С какво би могъл да остане в килерчето на спомените месец май 2017 г.? Така с нещо да се присетим на старини, да сръчкаме с лакът приятел в кръчмата, за да кажем: ама ти помниш ли…?
Уви, с известна печал констатирам, както е на езика на бюрократите и на претенциозните граждани, включително тези със селско жителство, че няма с какво да се закачи този месец за албума на спомените. Не е репей за козя козина.

Събитие ли е тазгодишният 24 май? Не. За абитуриентите той мина на обичайните места – първо окончателните фази на трескави, а и бая скъпи гиздения, после парад на суетата, необяснима за мен радост от „уволнението“, като след години ще валят въздишки за школото, накрая – по ресторанти с алкохолни отравяния, гаден махмурлук… и бяло петно в паметта. Здравей възрастен живот!
За други този ден мина в истерията от изцепката на Путин за географския произход на кирилската азбука, по повод на която честваме църковните кадри Кирил и Методи, които обаче са съставили глаголица, а кирилицата е дело на Климент от Охрид… Е хубаво де! Ченгето си показа нивото на общата култура – нима това е някакво значимо събитие, ха! Въпреки че, по-скоро настоящият самодържец всея Руси да се е изгъбаркал. Хем четка за македонското правителство, хем забавление от зрелището на избиващата гръмка гной от цирея на славянобългарската ни комплексарщина. Изгъбаркал се и тихичко се наслаждава отстрани на гюрултията – сигурно му е навик от училище, щото разправят, че бил тихо, безлично, вредно и злопаметно хлапе, ама какво значение има това? И ангелче да е бил, станал кариерист, доизкатерил върховете, без да са хималайски и без да е веган – враг народен се нарича това, накъсо – властник. Покрай въпросния Ден на писмеността и, моля ви се, културата, все се сещаме за „светини“, за „морал“, за „изконни традиции“, пък много, много малко за Ботев и неговата универсална, неопровержимо вярна формула, че всяка власт е заговор срещу човешката свобода. Сигурно затова се тюхкаха младежите преди матурата да не им се падне Гео Милев със „Септември“ – и да са го чели, какво да напишат? Истината? Тя не се котира, била „въпрос на гледна точка“, трябвало да бъде „балансирана“, опази боже да не съдържа реклама и да е в унисон с „европейските ценности“. Революция, класова борба, справедлив гняв и още по-справедлив бунт срещу неправдата – това демонизирано от трите десетилетия „демократична“ пропаганда, а и преди това бе кухо на думи и напълно противоположно на делата на бащите и батковците на днешната ни „социалистическа“ опозиция. Че профсъюзните лидери, нека и да флиртуват със закачки за 800 лева минимална заплата, като чуят за класова борба, се кръстят, плюят да не им е уроки, кадят тамян – те са за „тристранно сътрудничество“, то сега ще е под патриотично председателство, хи-хи-хи, сеир ще падне, ама на голо дупе – нашето. А „социалистите“ – още не са успели, при все гърченето все едно са безгръбначни, да обяснят що е то „бизнесмен-социалист“, а да си прочистят редиците от „олигарси“ – не могат, не им се сиромашее.

Отплеснах се, прощавайте, дърта ми циганска работа, к’во да ме правиш.

