Вчерашно и утрешно бъдеще

печат

Футурология и анархия

Бъдещето настъпва. Новите технологии насищат света и го променят, засилват едни, отслабват други фактори, които досега са определяли облика на човешкото битие. Възникват и напълно нови фактори с непредсказуемо влияние – може да отшумят като моментна луда мода като покемоните, може да се развият като интернет и да наложат промяна във всяка сфера на обществения живот, без да подминат личния.

Технологията на звукозаписа върху грамофонни плочи роди огромна индустрия, създаде нови поприща за изява и печелене на всекидневния „хляб, вино и лъжичка зехтин“, с каквото са се препитавали 90 на 100 от жителите на Римската империя. Тази технология издържа смяна на няколко поколения и вече почти е умряла, ако не броим колекционерите. Мобилните телефони с видеокамери – на практика мощни джобни компютри – имат вече приложения за заснемане на винилова плоча и възпроизвеждане на записа ѝ.

Самите мобилни телефони са пример за пробив. Преди тях никой не е задавал въпрос в слушалката „къде си?“, когато се обажда на познат номер – стационарните телефони не се разхождаха с притежателите си. Фразата „имам снимки на телефона си“ не би била разбрана правилно преди трийсетина години. Бързата комуникация определи нови правила, нова скорост, ново темпо, страничен продукт на което е епидемията от невротични състояния – надали някога преди в света е имало толкова луди, макар и не всички за незабавно връзване, за да не навредят на себе си и околните. Ако не броим поразените от боговерие мозъци, на Земята още не е имало толкова много психични отклонения. Достъпът до информация създава нови форми на потъпкване на здравия разум – илюзията, че знаем нещата, бъркането на запознатостта с фактите с тяхното разбиране, с умението човек да вади поуки от тези факти. Самите факти също са подменени с дезинформация – продукт както на получилата допълнително самочувствие глупост, така и на целенасочено подхвърляне на лъжи. Захранен с неистини, неспособен да отличи истината от измамата, и най-логичният ум стига до неверни заключения.

Промяната се ускорява, бъдещето вече не е УТРЕ, то се случва още СЕГА. След века на грамофона, се родиха магнетофоните и пред очите на две поколения залязоха от масова употреба, пред очите на ЕДНО все още неостаряло поколение възникнаха аудио- и видеокасетофоните – изчезнаха и те, бързо префучаха през живота ни дискетите, компактдисковете, в момента господстват устройства за флаш-памет. На практика за половин поколение през втората половина на 20-ти век се появиха, „завладяха света“ и изчезнаха редица „революционни“ технологии – нещо непознато дотогава в човешката история.

Най-големи ползи от стремителната промяна засега черпят привилегированите да притежават богатство, собственост, а оттам и власт. Бързият поток технологии вече създава затруднения и на тях, влачи ги по течението към висок водопад – тоталната роботизация.

Като организирана сила, привилегированите могат да се спасят, да уредят такъв формат на роботизирания свят, в който привилегиите им да не се изгубят съществено – при условие че достатъчно баламосат непривилегированото мнозинство да не вземе мерки за оцеляването си. Дори при нова победа на потисниците над потиснатите обаче, раят няма да слезе на земята. Светът на потисниците е свят на свирепа конкурентна борба за надмощие. Роботизираният свят въоръжава, буквално и преносно участниците в конкурентната война с небивали преди средства. Шансовете на безработните заради роботите маси намаляват драстично – нито ще се измъкнат от мизерията, нито ще се отърват от ролята си на консуматив, разходен материал във войната на чорбаджиите. С решение на шепа психопати с власт ще бъдат заличавани милиони „излишни“ за машината на капитализма хора – нито производители, нито консуматори, а и като електорални единици ще губят значение – нерентабилната буржоазна псевдодемокрация ще бъде изоставена. „Елитите“ също ще търпят удари – от конкурентите си. Губещите ще ползват всякакви начини да обърнат ситуацията, да отложат поражението си.

Роботизираният властнически свят ще поражда проблеми, с които не може да се справи и които ще имат катастрофални последици – все по-катастрофални до последната катастрофа, след която остават само пепелища.

Такова е бъдещето, ако ние, които сме нарочени за „материал“, които сме залъгвани с митове и самоцелни развлечения, не унищожим източника на злото – властта.

Николай Теллалов

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *