Мисълта и делото е редно да дружат в едни и същи хора, защото само така се ражда движението за свобода, готово да даде всякакви жертви.

В едно лично съобщение на читател на вестника прочетох любопитно мнение: че анархистите ще имат успех, когато „Свободна мисъл“ стане „Свободно дело“.

Може би ми се привижда повече смисъл в това изказване, отколкото е било вложено в него от пожелалия да остане анонимен автор, но е повод за кратки размисли (без страсти) за отношенията между мисълта и действието.

Мисъл, която остава бездейна, е като сянка. Помръкне светлината – изчезва. Мисълта за свобода избледнява в ума, престава да е сладка за мислене и когато не е подплатена със свободно действие, с практикуване на свободата така, както я е определил Кропоткин: свобода е да постъпваш според вътрешното си убеждение за правилно-неправилно, без усещане за натиск отвън, освен ако не те критикува приятел.

Дело без мисъл е хаотично лутане без цел и посока, първична реакция на външни дразнители или угаждане на вътрешни физиологични импулси.

Затова вестникът ни се насочва към събуждане на мисълта така, че тя да се превръща в поне намерение за дело, ако в даден момент делото се оказва непосилно.

Затова и се опитваме да съчетаваме хем популярното, придружено от пояснение за термините, с които боравим, за да сме разбираеми за непрочелите многотомието на анархическата теория, хем и да мобилизираме онези, които са имали късмета да разполагат с достатъчно време за работа над личната си „обща култура“.

Понякога ми се струва, че следва да се съсредоточим върху по-начетените, да ги привлечем за неблагодарната днес апостолска мисия. Друг път решавам, че пък по-отрудените по-лесно възприемат идеите за премахване на неправдите от живота – нищо че не знаят наизуст теоретичните формули – те ги усещат всеки ден на гърба си.

Накрая си казвам, че мисълта и делото е редно да дружат в едни и същи хора, защото само така се ражда движението за свобода, готово да даде всякакви жертви. За него не е важно как точно се нарича вестникът, стига съдържанието да допада на ума и на сърцето. •

Николай Теллалов