запазването на статуквото. Подмяната на понятия не е ново нещо – правено е и от френската буржоазия, и от ленинските болшевики, и от постмодерните тинк-танкове. Да наречем анархист някого, защото е достатъчно облъчен от пропагандата на „Отворено общество“, е като да наречем анархист някого, защото бил за „цялата власт на съветите“.
Дайте да почакаме плодовете, да видим колко безвластие ще има в тях, пък тогава ще ги познаем!
порових се какво толкова учат в юридическия факултет… и дотук с „неосъзнатото“. Имат лекции, в които се разглежда „доктрината на анархизма“. Естествено, поднесена е като нещо „лошо“ или поне „неприемливо, понеже хората още не са дорасли“.
Така че студентите прависти са наясно с нещата, но ако не свързват теорията с практиката – значи, че още трябва да сучат, вместо да учат.
(сетих се, че през 1990-а в окупираните вузове някой беше тръгнал да прави „нова партия БСП“, демек „нова партия без студенти прависти“; тогава го оцених само като хумор, ама хич не ми е смешно днес)
Моето впечатление от изказвания на протестиращи студенти по медиите, е че сред тях има неосъзнати поддръжници на анархо-капитализма по-скоро. На пример никой не говори за безплатно обучение, а за „морал в политиката“, който да гарантира про-пазарно обучение и среда за реализация след това. Анархо-комунисти (осъзнати или не) или няма, или никой не им дава думата. Дано да греша.
анархо-капитализъм – що е то?
пълно недоразумение.
анархизмът е БЕЗВЛАСТНИЧЕСКИ, против ВСЯКА власт, не само против държавната й форма.
„анархо-капитализъм – що е то? пълно недоразумение.“
Съгласен съм, аз също мисля че е неосъществим. Въпреки че на теория би трябвало да доведе до общество, в което никой на никого не пречи, на практика не-солидарните взаимоотношения ще родят същата силова йерархичност. Обаче има хора, които вярват че е възможен и наричат себе си анарахо-капиталисти, това имах в предвид.
всъщност, осъществим е. И го е имало като напълно „успешна“ практика. Въпросът е, че е успешна единствено за малцинството богати.
Просто не си им чел манифестите и програмите.
хората, които „вярват“, просто използват понятието „анархизъм“ като бърсалка. Мирише им на „бунтовност“.
В т.нар. „нормални“ страни терминът е „либертарианци“ – и няма рязка граница между тях и „минархистите“, които на практика са познатите ни неолиберали.
Редица елементи от „анархо“-капитализма съществуват не първо десетилетие – частни охранителни фирми, частна полиция, частни армии, даже частни съдълища, затвори и дори закони.
В един Сингапур държавата е параван, просто комплект клоуни, играещи политици, а сдружените няколко мафиотски фамилии им диктуват какво да правят. В зората на капитализма пък Холандия е била пример за „анархокапитализъм“ – всичко е контролирала Ост-Индийската компания (корпорация!), акционерно дружество. За разлика от аналогичната компания в Англия, която е била държавна (държавно-корпоративна система).
Холандската е постигнала благоденствие не само за големите акционери (богаташи поначало, търговци и корабособственици), но и (относително благоденствие) за останалото население – защото е ограбвала колониите. В Англия пък го карат по-тоталитарно.
пиша това, за да се знае, да го четат и други, не че на теб специално ти изнасям лекции с тон на конско… 😉
http://sm.a-bg.net/2013/11/12/ne-barzaite-da-privetstvate.htm
едно отрезвяващо мнение
От прочетеното дотук, с една фраза – „надеждата умира последна“! Никак не ми вдъхнахте доверие, главно защото радикалността очеизвадно липсва, а даже напротив монетарните идеи явно зацапват протестите (както в много други случаи). А крайно-дясните партии (Кръв и Чест) в България се множат!
Общо взето нещата в България не изглеждат (те никога не са изглеждали) никак, ама никак, розови! САМО ЧЕ:
– моят въпрос около кооперативност между социални центрове, парконове, протестиращи и студенти (готови и отворени към такава кооперативност) все още стои и се чудя дали изобщо има идеи да се усъшестви. Преди време се направи един фестивал на Пряката Демокрация във Варна. На него видях от парконове през анархисти и идеи на солидарност и взаимопомощ да взимат обща площ. Та, защо сега не ги виждам? Дори и там, в София, в ъгъла на залите или в ъгъла на една пряка…да ги има, за да мога да се посочат – ето тук стоят хора с различни виждания и различни дейности, които се базират на едни принципи и нека тези принципи водят рационалността на окупациите/протестите 🙂 Или ако не друго – активността им да е видна 🙂
Ясно ми стана, че каквото и да очакваме…ние мислим че то НЯМА да се осъществи. НО, ако кооперативността и мотивацията за координация между видно-сходни идеи и дейности тръгне да си заминава или изобщо я няма – то определено в България цари ‘хаос’…който СЪС СИГУРНОСТ няма да доведе до нищо ама нищо друго от подмяната на БСП с крайно-либерално-монетарни идеали. На кратко – интересно ми е дали тогава ФАБ и Соц. центрове и Парконовете имате някаква общи действия в момента?
За по-подробни разговори, имам проблеми с riseup account-a, но скоро мога да дам и аз един имейл 😉 Късмет и със здраве 😉
няма много общи действия.
откровено – не знам за добро или лошо.
(малко ме учуди с противопоставянето на политиката на БСП и неолибералите; и да има разлика между тях, тя е доста повърхностна)
(парекон – това е по-скоро агоризъм, отколкото анархизъм, лично мое мнение; пареконските инициативи, боя се, просто ще се впишат в настоящия икономически модел, а това не променя нещата радикално)
(не само в България не са розови)
С риск да съм в ролята на „лошия“ срещу „добрия“ (както е посочено в статията по-горе) и да бъда обвинен в робско съзнание, ще си призная, че не одобрявам протеста (окупацията) на студентите в Ректората на СУ. Аз съм студент в този университет, при това занятията ми се провеждат в Ректората. И не уча „Право“, а друга, доста по-земна специалност (както искате си го тълкувайте понятието „по-земна“ 🙂 ). Първо, аз имам желание да уча (не само заради тъпата диплома). Второ, от глупавата окупация само се чува: „Оставка!“. А аз питам – и след оставката, какво? Пак общо взето същите кретени ще са във властта. Трето – за да се оправдая и да не се представям като прекрасен пример за човек с робска психика, бих добавил, че също желая промени, дори да са под формата на революция, ако щеш… защо не… (все още не съм наясано как бих ги осъществил, но поне чувствам, че имам някаква представа какво искам)… Искам, като ще си скъсвам задника от учене – да уча безплатно… Искам, като ще имам лекции по кой да е предмет – те да са интересни и полезни, а не скучни, пълни с фактологични грешки, глупости и скука… Искам, като ще се говори за Педагогика на обучението по еди-какво си в средното и началното образование, то да се говори и за Педагогика на обучението по … във висшите учебни заведения (защото има преподаватели, които са срам за висшето образование и преподавателската дейност!, според мен, необходим е специален преподавателски ценз – да можеш да вършиш тая работа, а не да отвращаваш студентите от предмета си, да не говорим за тебе самия)… Искам, като ще се опитвам да попивам, каквото мога от учебния процес, от преподавателите, от книгите, то да участвам по-често в научно-изследователски проекти, където опитните учени ще ми помагат (на мен и колегите ми) в усвояването на разнообразни умения… Искам, като ще съм студент – да съм студент, да има солидарност и взаимопомощ между нас, а не разделение и разцепление, да сме скръндзи и да не споделяме полезна информация по между си (не кой номер гащи носим, а информация, свързана най-вече с учебния процес – знания и умения, ако щеш), да има организации, клубове, сбирки на специалностите, да сме по-сплотени… Искам, като ще съм студент – да ми го впишат в трудовата книжка… И искам, като ще съм студент – да не съм под мегастрес (а в допустими граници… хаха) – дали ще имам пари за хляб или за копиране на някой учебник… Нека се организират културни мероприятия по-често. Защо няма безплатни концерти по класическа музика за студентите – Бетовен, Моцарт, Равел, Хайден и др. – това е благословия за душата!… Какви са тия простотитии-чалготии… Искам да уча и да се трудя упорито, за да съм честен пред себе си най-вече. И по този повод да получа уважението на околните, най-малкото защото съм се трудил (а не за това какъв ми е начинът на мислене – дали им харесва или не…). Искам да стана добър професионалист в специалността си – и поради това искам и по-качествено образование… И още много неща искам… И много бих искал да се уважаваме, защото всички сме човеци и всички сме гости на тази Земя, тя не е предопределена само за един или някаква групичка хора… Рано или късно си отиваме от тук… Ама, докато сме тук – да вършим нещо полезно за нас самите…
Г-н Светослав, не знам фамилията Ви, но от академичната справка ми излязоха поне четирима души с това име, работещи в четири различни факултитета на СУ, вероятно Вие сте във Философски, нямам представа – не познавам нито един от четирима ви. Но тове не е важно – главното е (с риск да бъде счетено като подмазване), че благодаря за това, че има преподаватели като Вас, не Ви познавам, но от това, което пишете оставам с добри впечатления… Дано по-често успявате да учите студентите си да мислят, разсъждават, анализират, оценяват… критично. Не просто, че Кимон Георгиев участва в три преврата (192 и някоя, 1934 и 1944), а да умеят да си създават интерпретации с доказателства… В науката е пълно с факти, номенклатура, понятия… Номерът (според мен) е в интерпретацията – логиката, връзката между явленията, обяснението за това или онова, аргументациите и т.н…., като все пак няма абсолютна истина за всичко, относителни са нещата… Ако могат по-често да ни учат на това аз ще съм щастливец (и не само аз). Фактологията всеки справочник, годишник, енциклопедия, таблица и т.