За добрия приятел няма забрава

печат

На 13 май 2009 г. в София след дълго боледуване почина Милчо Славов Любенов. Роден в село Косача, Пернишко на 11.10.1918 г., той е петото дете на стрина Карина и чичо Славе, с една година по-голям от мен. Играли сме заедно като съседи и връстници. Като малко по-малък аз винаги бях под неговото крило. Когато учехме, той беше един клас пред мен и ми е помагал, когато съм срещал трудности с уроците. Отраснахме. Той продължи в прогимназията. Заради беднотията ни не можах да уча повече от 4-ти клас. Напуснах училището. Започнах работа из разни бакалнички и кръчми в София и Перник.

През 1936 г., под влияние на Петър Михайлов, учител, и Асен Томов, адвокат, Милчо приема идеите на анархизма. От бай Пешо, който беше учител и едновременно с това библиотекар, получаваше анархистическа литература и не само я четеше, но и я раздаваше на много от останалата будна младеж в селото. За кратко време в селото се образува една внушителна група от последователи на анархизма.

Макар че по това време, след преврата на Кимон Георгиев всички политически организации бяха забранени, а също и вестниците им спрени, ние успяхме да окажем влияние сред косачката младеж и там се оформи една значителна група от последователи на анархизма. За илюстрация ще спомена имената на младежите с анархистически възгледи: Милчо Славов Любенов, Милчо Крумов, Йордан и Христо Павлови, Йордан и Стефан Георгиеви, Стамен Петров Димитров, Любен Любенов, Иван Ананиев, Георги Йорданов, Йордан Томов, Богдан Алексов, Богдан Цветков. Имаше и по-млади, които впоследствие приеха нашите идеи. Един от тях беше Кирил (Карчо) на поп Иван.

И така, по това време от 1936 г. до 1947 г. в Косача нямаше младежи, които да членуват в РЕМС или ЗЕМС.

Ние с Милчо Славов в два различни процеса попаднахме в затвора. Бяхме съдени по ЗЗД. Престояхме известно време в Софийския централен затвор. Преместиха ни в Скопския затвор (нали по това време България беше велика). След няколко месеца Милчо, заедно с други затворници, го преместиха в мина „Брежани“, Благоевградско. След болшевишкия преврат на 9 септември 1944 г., когато се завърнахме от затворите, в селото бяхме единствените антифашисти. Там нямаше властници, които да са настроени срещу нас. Милчо вече беше учител. Там също учителстваше и Мария Доганова. Дейността на групата беше на висота. Правеха се най-редовно събрания, които ставаха в читалището. Кмет беше Иван Ананиев. На новите властници им се видя непростим грях анархистите необезпокоявани да имат своя организация и да провеждат дейност несъвместима с техните разбирания и решиха да се отърват от нас като „от горе“ назначиха свой кмет от село Пчелинци. Казваше се Борис Паргов. Беше завършил прогимназиалното си образование в нашето село. Той се оказа добър изпълнител на поставените му задачи от новата власт. Първо уволни учителката Мария Доганова, а бившия си съученик Милчо Славов принуди да отиде на работа из Хасковска област. Докато учителства в Хасково, се ожени за една хубава комсомолка – Мария – и така отърва болшевишките концлагери. Създадоха добро семейство. Имат деца, внуци, внучки. Когато идваха в Косача, се ползваха с уважението на съселяните. •

Александър Наков

1 коментар

  • Благодаря за хубавите думи и запазването на паметта. Но има неточности в биографичната справка. Няма смисъл да се пишат неверни неща. Чичо Милчо е четвъртото дете, не петото, на Керана, не Карина, и Славе Любенови. И има един внук и една внучка, не повече.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *