Защита на украинската революция
Т.нар. „ляво движение“, към което стандартно мислещите аналитици отнасят и анархистите, е разделено по въпроса за събитията в Украйна.
Едни казват, че сме свидетели на борба между олигархични групировки от местно до глобално ниво, които за параван са подкупили или заблудили известен брой (стотици хиляди) хора да излязат по площадите, и така извършили кървав държавен преврат под националистически лозунги – преразпределение на властта от едни „лица“ към други, докато собственността общо взето остава у същите местни и световни елити. Всичко според този вид мнения е дирижирано от управниците, а за трудещото се население промяна няма, няма и да има, освен повече теглила занапред.
Не можем да възразим на тези констатации, освен че това не е цялата истина. Още по-малко сме съгласни с последвалия извод, че ставащото в Украйна „не е наша война“, че трябва да стоим и чакаме друг вид вълнения, които да съответстват на книжните дефиниции за „революция“.
Други теоретици и практици на левите идеологии (пак да подчертаем, че анархизмът доста условно попада в категорията „ляво“) пък виждат в Майдана един безценен шанс. Да, февруари 2014 не събори властта като система за управление, но сериозно разтърси функционирането на държавните институции, особено репресивните. Получил се е вакуум, който се запълва с пряка самоорганизация и самоуправление на гражданите. Майданът се опитва да наложи на правителството и парламента да искат одобрение на всяка своя стъпка, отказва да предадат оръжието, добито в улични схватки, както и да включи отрядите за самоотбрана в структурите на МВР. Да, липсват сериозни социални лозунги, но самото обръщане към модела на пряката демокрация логично изисква, освен граждански контрол над институциите, и контрол над производството и разпределението. Практически всяка революция е започвала по този начин. Включително и с опити на реакционни сили да се възползват от ситуацията, да баламосат емоциите на населението с национализъм и да се настанят във властта, да овладеят изцяло или частично държавните органи.
В този случай революционните активисти не бива да остават пасивни, с действията си могат да тласнат процеса към истинска революция. Или да се провалят, но поне борейки се, запазвайки основателната надежда всред масите, че промяна е възможна и е постижима. Съзнанието на мнозинството украинци под натиска на случващото се еволюира много бързо към разбирането, че кълбото проблеми има само едно решение.
Към вторите аналитици принадлежи и московският анархист Михаил Магид. Цитираме негова статия от блога му, като предупреждаваме, че руското правителство е подело кампания за блокиране на личните сайтове, които критикуват кремълската политика спрямо Украйна.
ЗАЩИТАТА НА УКРАИНСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ
Не виждам никакви причини да подкрепям сегашния украински режим. Освен общите съображения на всеки привърженик на либертарния социализъм, добавям и напомнянето кои са хората на режима. Та кои са? Обикновени крадци, тясно свързани с олигарсите. Някои вече имат богат опит във властта. Затова, когато госпожа Тимошенко, украинската газова принцеса, дава уроци по свобода, или когато нейните съпартийци от БЮТ заграбват лидерските позиции в новата власт без никакви основания (в смисъл, че народът не ги е избирал на тези постове), или когато сключват споразумения с олигарсите от Изтока на Украйна (с което им предават реалната власт в тези области) – всичко това няма НИКАКВО отношение към народовластието. И поради същото не предизвиква никакви симпатии у мен.
Но заслужава да не забравяме няколко неща.
Първо, съществуването на новия режим в Киев не може да оправдае агресията и окупацията, осъществена от Кремъл (засега в Крим). По същия начин не харесваме ХАМАС или ФАТАХ (палестинските исламисти и националисти), не харесваме правителствата на Сирия или Ливан, но това не оправдава израелската агресия против тези страни. Не може да има извинения за военни атаки срещу цивилните в градовете, блокадите и хайките. Израелската армия трябва да напусне Западния бряг на Йордан и Голанските възвишения, да прекрати окупацията. Същото се отнася и за руската армия в Украйна.
Второ, следва да правим разлика между Майдана и новата Киевска власт, между революцията и режима. Новите (повечето всъщност стари) украински управници са не по-малко отвратителни от Временното правителство 1917-а, оглавявано от княз Лвов и Керенски. Временното правителство е едно, народната революция – съвсем друго. Руската революция започна през февруари 1917-а с искания за ликвидиране на самодържавието (царската власт) и установяване на демократична република, но благодарение на самоорганизацията на низшите социални класи за половин година надрасва над тези рамки. Тогава възникват структури на самоуправление – работнически и войнишки Съвети, пряко представителство на трудовите колективи и фронтовите военни части. Съветите ускориха развитието на революцията в градовете, формулираха социалистически лозунги, израз на истинно народните интереси: „Фабриките за работниците! Власт – само на съветите!“. И когато през октомври болшевиките узурпираха властта, репресираха съветите, за да ги превърнат в изпълнители на централното ръководство, отговорът бе борба на работниците срещу новите диктатори, продължила до 1921-а. И макар тази борба да претърпя поражение, тласъкът от нея бе във вярна насока – към трудово социалистическо самоуправление.
С една дума, важно е да помним, че революцията и правителствата, изникнали в процеса на революцията, са различни неща. Революцията е способна да продължи нататък, помитайки всякакви конструкции, създадени от политиците. Няколко дни преди началото на руската интервенция, по думите на украински политолог „народът взе гръмко да псува новата власт, като разбра, че са го измамили, и е време да шамароса всички самозванни вождове. Майданът започна да планира с кого да замени омръзналите муцуни; в областите се групират активисти, които искат реално да променят системата, страната“. Майданът отказа да се саморазтури въпреки призивите на изпълняващия длъжността на президента г-н Турчинов; Майданът се превърна в структура на пряка демокрация, уви, засега доста примитивна, но реална, която се опитва да контролира действията на политиците, да прокарва социални искания, сред които и революционен 10% данък върху доходите на украинските олигарси за народни нужди. Движението излиза и вън от големите градове, в областите Виница и Житомир местните комитети на самоотбраната се опитали да превземат промишлени предприятия, собственост на немски компании.
Разбира се, тук пак виждаме прощъпулник на същински социални искания, но и през 1917-а работническите комитети се опитвали да сътрудничат с работодателите, а когато били измамени, пристъпили към ефективна експроприация на едрата промишлена собственост.
Украинският Майдан е уникално събитие на нашето време, ярко социално движение, способно да живее и да се развива. Дори то да спре поради вътрешна незрялост или унищожено от външни силови фактори, то вече дава огромен опит за по-дълбоките социални революции в едно недалечно бъдеще. То оставя значима следа в историята на Украйна и Европа, може да изиграе ролята на отправна точка, от която да продължим нататък към истинската социална свобода и справедливост. Но за да изиграе тази роля, е нужно да защитим движението от смазване, от израждане и затихване, да защитим украинския народ от продажните местни чиновници, от руската окупация, от политиците както в Украйна и Русия, така и от Запада.
превод Шаркан
щрих към определението на Майдана като „фашистски преврат“:
http://roadcontrol.org.ua/forum/viewtopic.php?p=635876#p635876
(форум на сдружението на украинските автомобилисти, които преди Майдана се бореха с произвола на тамошната пътна полиция)
http://levcom.org/content/cherno-krasnyy-blok-o-storonnikah-vvoda-voysk-v-ukrainu
http://levcom.org/content/ukrainskaya-revolyuciya-i-rossiyskaya-intervenciya-rezolyuciya-gkm
http://levcom.org/content/o-voyne
http://roadcontrol.org.ua/forum/viewtopic.php?p=635175&sid=a6a38f6447329603a1ad4f78689a8d75#p635175
Прав е.
За съжаление не е оставен друг начин за въздействие освен прекия – насилствени или ненасилствени протести. Аз съм за вторите, но това няма значение, защото властта има решения и за двете. Според мен, революцията от насилствен тип е с твърде отворен край и не си заслужава риска. В съвременния свят има твърде разклонени и прекалено ефективни силови структури и е възможно да не оцелеем (дори на ниво вид). Усилията ни трябва да са комбинация от директни – мирни протести и недиректни – пробив в инфирмационното пространство, но на равнище създаване на информация а не просто коментиране. Визирам, примерно настоящия разговор в публичното пространство – кой е прав Путин или „демократичния свят“? Трета възможност не се допуска. Докато не пробием в този разговор нямаме шанс. Осъзнавам колко е трудно това, но не вярвам пробив в силовите структури да е по – лесен.
Как? Нямам представа, предполагам, че ако всички сме по – активни на ниво лично обкръжение, това няма как да не се отрази и в публичното пространство. Отегченото от явните алабализми общество и без друго е в отчаяно търсене на отговори. Такава вътрешна активност, може и да го засили нанякъде.
П.С. Не искам да звучи като критика на когото и да е. Това са просто мисли, които ми идват, като наблюдавам оглупяването на „публиката“ на мача.
(Y) Абсолютно съм съгласен, трябва да се търси нестандартен начин за съпротива, насилието наистина, винаги оставя вратата широко отворена и пречи, да се измъкнем от този омагьосан кръг !
Ето един такъв пробив, макар от друга ера и естествено не български.
http://www.youtube.com/watch?v=878JHnne0E0
Поради незнайни причини Михаил Магид не успя да коментира превода на статията си с няколко уточнения, затова цитирам какво ми написа той:
„Един украински политилог каза, че днешната революция у нас е лява, но под десни лозунги. Тя е антиолигархична, със силни елементи на (и стремеж към) пряка демокрация, с нарастващи социални искания. Забележителното е, че левият й характер не е заслуга на т.нар. „леви“, понеже те не взеха участие в събитията, ако изключим няколко неголеми анархически групи. Украинските леви намериха различни извинения да останат извън ставащото.
Което означава, че съвременните левичари и анархически движения са идейно мъртви, неспособни да участват в реални политически процеси.
В предговора от преводача към моята статия беше споменато, че „едни олигарси биват заменени с други“. Не съм на мнение, че предишните са точно същите като поставените сега олигарси. Те остават класови врагове, но има важни нюанси.
Работата е там, че съвременните режими като тези на Янукович и Башар Асад в Сирия твърде силно наподобяват абсолютистките модели от 18-19 век, чудновати системи, за времето си нито вече феодални, нито още капиталистически.
Затова, без да разбираме какво са представлявали демократичните революции в миналото против абсолютизма, не можем да вникнем в сегашните въстания срещу Асад и Янукович.
По-подробно становището си за буржоазно-демократичния характер на сегашната Украинска революция съм обосновал в моя блог, статия със заглавие „Буржуазно-Демократические Революции и Либертарные Социалисты“ – http://m.livejournal.com/read/user/shraibman/981336
ясминка,
властта не се трогва от „ненасилствени протести“, а и винаги първа прилага насилие от вида, който подпалва сериозни размирици.
Да не говорим, че и в „мирно време“ упражнява насилие или заплашва с такова – може не винаги пряко, чрез репресивните си органи, но нали си има платени бандити за това…
третата гледна точка (не е прав нито Путин, нито Западът), за да я озвучим, ни трябват не само сравними с медиите ресурси, но и наистина малко повече критична и самостоятелна мисъл всред слушателите.
Уви. Наблюдаваме не толкова търсене на отговори, колкото криене от въпросите…
очевидно нещата ще се случват… в движение (както се учеха бойците от Самоотбраната на Майдана). Нещо като „научих се да плувам, защото инак щях да се удавя“.
Но и по принцип нещата стоят така – извън водата никой не се научава да плува. Без да пробва да мисли, няма да стане умен. Без да упражнява свободата си, няма да стане, да се почувства, да се осъзнае като свободен.
Остава ни просто да говорим и да говорим… дори да ни се струва, че никой не ни чува. Не е съвсем така. Посяваме съмнения, които ще прораснат веднага щом реалната обстановка накара хората да мислят… инак ще се „удавят“.
http://m.livejournal.com/read/user/shraibman/998954#full
Би се трогнала от едно масово неплащане на данъци и сметки. От седящите и окупационните стачки също. Но за такова изпълнение е нужен ресурсът, за който казваш. Аз съм на мнение, че този ресурс е наличен, дори в нашето убито общество – ако не, то по естествен начин, ще залинее и умре. Възможно е и да се взриви, в една зрелищна гражданска война – нещо, с което Украйна още не се е разминала.
„Което означава, че съвременните левичари и анархически движения са идейно мъртви, неспособни да участват в реални политически процеси.“
Можеш да му предадеш на Магид, от мен, че все още има хора, които ще му отвинтят канчето с два шамара за такива приказки…
Майдана е фашистка революция подкрепяна от неолиберали, реакционери и империалистисти. Това е. Останалото, което Магид и Шаркан смятат, че трябва да се защитава е незначителен шум „отляво“ и полезен идиотизъм.
Ето и още „приятели“ на украинската революция, Ходорковски и Блекуотър, да са ви честити:
http://www.youtube.com/watch?v=mQ1RWXdHJnw
http://www.youtube.com/watch?v=c1mw0AUEMfY
Я, малкият, по- внимателно с заканите за насилие,…..
Ясминка,
ако под окупации разбираме ПРЕВЗЕМАНЕ на предприятията, или поне налагане на работнически контрол – бива.
Относно данъците – повечето и без това са косвени, трудно се избягват. Пък и едрите данъкоплатци нямат файда да не плащат, след като държавата пази тяхната собственост.
–––-
Весо…
твърденита за „фашизъм“ се доказват с факти, за предпочитане не с източник путинските медии, нито западните (чиито правителства направиха всичко, за да задържат Янукович на власт поне до края на 2014-а), и които факти отговарят на смисъла на термина „фашизъм“;
иначе… много ти благодаря за мнението, то добре илюстрира писаното от Михаил.
––––
Мърфи,
няма нужда от изостряне. Нещата са казани и са показателни.
Фактите са следните. Реалната, подчетавам, власт, на улицата, в западните украински градове е в ръцете на разни с каски и символи на СС Вафен, които действат спрямо тези които не им харесват етнически и политически като ги бият, убиват, отвличат, палят и пр. Това ако не е фашизъм, какво е?
Дали е възможно нещо повече при сегашната ситуация в западна Украйна? Нека дадем думата на тези, които държат оръжието:
Дмитри Ярош, 3 март:
http://www.youtube.com/watch?v=IwtH96N-znA
Няма да допуснат „деструктивно анархистко влияние“.
това са половината факти. Половината от истината = лъжа.
Ярош не е единствената „сила“. Но наистина най-медийната. Всички му правят реклама. Особено „антифашистите“. В същото време не забелязват нищо друго, например четиримата загинали на барикадите анархисти.
Анархистите не трябва да загиват на барикади, целящи да сменят едни задници с други такива, но с различен външен господар. Да не говорим, че нещата се „объркаха“ и в действителността се въплътиха „персонажи“ от Завръщане в замъка Волфенщайн…
Пуснах секирата и затрих разни работи, дето не са за всеослушание. Специално на Ясминка мисля да отговоря с цяла статия, само да намеря време.
секира?
замаза моите отговори само.
Браво.
Евала…
като се видим, сигурно ще ми връчиш шамарите за Магид.
Ако забравиш, ще те подсетя.
Герой.
Моля, не се предреждай, това да не е мандра…
Колкото и да не ни е приятно – фашизмът е във възход в цяла Европа, не само в Украина. Кризите, предизвикани от либералнo-пазарната лудост и от завръщането на Русия, като фактор окончателно го съживиха. Много трябва се да работи, за да поне до младите да достига информация че са възможни и други решения. Иначе при всяка следваща криза много хора ще симпатизират на „добрия стар фашизъм“.
абе докажете с аргументи тоя фашизъм де.
Докажете, че той е ОПРЕДЕЛЯЩ фактор.
Че го има НА МАЙДАНА, който е доста наежен и срещу възкачилото се правителство.
(т.е. докажете, че Майданът и правителството са едно и също)
Щото доста чудноват фашизъм се получава:
– настоява за пряка демокрация (от „вся власть майданам“ до по-скромното пряко одобрение от населението на всякакви кадрови назначения в министерствата и законите приемани от парламента); което ще рече – децентрализация на управлението; доктрината на фашизма обаче е за унитарна централизирана държава с извънредни пълномощия.
– настоява за въоръжаване на ЦЕЛИЯ народ – докато класическият фашизъм е за оръжие само за армията и полицията.
– демонстрира неприязън към олигарсите, дори дава заявки за облагането им с данък – докато класическият фашизъм се застъпва за „класово сътрудничество“ между олигарсите и трудещите се.
и най-важното: ако в Киев наистина се е случил „фашистски преврат“, то нима режимът на Янукович е бил образец за демокрация?! Или режимът в Кремъл е антифашистки?
обяснете също така поради каква причина местните реални или измислени фашисти НИКАК не са във възторг от „преврата“ – а според логиката БИ ТРЯБВАЛО.
и стига сте изтъквали Ярош – във всяка една революция е имало свои яроши, но тях не ги окачествявате като фашистки, нали?
…поради каква причина местните реални или измислени фашисти НИКАК не са във възторг от „преврата“ – а според логиката БИ ТРЯБВАЛО.
Милицийте на бандеровците бяха на първа линия на Майдана и имаха основна заслуга за радикализиране и милитаризиране на протестите, което доведе и до изгонването на Янукович. Парвителството, което е в момента просто се намаза на тяхната филия и сега се опитва да отрече колаборацията с тях, защото не му е изгодно. Естествено, че на бандеровците това не им харесва, взеха им властта под носа и искат да ги пратят обратно в ъндърграунда.
и защо САМО те бяха на първа линия?
а дали наистина бяха само те – или в тях се втренчиха медиите? понеже има немалко факти, че не бяха само те.
моля те, виж кои са бандеровците ИСТОРИЧЕСКИ и какви са техните „последователи“.
моля също така да прочетете всички материали за Украйна на сайта от последните 2-3 месеца – и да помислите над казаното.
между другото, популярността на Десния сектор сериозно спадна въпреки ореола им на „герои“ заради преговорите да получат място в структурите на МВР.
важен обаче е въпросът ЗАЩО ЛЕВИТЕ капитулираха предварително, защо се въвлякоха в „антифашистката вълна“ в един лагер с изначални контрареволюционери (у нас – в един кюп със сладури като Велко Вълканов и „независимия“ Петър Волгин).
Някои „анархисти“ взеха че проплакаха за „горките униформени момчета, подпалвани от хулиганите“.
Никъде не съм казал, че не е имало и други, които медийте не показват. Но десните милиции принудиха Янукович да избяга в Русия, поне за мен това е важното. Сега могат да си разиграват коня, да патрулират по улиците, да заемат постове в редовната полиция и т.н.
Дали и по какво съвременните „крайно-десни“ или „дясно крило“ се различават от предшествениците си от 30-те и 40-те години на ХХ век е тема на много дълъг разговор. Не мисля, че е за тук.
Ще се успокоя, чак когато обществото престане да ги приема, като нормална част от пейзажа.
За да не се превърнат в най-елементарни реакционери, но това си е мое мнение.
http://lb.ua/news/2014/03/10/258803_evrei_maydan.html
един от многото форуми, откъдето можете да съберете факти по въпроса „фашизъм или не“ – http://bnw.im/p/BXNEV1
За да защитят незащитимата от анархистическа гледна точка теза, че в Майданите има социал-революционен потенциал, „теоритици“, като този Магид и нашия Шаркан, „погребаха анархизма“ (не са първите) и оплюват с безобразни квалификации всички анархисти, които не се прехласват по режисирания от ЦРУ фашизоиден държавен преврат в Украйна.
Майданът, според Шаркан:
– настоява за пряка демокрация – глупости на търкалета, поповете заклеха новото т.нар правителство именно там.
– настоява за въоръжаване на ЦЕЛИЯ народ – ала бала, единствените, които настояват за въоръжаване са Десния сектор, но само за техните си бойци.
– демонстрира неприязън към олигарсите – това вече е пълен смях, т.нар Майдан подобно и на българските „протестъри“, за месеците на протести не издигна НИТО ЕДНО социално искане. Олигарсите са стабилно представени в новата превратаджийска власт, а последно, майдановците ръкопляскаха на руския демократичен олигарх Ходорковски.
Повтарям, социал-революционния потенциал при сегашната ситуация в Украйна е кръгла НУЛА и само лунатици могат да виждат нещо позитивно в изстъпленията на улични фашистки банди, в националистическата истерия, в евро-атлантическата еуфория и са много прави украинските анархисти, които не участват в събитията.
Нека украинците се порадват година-две на евроинтерграцията и на МВФ, на приватизациите и на „здравната реформа“, и тогава да се надяваме ще дойде следващата „вълна“.
Дали пък Майданът не издигна подобно лозунги?
„Была сформулирована цель: мы должны отстранить узурпаторов от власти и не допустить узурпации власти в дальнейшем. Это означает, что есть перечень узурпаторов (президент, премьер-министр, олигархические кланы и т.д.), но главное тут недопущения дальнейшей узурпации путем создания гражданских механизмов, создания механизмов прямого народовластия и реформы и развития местного самоуправления. Т.е. мы видим путь развития Украины снизу, не по приказу, а по инициативе снизу, чтобы каждый гражданин своим сердцем, своими действиями укреплял государство, а не выполнял приказы государственного аппарата бить людей, красть деньги, носить откаты“, – сообщил журналистам модератор заседания Дмитрий Капранов.
http://telegraf.com.ua/ukraina/politika/1028279-uchastniki-vseukrainskogo-foruma-evromaydanov-prinyali-rezolyutsiyu.html
Весо, очаквах аргументи, а не плюнки.
На, чети: http://levcom.org/content/zayavlenie-soyuza-sindikalistov-polshi-o-protestah-v-ukraine
никога не е късно
Е сега елитите на Запада и Русия ще започнат да пращат войски по повод референдума и за пореден път ще изправят работници срещу работници. Според вас майданците ще се обявят ли против това или ще вземат страна? Мисля че въпрост е риторичен.
писах какво се цели с военното напрежение (заплаха за война): да тласне хората от революционни настроения към патриотична истерия „да спасим отечеството“ – при което се признава легитимността на правителството.
(ако Путин не нападне – ще проима майдан в Москва, ако пък нападне – ще провокира нова Парижска комуна в Украйна).
впрочем, руските работници, основната маса от тях, вече избраха страна, готови са да убиват украинци, защото медиите им казват, че украинците са фашисти (при все изобилието фашистки прояви в самата Русия).
правилният ход на украинските революционери би бил: войската и полицията не могат да защитят никого и нищо, затова е нужно въоръжаване на народа. И такива идеи наистина има и те са повече от %-те одобрение към Ярош и нему подобни.
обърнете също така внимание, че партията на Тягнибок, която сега е в правителството, предизвиква все повече и повече раздразнение на Майдана.
а най-любопитното чух днес сутринта от мой познат, функционер от „Атака“. Подкачих го на тема „хайде бе, вашите колеги цяла революция направиха“, а той напълно сериозно ми каза, че „Десният сектор от Майдана са повече твои колеги, анархисти, ние не ги одобряваме“.
Може това да не доказва НИЩО, но определено е повод за размисъл, а не за жонглиране с клишета.
(и още един щрих: питайте гугъл защо легионерите от царска България, определено нацисти, са смятали БОТЕВ за СВОЙ патрон. А сега ми кажете защо НИЕ го смятаме за СВОЙ)
…руските работници, основната маса от тях, вече избраха страна, готови са да убиват украинци, защото медиите им казват, че украинците са фашисти
Ето един чудесен повод майданците да свалят националните и бандеровските знамена и да направят анти-военен протест – нещо, което просто няма да стане. Това имах в предвид по-горе, че фашизмът е станал фактор.
свалянето на знамената не означава ли капитулация пред руските войски?
Стряскаш ме. По тази логика излиза, че има само пацифизъм и само фашизъм – и нищо друго във вселената. Е, и малко тъмна материя, нали…
и ето нещо за Десния сектор:
http://lenta.ru/articles/2014/03/10/pravysektor/
(обърнете внимание на позицията относно владеенето на оръжие)
и още… http://m.livejournal.com/read/user/wwp666/176029#full
и пак: http://reporter.vesti.ua/41419-shag-vpravo
Шаркан, един съвет, вземи и спри за ден-два руските и украински форуми и сайтове, защото определено не ти се отразяват добре…
Ние, българските анархисти, знаем защо Ботев е наш патрон. Легионерите и БКП-то, които също размахват Ботев, само го цапат, къде тук е повода за размисъл, няма такъв.
Весо,
не ми давай съвети.
Що? Да не си някакво индуско божество или култ към личността?
важно: https://avtonom.info/2014/03/zadachi-nashej-organizatsii-v-usloviyah-krizisa-dvizheniya/
добър пример и за нас.
и актуална информация за ситуацията в Украйна:
https://avtonom.org/author_columns/krym-pered-referendumom
https://avtonom.org/news/zayavlenie-komiteta-19-yanvarya-o-sobytiyah-na-ukraine
Шаркане, тоя последния разказ, към който си пуснал линк:
http://reporter.vesti.ua/41419-shag-vpravo
Авоторът много добре е описал какво е ПС:
– изцяло реакционна неофашистка организация, клон на „Тризуб“
– на Майдана са незаобиколим фактор
– имат широка обществена поддръжка
– борят се да вземат държавната власт
– бойците им с гордост се наричат „бандеровци-екстремисти“
Разбирам, че все пак искаш да оценим по достойнство сраженията им с „Беркут“. Но даваш ли си сметка, че дори властите да не бяха започнали първи, тогава те щяха да го направят. Това е пътят им, това търсят – въоръжен преврат. Никакви леви, социални и подобни идеи няма тук.
Иначе другото, дето си пуснал мисля че никого не изненадва – Путин сега ще се опитва да влезе в позата на великия анти-фашист избавител и спасител и т.н.
сори, брат, не си ме разбрал какво подчертавам с този линк. А то е очевидно:
1) ПС не е еднороден (вкл. идейно);
2) ПС не е нито многоброен (дори спрямо Самоотбраната), нито много влиятелен (дори напротив, не ги обичат даже западняците-украинци), но е пък е много рекламиран;
3) ПС не е всъщност и най-„боен“ по време на сблъсъците.
Да съдим за Майдана по тях, както и по сегашното правителство (партиите в него), е грешка.
при все това, ДАЖЕ сред активистите на ПС виждаме симпатия към такива идеи като общинско самоуправление, всеобщо въоръжаване на населението, експроприация на олигарсите.
Щом подобни идеи има у десните, какво да кажем за по-умерените, както и „крайните“ от другата страна на „политическия спектър“?
в същото време истерията на тема „фашистки преврат“ (към това определение се присъедини и Сидеров у нас) се използва от най-различни сили за дискредитиране на случилото се в Украйна.
А за т.нар. „леви“ тя служи и като извинение да продължат да се занимават с лайфстайл и социална борба на думи.
И да чакат „всенародно осъзнаване“, за да се случи „правилна“ (по книга) революция.
със статиите си и линковете целя най-вече да се отървем от фетишизацията на думите, на етикетите – и да погледнем какво има под тях.
актуалното сега е това, че военното напрежение с Русия СТАБИЛИЗИРА „новия“ режим, дава му възможност да задуши истински революционните тенденции.
И си личи, че колкото по-силна става властта в Киев, толкова по-отстъпчив е Путин, който не иска Майдан в своето деспотство. Западът също не иска „лош пример“.
Странно е анархистите да са на едно мнение с властниците.
1) ПС не е еднороден (вкл. идейно);
Основното схващане е, че мулти-расовото и мулти-културно общество не работи. Вътрешните идейни различия се свеждат главно до това коя от белите раси е най-чиста и най-арийска.
2) ПС не е нито многоброен (дори спрямо Самоотбраната), нито много влиятелен (дори напротив, не ги обичат даже западняците-украинци), но е пък е много рекламиран;
Не знам колко е влиятелен, само знам че те изгониха Янукович. Ако не бяха те най-много да беше подал оставка по нормален конституционен път или както му викат там.
Западняци-украинци? Не ги обичат представителите на средната класа, които и самият Ярош нарича „евролиберасти“. Мен ме притеснява, че ги обичат много от обикновенните работници, селяни, младежи от бедни семейства и пр.
3) ПС не е всъщност и най-“боен“ по време на сблъсъците.
Да съдим за Майдана по тях, както и по сегашното правителство (партиите в него), е грешка
Нямам наблюдения кои са по-добрите нинджи по време на сблъсъците, но имам наблюдения, че Майдана ги приема като нещо полезно за общата цел.
при все това, ДАЖЕ сред активистите на ПС виждаме симпатия към такива идеи като общинско самоуправление, всеобщо въоръжаване на населението, експроприация на олигарсите.
Ти сериозно ли? Предлага се национал-социалистически строй със строга вертикална йерархичност. Безработица няма – олигарсите, като собственици на капиталите и средствата за производство имат задачата всички работници да имат препитание. Ако нещата потръгнат може да се въведе 4 или 5 годишна планова икономика. Общините се грижат за расова чистота и поносим жизнен стандарт на трудещите се. Опозиционни партии, движения и мнения са напълно забранени.
Щом подобни идеи има у десните, какво да кажем за по-умерените, както и „крайните“ от другата страна на „политическия спектър“?
Анархистите не са част от политическия спектър, те са неговата алтернатива.
в същото време истерията на тема „фашистки преврат“ (към това определение се присъедини и Сидеров у нас) се използва от най-различни сили за дискредитиране на случилото се в Украйна.
Ми ако искаш му викай само „преврат“, се тая. Случилото се само бетонира позицийте на елитите.
А за т.нар. „леви“ тя служи и като извинение да продължат да се занимават с лайфстайл и социална борба на думи.
Лайфстайл има само средната класа (и на горе), които много рядко са с леви убеждения (не говоря за леви партии). При работниците няма никакъв лайфстайл, има само оцеляване. Някои от тях живеят толкова трудно и зле, че не могат да стигнат до никакви борби.
И да чакат „всенародно осъзнаване“, за да се случи „правилна“ (по книга) революция.
Че има проблем с това – има, никой не го отрича. Класовото самосъзнание в наши дни не се разбира толкова лесно, колкото е било в зората на капитализма. Агитацията сега е по-трудна, но не мисля, че това трябва да ни действа демотивиращо.
със статиите си и линковете целя най-вече да се отървем от фетишизацията на думите, на етикетите – и да погледнем какво има под тях.
Ми хубаво – зад картонения щит с надпис 14/88 седи най-обикновен млад човек, който иска по-добър живот за себе си и семейството си. И какво правим?
актуалното сега е това, че военното напрежение с Русия СТАБИЛИЗИРА „новия“ режим, дава му възможност да задуши истински революционните тенденции.
Е сега като пламне една между-национална расова война, ПС ще имат възможност да си направят революцията.
Странно е анархистите да са на едно мнение с властниците.
Не ме иронизирай, моля.
За незапознатите, които обаче не престават да анализират Майдан. ПС имат само една сотня / 23а сотня по-точно/ по време на събитията . Една сотння от 39
!!!!!, Дават само един убит арменец / Георгий Аратунян/ именно поради тази причина. На 20 февруари ПС нямат по голям принос за бягството на Янукович от да речем ,, черната анархистическа десетина,,. На 20 февруари когато се реши кой кого ТЕ НЕ участват в бойните действия и никой няма намерение да ги напада. Не от ПС се уплаши диктатора. Останалото е пропаганда.
Това ми звучи много логично.
1) е и? схващания на шепа хора. Не са масови дори сред въстаниците;
2) те изгониха Янукович? Кажи го на някой „бандеровски“ форум, ще ти отговорят поне 50 души с кикот.
Ярош та Ярош… навсякъде го тролят наред с настанилите се в правителство бивши опозиционери. Същите „обикновенните работници, селяни, младежи от бедни семейства и пр.“
3) Майданът възприе единствено поуката, че властта разбира само от сила. Нищо друго от идеологията на ПС не се прихваща толкова масово, колкото ни внушават медиите.
но истерията „защита на отечеството“ работи именно за Десния сектор, най-вече за „опитомяването му“.
Това и беше целта на заплахата с война. Но само заплаха. Истинска война ще доведе до разпердушинване на украинското правителство.
Национал-социалистически строй предлагат, повтарям, единствено идеолозите на „Трезуб“ – една от партиите-файтон-хора в Десния сектор. Като самите идеи за такъв строй всред Майдана се посрещат скептично.
Но пък расте популярността на Автономний Опир – бивши национал-социалисти, днес фактически анархокомунисти.
Анархистите БИ ТРЯБВАЛО да не са част от политическия спектър, но реално каква алтернатива представляват, щом заемат позицията „това не е наша война“?
положението на елитите в момента хич не е бетонно, а доста разклатено. Военната истерия + пасивността на левите и анархистите под предлог „а, фашизъм, пфу“ – точно това спомага бетонирането.
За лайфстайла – виж Букчин, огледай се и наоколо. И говоря именно за „активистите“, които уж би трябвало да увлекат работниците, но не го правят.
о, и в зората на капитализма класовото осъзнаване е било проблемно. Агитацията сега е по-трудна именно защото НЯМА агитатори, но има купища фръцльовци със щампово мислене – реагират на опаковката, не на съдържанието. Реагират с пърформанси, а не със скучна организационна и (само)просветна работа.
един щит с надпис 14/88 ти пречи да видиш другите щитове. Наистина – какво правим?
„Е сега като пламне една между-национална расова война, ПС ще имат възможност да си направят революцията“
ох, леле…
трябва ли пак да се обяснявам, или ще прочетеш какво съм писал, без да ми приписваш неща, които не съм казал?
не иронизирам теб.