Накрая ще се окаже, че ако си циганин, щеш не щеш, трябва да станеш престъпник, за да те „уважават“.

Звъни ми колега на един приятел, циганин. „Златко – казва, – имат ли право полицаите да те задържат в районното без обяснения и повод?“

Ха сега де – аз не съм „редовен клиент“ на полицаите, та да знам такива неща. Но се сетих каква ще е работата. „Що бе – казвам, – що да те задържат така?“ Оказа се, че са задържали Васко, нашия приятел. Обаждам му се по телефона. Не е за пръв път да му правят проблеми, историите, които ми е разправял, просто не се случват на добре охранени и достатъчно бели българи. Но този път нещата стигнали по-далеч от обичайните псувни.

Може би тук трябва да поясня. Васко е сред немалкото цигани, които си вадят хляба като малцина българи – с тежък труд по „обектите на родината“. Няма пари да си прави зъбите, но затова пък ходи два пъти по-спретнат от мен. Кризата го удари повече от мен – доскоро нямаха никаква работа, но от няколко месеца нямат време да спят.

В поредната безсънна нощ, след като до три часа сутринта е въртял маламашката, Васко измил инструментите, свалил ги в склада и тръгнал да си ходи. На стоянката на такситата имало и патрулка. Взели му документите и го натикали в колата. Без обяснения, разбира се. Завели го в районното, бутнали го в някаква килия и си заминали. Към 8 часа сутринта му казали „пускаме те“ и го извадили навън, върнали му личната карта. Пак без никакви обяснения, да не говорим за извинения. Много здраве на онези, които чакат полицаите да им се легитимират! Същото нещо, казва Васко, се било случило преди и на неговия комшия Сашо – прибрали го посред нощите на 200 метра от къщата му и го оставили да си почине в участъка. За сведение, Сашо е младеж на 20 години, следва в СУ и работи в хипермаркет. Имало подобни случаи и с други хора, но тях не ги познавам…

Слушам аз по телефона и си мисля – с какво мога да им помогна на тия хора. Ето, търсят честен начин да си вадят хляба, работят повече от повечето от нас, а някакви полицаи, недоволни, че трябва да карат нощни смени, си изкарват злобата върху тях. И сигурно си мислят, че така се борят с циганската престъпност.

„Слушай, Васко – казвам му, – това сигурно е незаконно, но с нормален адвокат не можеш да направиш нищо. Нямаш нищо черно на бяло, не можеш да докажеш дори, че са те водили там. Полицаите се пазят взаимно повече, отколкото биха се пазили банда мутри. Би могъл да ги осъди само някой от тия правозащитните организации, който им е играл много игрите и знае как да пробие. Те не са цвете за мирисане, гледат си своите интереси, но ако твоите интереси съвпаднат с техните, може да се хванат със случая. Още повече, че има и други хора, ако отидете групово, сигурно ще тежи повече. Само че – казвам – ти лично няма да спечелиш нищо от тази работа, най-много полицаите да те запомнят и да ти правят още проблеми, като те засекат някъде“.

Васко, разбира се, се дръпна – той няма време да си свърши работата, камо ли да ходи по съдилища с години, за да си го изкара на някакви полицаи. Затвори телефона и тръгна към склада, за да изнесе инструментите.

А аз си мислех: добре де, ясно е, че нещата няма да се оправят с адвокати. Но ако всички цигани правят така, ако си мълчат, като ги тъпчат? Тогава на всеки, който иска да си вади хляба с честен труд, ще му е още по-трудно, отколкото на българите. И накрая ще се окаже (и то се вижда с просто око), че ако си циганин, щеш не щеш, трябва да станеш престъпник, за да те „уважават“. Може да е загубена кауза, но трябва да се пробва – и се поразтърсих в Интернет за разни правозащитни организации.

Намерих само сайта на БХК. Там са описани случаите, в които трябвало „нашият случай да попадне“, за да „можели“ те да ни окажат съдействие (все едно някой им е вързал ръцете). Почнах аз да чета, но след пет изречения спрях.

Вдигнах телефона, звъннах на Васко: „Васко, ходих на сайта на БХК. Заеби. Тия са по-големи боклуци и особено по-големи расисти от полицаите. Ще те използват, ще те сдъвчат и ще те изплюят“. Не знам дали Васко разбра какво имам предвид, като се видим другата седмица ще го питам. Но знам, че от хора които „помагат“ само за това, за което им се плаща, такива като Васко помощ не могат да чакат – освен ако не са навити да се продадат самите те.

Ще дойде зимата. Работата ще свърши. Васко ще се прибере в къщи, ще оголи зъбите и ще намери време да се поогледа и да се позамисли. Вече не е млад, все по-трудно издържа на такава работа. Докога ще я кара така: лятото – преуморен, зимата – гладен? И на всичко отгоре – играчка на недоволни полицаи. Като опрат дотам, хората обикновено се предават и спират да мислят. Но може би Васко няма да се предаде. Може би ще си повярва. Може би ще разбере, че той има нужда от революцията толкова, колкото и аз. И ще помогне за нея. •

Златко