Вярата, че „светът е такъв“
или „Алчните, мързеливите и свободата“
„Светът е такъв“, казват. В него хората са алчни и мързеливи, всеки гледа себе си, неравенството е в реда на нещата, понеже хората били различни, без собственост не може, без пари никой нищо не върши… и така нататък. Стига се до приказки от рода на: „вие, анархистите, с вашата свобода – що не си дадете жените да ги изчукаме“.
Изглежда за някои светът наистина е такъв. По-точно не светът, а техните представи за него. В тези представи личните им недостатъци са общочовешки характеристики. А жените комай представляват частна собственост без право на глас и избор – предмет „за ползване“ изключително от техните притежатели. Който евентуално може да се даде „под наем“. Или продаде.
Добре де, ама светът не е „такъв“.
„Такъв“ са го направили именно най-алчните и най-мързеливите, превзели властта по един или друг начин, натрупали състояние, обикновено чрез разбой. Успели са да се наложат със съгласието (защото пасивността точно това означава) на хората, възприели религиозната по същество вяра, че „светът е такъв“.
И ако подобна убеденост е естествена за овластените чрез политически привилегии и/или притежание на богатство, то изповядването на същата вяра от потиснатата част от населението в първия момент буди недоумение.
Но разковничето е просто: непоносимостта на чувството за собствено безсилие, за да не доведе до лудост или самоубийство, намира утехата-оправдание, че „светът е такъв“ с негласното продължение „и аз нищо не мога да направя, освен да се примиря“ (точната същност на религиите, опиумът за народа, аналгетикът за съзнанието пред суровото битие – изкуствено създадено като непоносимо за едни и същински рахат за други битие). Класиката „да превърнем пороците в предимство“. А за мнозина примирението върви с амбицията да „успеят“, като от роби се превърнат в робовладелци. Дали последното е алчност? Не винаги, поне не поначало. То е средство да се оцелее в реалностите на този свят, насилствено наложени от мерзавците с власт и богатство (едното следва от другото със силна обратна връзка, при това и в двете посоки). Но после идва апетитът и алчността става мотив, дори човекът да не е лакомник – защото конкуренцията, социалната война на всеки срещу всеки изисква от него на има запаси. Без запаси свръх своите нормални потребности играчът на пазара търпи поражение и изпада от света на господарите в реалността на ратаите. Тук обаче никак не съзирам мързел.
А и що е мързел? Нежелание да се върши нещо. То е или физически/психически болестно състояние (и подлежи на лечение), или следствие на факта, че „мързеливецът“ е принуден да върши нещо, което му е досадно, неприятно, омразно. Напротив, когато човек разполага със свободно време, той сам, доброволно, се занимава с други неща, при това упорито, до изнемога, без да се щади. И на всичко отгоре се чувства удовлетворен от това!
Именно в този смисъл е едната от ключовите задачи на анархизма – да създаде материалните и нравствени основи на общество, в което всеки намира дейността, която му носи лично удовлетворение. И чрез нея той ще бъде полезен и за околните. По какъв начин ли? Практически всеки човек, вършейки по своя воля нещо, пряко или косвено търси признание на други хора. И щом има признание, значи вършеното от него някому е нужно. Удовлетворението е толкова по-голямо, колкото по-широко е признанието, а значи толкова повече личната дейност е полезна на обществото. Тя дава нещо на другите – буквално даром. А публиката връща в отговор своето признание. И няма никакво значение колко е количествено голямо признанието, понеже анархическата теория не дава предимство на мнозинството над малцинството, както и обратното. Доброволната активност и признанието й от околните е средата, в която „естественото“ противопоставяне между личността и обществото не съществува.
Във вселената „светът е такъв“ обаче всички безкористни инстинктивни импулси се деформират. Признанието получава парично изражение, неговата масовост става мерило за степента на полезност. Само че полезна не за нечии потребности, а полезна за онези, които могат да купят направеното. На всичко отгоре правещият и получаващият признание рядко се съчетават в едно лице. Платежоспособните диктуват „потребности“, а конкуренцията между тях дава предимство на дистрибутора. Изопачеността е ключов белег на „този свят“. А щом кривото е норма, нима с нещо се различава от лудница?