Събитие ли е назначаването на нов еврокомисар, дамичката била „фотогенична“, а? Хайде сега, глупости, що за събитие е назначаване на поредния бюрократ на поредната фасадна длъжност! Ще дебне за „пиратство“ на материали с „авторски права“, чудо голямо.
Събитие ли е „разкритието“ – и то дошло от чужбина! – че за западноевропейците потребителските стоки и най-вече храните са с едно качество, а за източноевропейците – с друго, подобаващо така да се каже за „тежестта“ им в „обединеното“ европейско мило семейство? Отново смях в залата. Това събитие е вече бая древно, просто сега, пак не у нас, се възмутиха по-шумно. Е, не толкова древно, колкото поредния фъндък за избуяване на митологеми – археологичната ли, палеонтологичната ли сензация, че човешкият род бил тръгнал не от Африка, а от Балканите, от Чирпан! Няма значение, че съществото отпреди седем милиона години в най-добрия случай е проточовек, а „цивилизацията“ или „културата“ изобщо трудно наброява милион лазарника – всеки повод да се помислим за важни е добре дошъл, особено ако за тази важност не се налага да си налегнем парцалите, запретнем ръкавите и поопечем ума – не знам дали тези изрази още са разбираеми от младото поколение, тю, все ми е в устата, дето не смята за нужно реално нещо да научи, а само гледа да вземе котируема на Запад диплома. Тоест, не е събитие и ужасията, че българите ще станат малцинство „в собствената си държава“ (в държавата отдавна са малцинство, бюрократът няма националност, само алчност), страна де, има съществена разлика. За „топенето“ на народа се знае отдавна, никакви мерки не вършат работа, ако българите отказват да се размножават и да живеят в България. Жизнеността на една култура се измерва в броя нейни носители, броя хора с тази културна идентичност, при това идентичност с покритие – аз може да съм циганин, ама не разбирам как някой може да ми се българее, без да знае грамотно да пише и да му е проблем да изложи своя прочит на Гео Милев. Веене на байрак и скандиране за юнаците – това е не е покритие, това е поза, евтина и по-нетрайна от китайски чорапи.
Да не би събитие да е „работата“ на новия парламент? Бият рекорди по скатаване. Не, обичайно и банално.
Спорът между новия стар премиер и новия президент за армейските харчове – изтребители ли да купуваме, или арбалети и копия за кашиците, делви с гръцки огън за, ха-ха, военноморския ни флот – сигурно за последния са нужни весла от фибростъкло? Не, и това не е събитие – дърленето между тези двамцата ще е постоянен фон на, с извинение, „вътрешнополитическия ни живот“. А пък армията – ох, хора, бъдещето не чука на вратата, то я е избило от пантите – какви изтребители, каква пехота, какви кораби! Едно, че главното оръжие от доста време насам, ако не откакто ги има, е парата, златният телец, кинтата. И друго – дрон за петстотин евро сваля хеликоптер за пет милиона долара, вярно, в резултат на инцидент – за какво говорим изобщо!
Не е събитие вестта за митничарския канал за трафик на богати мигранти – брънка от редицата обичайни скандали. Виновниците може и да полежат в ареста, после ще ги пуснат, след няколко години ще получат условни присъди и даже навярно я ще ги възстановят на работа, я ще им платят компенсации.
Не е, за съжаление, събитие и серията грабежи с побой, за няколко лева и някакво бижу порасналите „деца на демокрацията“ пребиват до смърт случайни хора – това е нещото, с което ни карат да свикваме и да се уповаваме на родната полиция да ни пази. Самоубийствените атентати – в Манчестър – и с това се налага да свикват и европейци, и брекзитци, щом политическите игри на „гигантите“ всъщност съхраняват проблема с джуджето ИДИЛ, вместо да го ликвидират.
Отчасти попада в ранга на „събитие“ това, че „няма миграционен натиск по границите“. Печално за тези, които са пристрастени към дъвката „бежанска заплаха“ – няма какво да дъвчат и да пръскат лиги. И като стана дума за ИДИЛ – и тя е дъвка, от която не можеш се отказа, неустоима възможност за помпане на бюджети за „сигурност“ и развиване на военната индустрия, повод за всякакви ограничения на все по-миражните „граждански права“.
Да броим ли за „събитие“ намеците за друга неустоимост – много евентуалното предложение за примъкване на България в „еврозоната“, демек смяна на левчетата с евра? Ами то са само намеци, от които ушите мазоли хванаха. Да тръгне да се случва – ще е събитие, обаче надали повод за масов възторг.
Сриването на сгради „паметници на културата“ в името на бизнес интереси? Тц, пак рутина. „Паметниците“ и сами се срутват – за пред фотоапаратите на чужди туристи, един вид атракция, витрина на упадъка. Ако не друго, групата японски гости ще запомнят тази случка.
Ами това, че комисията за защита на конкуренцията или както там се казваше туй ведомство, не открило картел на търговците с бензин? Преди комисарите подозираха картел, но ето че се промени политическата обстановка у нас, смени се и съставът на комисията – и хоп, тука има тука нема. Фокус. Изтъркан. Не е събитие.
Така че не остава с какво да запомня месец май, освен че бе доста студен, с попарените от слана череши и изсъхващите чемшири в двора. В България просто няма събития, единствено откънтява ехо на неща, които се случват другаде. Подтичваме подир света, а той накъде е тръгнал?

Хасан Девринджи