нужна е такава глобална дестабилизация (в световен мащаб), че обществото да не може да се върне в първоначалното си състояние, но не и толкова силна, че то изобщо да прекрати своето съществуване

Често ни се налага да слушаме от някои критици обвинения срещу анархистите в идеализъм и множество други грехове: „Анархизмът е идеалистическо дребнобуржоазно учение, откъснато от реалния живот, опиращо се не върху обективни научни истини, а върху абстрактно идеалистически представи“ и т. н., и т. н.

Нека се опитаме да разберем доколко тези обвинения са справедливи и може ли анархизмът да претендира за статут на научна теория.

При повърхностно запознаване с анархизма може да ни се стори, че критиците са прави. Наистина, в анархистическите теории засега има още много бели петна. Много негови твърдения могат да се сторят някому наивни и утопични. Ако погледнем внимателно обаче ще стане ясно, че всички „бели петна“ свидетелстват само за това, че анархизмът все още се намира състояние на формиране. На него му предстои да се превърне в завършена научна теория. Нещо повече, от позициите на съвременната наука става ясно, че много идеи на Бакунин, Прудон и Кропоткин са били гениални прозрения, изпреварили с век-век и половина своето време.

Веднага трябва да направя уговорката, че абсолютно истинни теории не съществуват. Науката не е религия. В нея всяка истина трябва да се подхвърля на съмнение и да се проверява. Нещо повече, трябва да се разбира, че всяка теория описва реалността адекватно само в определени граници. Зад техните предели всичко може да изглежда по съвършено различен начин.

Във времето, в което анархизмът се е оформял като революционно течение, все още не е съществувала адекватна концепция, способна да го превърне в последователна научна теория. Осмелявам се да кажа, че такава концепция е създадена в края на двадесетия век. Това е интердисциплинарният подход, известен като синергетика. С нея анархизмът придобива нов живот и е възможно да стане най-последователният и своевременен проект за преобразуване на обществото в третото хилядолетие.

Какво обаче представлява синергетиката? В течение на много векове за учените са оставали загадка ред твърде важни проблеми: какво представлява животът? Как е възникнал? Как работи човешкият мозък? Какво представлява феноменът разум? – и множество други. Тези проблеми са все още далече от своето окончателно решение, но е набелязан подход, който позволява да се направи значителна крачка напред. Този подход е синергетиката – интердисциплинарно направление в науката, чиято задача е познаването на принципите на самоорганизация на различните системи. Общите тенденции в процесите на самоорганизация на сложни системи са открити и се е оказва, че има нещо много общо в такива различни явления като формирането на перестите облаци, на лазерното излъчване, образуването на галактиките, функционирането на живата клетка, работата на мозъка или развитието на обществото.

Ще опишем накратко основните положения на синергетиката. В сложната нелинейна система съществуват обикновено редица параметри, които определят поведението на отделните части на системата. Това са параметрите на подреждане. При това, в определени рамки, частите могат да се отклонят от определяното от параметрите направление. И най-важното е, че самите части, с поведението си, могат да променят стойностите на параметрите. По такъв начин възниква кръгова причинност: частите влияят на цялото, а цялото на свой ред – на всички части. В такива системи често възниква нестабилност и се появяват няколко варианта на по-нататъшното развитие на системата, от които се реализира само един (т. нар. бифуркация). Върху избора на вариант може да повлияе всяко, дори най-незначителното въздействие. Самият момент на избор се нарича точка на бифуркация.

Именно с такъв механизъм се описва самоорганизацията на сложните системи. За развитието на системата е необходимо тя да се намира в нестабилно състояние. Ако нестабилността е недостатъчна – самоорганизирането затихва, ако тя е силна, развитието става съвършено непредсказуемо и системата изгубва своята подреденост. В известен интервал на отклонението от равновесието се извършва процес на самоусложняване и саморазвитие на системата. Няма да бъде преувеличение, ако кажем, че всички процеси на развитие и усложняване във вселената представляват самоорганизация на хаоса – спомнете си древните философски идеи за раждането на космоса от хаоса. Така думите на Прудон „Анархията е майка на реда“ придобиват по-широк смисъл и с известно приближение се превръщат в един от основните закони на мирозданието.