Колкото до свободата, тя не търпи неравно разпределение, несъвместима е с манията за притежаване. Солидарността е част от свободата; тя е както гаранция, че хората нямат причина без основание да ограничават свободата на ближния, така и силен мотив да се обединяват в защита на нечия погазена свобода. И, разбира се, свободата не признава собственически претенции над други хора, например над интимния партньор. Нормалните свободни хора живеят заедно и споделят най-лични удоволствия по взаимно съгласие, защото искат да са заедно по своя воля, не защото традиция, закон или нечия друга воля ги принуждават да бъдат заедно. Дори и инцидентните интимни контакти се осъществяват в пределите на личната свобода и доброволното съгласие. И никой не е предмет „за ползване“. Самата фраза „дайте си жените“ говори за едно – казалият подобно нещо е жертва на властническата система. Съзнанието му е осакатено от собственичеството, което не върви без упражняване на власт. Уви, често мирогледни увреждания от подобен вид биват необратими. Пак не е повод да откажем съчувствие на такъв индивид, но нека си дадем сметка, че той е социално опасен, че е потенциален наемник на господстващата класа, ако не принадлежи пряко към нея. Той е роб, който мечтае да има свои роби. И, да, изповядва вярата, че „светът е такъв“… И в името на тази своя малодушна вяра ще стреля в гърба на всеки бунтовник. Защото за нравствения инвалид светът е…
Само че светът може да бъде променен. Случвало се е преди, и то неведнъж, няма причина да смятаме, че е изключено да се случва отново и отново.
Стига да се опазваме от умствената отрова на демагогемите, удобни единствено за истински алчните и наистина мързеливите. Случват се и такива – статистически отклонения. Такъв е светът 😉
ПП. Написано е по повод на коментарите към статиите „Властта не остъпва, само настъпва“ и „Прозренията от Кей-Пакс„.
Дължа тези уточнения – като израз на уважение – не към коментатора, а към читателите на „Свободна мисъл“, достойни за уважение… поне докато не покажат, че не го заслужават.
Шаркан
Браво за статията! За България това е много ключово. Доста хора си обясняват нещата чрез прословутите псалми: „така е усторен Светът“, „такъв е животът“, „оправия няма“ и сякакви подобни.
Помня бях много приятно изненадан, когато преди десетина години при моите странствания в Испания и Франция, където имам много приятели разговоаряйки с тях за различни неща разбрах, че идеята че Светът може да бъде променян изобщо не им е чужда. Но ще видим до къде трябва да стигнат абсурдите на Сиситемата, за да се разбере това и тук.
Понякога ми се струва, че достигането до идеята за промяна на света не е въпрос на пропадане, а въпрос на нещо друго. Но… на какво?!
Златко – въпрос на вяра в истинският Бог това е идеята на този живот.
Вярата без дела е мъртва :). А по делата… ще я познаете 🙂
Подобни расъждения са свършвали винаги с конц-лагери и големи опашки за хляб. Та ви благодаря, ама няма нужда.
БРЗО
концлагери? Посочи ми поне един такъв, направен от анархисти.
Опашки? Известно ли ти е как е било организирано снабдяването в Украйна през 1919-1921 и в Каталуния през 1936-1938?
А днешните възможности за комуникация, складиране, съхранение и транспортиране са неизмеримо по-високи.
Тъй че, не бързайй с „благодарностите“, преди да си наясно за какво става дума.
Робуването на клишета не е белег за умствена дейност.
Да другарю Шаркан – светът е такъв и хората са такива: грешни, покварени, развратни и т.н.
Ти да не би да не си такъв а ? Да не би да не са ти минавали през умът желания за разврат, или как би убил някого, или да си присвоиш нещо ? Не ми казвай НЕ, защото знам че си мислил за подобни неща, като всеки човек. Православната църква винаги е права и тя казва : човек е грешен по природа.
Еволюцията ни е довела до състояние, в което ние имаме свободна воля, и способност да различаваме грешно от правилно. Г-н Мишок, ако Вие следвате всяка първична мисъл, която минава през невроните Ви, то тогава Ви съжалявам.
Няма никаква еволюция , липсва свързващото звено и винаги ще липсва, защото го няма и няма да го има. Има Бог и той Ни е дал свободната воля.От мисълта до действието разстоянието не е голямо.
