Защо съм анархист?

Защо съм анархист, ли?! Защото

всекичасно,

откакто се родих, чувах гръмогласно

как гордо пролетариатът вдигнал е

челата

и по маркс-ленински бил уж строшил

теглата

на всичките онези социално унижени,

които обаче пак пъшкаха смирени

под болшевишкия диктаторски хомот,

очаквайки нахалос щастливия живот.

А държавната сган от болшевико-

комунисти

самоназначи се за капиталисти –

идеалите оскверни за равенство и

братство,

плуе в мерзост, позор,

светотатство!

Затуй съм анархист! И знам,

че да се мре –

вместо роб да бъдеш –

е безкрайно по-добре

и всякаква гмеж двукрака, овчедушна

на властници в нозете плъзнала

послушна,

колкото да хули анархизма, свободата,

на червеи всеядни все ще е храната!

Уви! Така върви светът от

памтивека,

но разбрах: анархизмът е БЛАГОВЕСТИЕТО за човека

и ненавиждам всеки държавник „благ“,

жесток

и отричам всеки небесно-земен бог!

И след смъртта дори ще помня онзи

миг лъчист,

когато се обрекох да бъда анархист!

МАКАР