Централизираното управление е най-разпространеният начин на организация на обществото. Паралелно с него, обаче, в обществото действат процеси на самоорганизиране. Между другото, ако разгледаме съществуващите в природата системи, които са устроени много по-сложно, отколкото е структурата на обществото, ще забележим, че те са построени върху децентрализираната самоорганизация. В обществото управлението/властта често се превръща в препятствие за самоорганизацията. Това е основната причина за провала на държавния капитализъм в псевдосоциалистическите страни. Доктрината на централизирано управление, дошла от 19-ти век, е доказала своята неефективност. От друга страна, пазарният капитализъм, предоставящ по-голям простор за процеса на самоорганизация, се оказва несъстоятелен, вследствие противоречията в самия начин на организация на производството и на трудовите отношения. Затова съвременният капитализъм преминава към смесени модели, търсейки златната среда между съхранението на властта на капитала и необходимостта от развитие на обществото. Това засилва забележимо самоорганизацията в сравнение с по-ранните му стадии, но все по-голямата роля на едрия бизнес и транснационалните корпорации, с техните огромни пирамиди на мениджърско управление, фактически възпроизвеждат същите механизми на организация, каквито притежава държавата. В това отношение, принципна разлика между „съветския“ псевдосоциализъм и съвременния капитализъм не съществува.

Нека разгледаме сега нашата цел – самоорганизиращото се анархистическо общество. В него се предполага съществуването на множество различни обединения и асоциации, които координират действията на своите участници. Тези организации ще играят ролята на параметри на подреждането. Контролът отдолу и императивният мандат са едновременно условие за нестабилност и начин, с помощта на който частта може да влияе на цялото и да променя стойностите на параметрите (на подреждането). По такъв начин построенията на класиците на анархизма удивително съответстват на естествения път на самоорганизиране на материята, а и самите класици са заимствали своите построения не от облаците, а изучавайки историческия опит. Самоорганизацията на масите по време на разните въстания и революции е създавала удивително сходни структури. За съжаление досега все още не се е извършвало достатъчно мощно въстание, което да отклони системата от равновесието ѝ в достатъчна степен, за да изведе човечеството на орбитата на самоорганизацията. Неговата подготовка е нашата стратегическа цел.

Тоест, нужна е такава глобална дестабилизация (в световен мащаб), че обществото да не може да се върне в първоначалното си състояние, но не и толкова силна, че то изобщо да прекрати своето съществуване. Нужно е да се премине между Сцила на реставрацията и Харибда на пълното разрушение. За това е важно да се определи силата на удара и да не се реагира твърде силно с унищожението. От особено значение тук са общочовешките ценности и постиженията на световната култура. Необходими са също достатъчно мощни параметри на подреждането, за да сдържат обществото от разрушение, но при това да съхранят своята синергетична природа и кръгова причинност. Те трябва да бъдат създадени преди решаващия бой. Една от разновидностите на тези параметри са революционните организации. Те трябва да се строят върху принципите на пряката демокрация или анархията, която позволява постоянно да се променя стойността на даден параметър. Революционерите-анархисти ще покрият цялото общество с мрежова структура и ще влияят върху посоката на неговата самоорганизация, играейки ролята на революционен фермент, влияейки с пропагандата, с възпитанието и с личния си пример върху обкръжаващите ги. Участвайки активно в живота на обществото, в работата на неговите самоорганизиращи се институции, те ще осъществяват невидима координация, без да принуждават когото и да е, но ще увеличават вероятността за вземане на определени решения от обществото. Нещо подобно е предлагал още Бакунин – не ни остава друго, освен да се удивяваме на неговата прозорливост.

Революционерите не следва да се считат за някакъв елит. Просто трябва да се отчете, че в обществото първоначално ще бъдат силни предразсъдъците и привичките, завещани от капитализма, на хората ще липсва опит и ще възникнат още много други проблеми. Затова съзнателните, убедените и принципните хора ще бъдат особено нужни/търсени в този момент. Самата идея на свободното общество трябва да проникне в масите, за което са нужни нейни носители. Другата основна разновидност са низовите инициативи. Те самите ще се превърнат в най-ключов параметър на подреждането в обществото на бъдещето. Друг много важен параметър ще бъде обективната научна информация, от която ще се ръководят колективите при вземането на решения. Тя ще се създава, проверява и уточнява от независими колективи на учени. А и в духовната сфера най-важен параметър ще бъдат ценностите на взаимопомощта и солидарността, които ще развиват и възпроизвеждат цялото общество в световен мащаб.

Приведените съображения по никакъв начин не претендират за статут на теория. Това са само най-общи щрихи на възможните изследователски направления. По-нататъшната задача е последователното изучаване на социалните процеси и приложението на синергетичния подход в създаването на ясна и последователна теория, която да заложи солидната материалистическа основа под революционния проект, посредством обширен фактически материал и разработен аналитичен апарат. Такъв ще бъде научният анархизъм – революционната теория на ХХI век. •

Антон Петров