с религиозните проповеди дотук.
Не знам кой е писал статията, но хората сме си такива и светът е такъв. Грехът е заложен в нас и който казва че го няма в него – лъже.
За това винаги ще има : бедни и богати.
Всички опити да се промени светът и човешката природа се провалиха. Хората със своите тъпанарски духовни търсения се оказаха неспособни на каквото и да е. Напротив затънаха още по-дълбоко в несъвършенството си.
Пак кухи лозунги… Светът и човешката природа са две различни неща. Човек може да не забелязва робството, ако е роден в робовладелско общество, а да се бори против него, ако е роден в 20-ти век. Преди 2000 години хора със същата човешка природа като нашата, са се забавлявали с организираните „безплатно“ от държавата клади на християните. Днес всеки би се погнусил от това, защото сме израсли в различен свят.
Празните ти мъдрувания нямат край. Къде се бориш против робството а ? Те и сега биха разпъвали християни, ама още не е дошло времето.
„Празните ти мъдрувания нямат край.“ – къде е информацията в това изречение?
„Къде се бориш против робството а ?“ – никъде не съм твърдял подобно нещо и не виждам никакъв смисъл от въпроса в този контекст.
„Те и сега биха разпъвали християни, ама още не е дошло времето.“ – Биха разпъвали, ако се промени „светът“ в тази посока. Само че за момента не разпъват.
Каква информация търсиш в някакво изречение – говори ясно.
Нали мъдруваше че хората от 20-ти век нещо трябвало да се борят с някакво робство,в горният ти пост, а сега не разбираш.
Само дето се опитаха да забранят да кръщаваме децата си в църквата, докато не направили нужните години.
Май управляващите пеят вашата песен а ? Или вие тяхната.
Явно не разбираш нашата песен… Нито сме забранявали някому да си „кръщава“ децата, нито пък сме искали някой да го прави. Колкото до това, че днес хората се борят с „някакво“ робстово, ето ти малко информация: http://www.antislavery.org/english/slavery_today/what_is_modern_slavery.aspx
Управляващите искат да въведат такъв закон, който вие с кеф бихте одобрили. Честно казано анархизма е малко излишен в момента. Самите демокрации водят политика на див анархизъм.
Та вие за какво се борите не знам.
За пореден (и последен) път ти казвам, че не разбираш що е анархизъм. Седни, попротичети, па после пак пиши. Да ни приписваш позиция и после да спориш с нея хич не е интересно.
Но разбирам, много добре какво е сатанизъм. Вие гаранция сте чада на Сатаната. Поне винаги на там го удряте. Вие сте против религиите и демокрацията също. Вие сте подвластни на мита за свръх-човека и те също . Е къде е разликата.
Ако ме чакаш да прочета подробности за вас , няма да стане. По делата им ще ги познаете е казано, а вашите дела добре говорят за вас.
щом не искаш да водиш спор по същество, това е един от последните ти коментари тук.
ДРАГИ ПРИЯТЕЛИ,
ПОНЕЖЕ ДЕЛАТА НА КОМЕНТАТОРИТЕ НЕ ВИЖДАТЕ, ЩЕ ТРЯБВА ДА СЕ НАУЧИТЕ ДА ГИ РАЗПОЗНАВАТЕ ПО СЛОВАТА ИМ И ДА НЕ СИ ГУБИТЕ ВРЕМЕТО, ИНАЧЕ СТЕ ЗАГУБЕНИ. НЕ ПОМНЯ КОЙ БЕШЕ КАЗАЛ, ЧЕ ЕДИН ГЛУПАК МОЖЕ ДА ЗАТРУДНИ 40 МЪДРЕЦИ. А „св.“ КИРИЛ, КАТО ИЗЛЯЗЪЛ ОТ РИМСКАТА КУРИЯ И ГО ПОПИТАЛИ „ЗАЩО СИ ИЗПОТЕН?“ ОТГОВОРИЛ: „СПОРИХ С ГЛУПЦИ…“ НЕ СЕ ИЗПОТЯВАЙТЕ В ТАЯ ЛЮТА ЗИМА, НЕ Е ЗДРАВОСЛОВНО.
така е