н. ще ми я представи, ще ми я покаже. Ама аз съм този, който ще интерпретира (анализира, синтезира, оценява, прилага и т.н.). В учебните заведения трябва да се преподава как да се мисли, как да се изграждат и аргументират хипотези и теории, как да се събират емпирични знания, как могат да се анализират, но без да се манипулира прекалено много и да се настоява какво да се мисли – хората сме различини – в едно явление сто човека могат да „прочетат“, да си интерпретират сто различни неща, и да си ги аргументират. Нима човекът като тяло и душа не е интерпретиран от незнам си колко науки?… А оставката на правителството е атом-миг в пространство-времето, универсума… Твръде нищожна и лицемерна цел, залъгваща тълпата… И един последен въпрос: колегите, които протестират, всички ли имат дълбоки познания в своите области, в които се обучават (т.е. – до колко са отдадени на образованието си и имат ли си „уважителни“ причини да не учат системно…)? Да не се окаже, че някаква част от окупаторите не могат и името си да напишат правилно, камо ли да правят научни анализи… Ако е така – жалко за вас, окупиращи… Протестирането срещу несправедливостите в системата и немотията в живота не е задължително да се извършва само на площадите и да се крещи като разгневено магаре… Истинският протест е в човешката душа. И той не е протест, а е борба – всекидневна борба срещу материално-духовната мизерия… Системно и целенасочено учене и труд, взаимопомощ между близки и познати… без много викове, крясъци, „циркаджийски“ изпълнения по разни площади и улици (нищо против цирковите работници и изпълнители – пред вас, само поклон)… Това е протестът (борбата), всичко друго са сенки и прах… Ако това го осъзнае всеки човек по Земята, ако всеки е готов да помогне с каквото може и всеки е готов да си понесе отговорността за това, което е направил (или не е направил, също!), то тогава, по мое мнение, ще сме по щастливи (и понеже всеки ще го е осъзнал, то по естествен път няма да мислим за експлоатиране на други хора, т.е. и капитализмът няма да го има… хаха, колко наивно…).
п.с. Популяризирайте малко Пьотр Кропоткин, де. Аз самият не съм прочел много от него (няколко десетки страници), ама има какво да се види…
Робе, ако харесваш Кропоткин, имам много черна работа за теб :). Почнал съм да превеждам „Великата френска революция“ от старобългарски, но нямам време. Само пиши дали имаш желание и ще те натоваря 😛
(ама и ти един ник си избрал…)
всъщност блокирането на учебния процес от едно малцинство си е проблем, да.
и ние питаме – какво след оставката? мигом магично преобразяване в „нормална държава“? хихик…
то революцията не е пукотевица, ако е на въпрос. Всъщност, пукотевиците винаги са инициатива на контрареволюционерите.
моего лично мнение е, че ученето е труд и той трябва да се заплаща, но не по формални критерии като оценките (зубрачите наизустяват, но какво им остава в тиквите? вятър).
Изобщо, за да има справедлива издръжка на учащите се, нужен е друг модел образование – много тясно коопериран както с „чистата наука“, така и с производството. Ама туй е отделна и голяма тема… събираме всякакви идеи, можеш да се включиш, ако ти остава време
Искаш да солидарност и взаимопомощ между колегите ти във вуза – ама КАК, след като идвате от различни социални слоеве? КАК, след като „великият преход“ насади всред младите „ценностите“ на „успей сам, изпревари другите, те са ти КОНКУРЕНТИ!“
(скоро ще има статия във вестника тъкмо по повод на средного образование с намеци към висшето и с преглед на условията за развитие на нящото, дет му се вика „ентелект“, хмък…)
за чалгата – ами в нея наляха пари мутрите, които издигнаха своите лични примитивни вкусове в мода и индустрия.
Впрочем, подочух, че чалгата запада, във възход е рапът… ама като фарс, мамка му. Като супернекадърно подражателство. Отврат.
(а иначе, ако би имало солидарност, колеги и особено колежки от музикалните училища биха могли да изнасят концерти в други учебни заведения. Само че, след като им натякват, че „требе келепир да има“, ще има да чакаме… а не само музиканти има, нали, артистите бъдещи – кво правят? глупости правят)
(по „соца“ имаше някакви възможности студент да отиде да му направят зъбите студенти по медицина. Не е толкова страшно, колкото изглежда – който учи занаята, гледа да пипа МНОГО внимателно)
всъщност в анархичното общество единственият „престиж“ е уважението за лични качества и вещина в работата. Нищо друго.
да, интерпретирането на факти вече е висш пилотаж – как да излъжеш фактите да замълчат, та да могат самозвани „богове“ да се ширят и важничат…
приемам забележката относно Кропоткин, наистина трябва – дори като реферати по негови трудове за начало.
–––
човече, вцеми драсни един мейл на адреса на ФАБ, струва ми се, че имаме какво да си кажем.
ок?
жив, здрав и с късмет – да не те хващат 😉
http://aitrus.info/node/467 – Экономические взгляды Петра Кропоткина и вызовы XXI века