Какви сайтове нападаш?
Мечтата ми е да хакна сайт на „Гардиън“. Уикилийкс направи филм как работи с медии като нея. Който иска да разбере защо точно „Гардиън“, да гледа филма „Медиястан“ (Мediastan, 2013). Като се случи, да знаете, че съм помогнал (усмихва се).
Преди години, още в началото, дифейснах един български новинарски сайт. Беше от първите ми хакатаки. Можех да им изтрия цялото съдържание и след това шефът им щеше да ги разпусне в нерегламентирано дълга отпуска. Но това е жалка работа и ефектът от него е равен на нула. Каквито са ни медиите като качество, такива са и като информационна защита – смешници. Пестят от всичко.
Всеки сайт, който няма човек да му бае на софтуера, човек, който да си разбира от работата и отговорно да следи каналите, подлежи на груба хакерска интервенция. И си я заслужава, защото тия неща струват пари. Всички, без изключение.
Къде е уязвима най-силно системата?
Правителствата вземат мерки да съхранят монопола си и в технологиите. Законовите рамки на опериране с информация стават все по-тесни, да не говорим за преките акции срещу неудобните. Освен публични фигури като Брадли Манинг и Джулиан Асанж, бяха атакувани и хакерски групи като LulzSec. Пробиването на анонимността е въпрос на ресурс. Ние умеем да сваляме сайтове и да публикуваме изявления. Но властта умее да вкарва хора в затвора. Как мислите, кой е по-уязвим?
Важно е да се научим да използваме пробивите в информационната сфера извън нея. Това е трудно, защото правителствата са монополисти в сферата на физическата конфронтация – LulzSec се посмяха, като свалиха сайта на ЦРУ, но най-добре се смее този, който се смее последен, а последни се смяха агентите на ФБР. Ако тези агенти се бяха оказали с източени кредитни карти, смехът им щеше да бъде истеричен.
Хакерите обикновено остават доволни, като успеят виртуално да „натрият носа“ на някого. Трябва да преодолеем тази слабост, ако искаме наистина да сме градивни, а не само пакостливи.
Какво предстои?
Един господ знае. Със сигурност още известно време ще продължава така или поне няма да има видима промяна.
В началото човек си мисли, че ето, като пробием медийната завеса, като извадим нещо на бял свят, на хората ще им просветне. ИТ хората имаме склонност да виждаме само информационния аспект на войната. Но има и други аспекти, които рядко успяваме дори да осветим. Например грамите, който Уикилийкс публикува, изобличиха куп политически фигури, включително и в България. Обаче ефектът се оказа обратнопропорционален на авторитарността на режима – министър-председател у нас е отново човек, когото разузнаването на САЩ определя като мафиот.
Може би идва време за други Анонимни, които не само изваждат наяве скрита информация, вълнуваща духовете, единствено докато се разпространява в социалките. •
(със съкращения)