На 5 февруари се навършиха 115 години от смъртта на френския анархист Огюст Вайан

В края на май 1871 г. бунтовните пламъци на Парижката комуна са жестоко потушени, но в следващите години в различни градове на Франция все още продължават застрашително да припламват революционни искри. Засилва се анархистическото и синдикално влияние сред работниците и селяните в страната.

На 1 май 1891 г. армията и полицията нападат демонстрация в малкото работническо градче Фурми. Убити са 9 души, участвали в протеста, между които и две деца. Пребити и ранени са над 40 души. По същото време в парижкото предградие “Клиши“ силите за сигурност сурово се разправят с малка група протестиращи работници. След сблъсъка неколцина от демонстрантите са арестувани, отведени в местния клон на полицията, където са пребити до неузнаваемост и впоследствие са изхвърлени на улицата. Трима са задържани и изправени пред съда, който произнася безмилостни присъди. Тези поводи отприщват недоволството на анархистите във Франция през следващите няколко години, които отвръщат на управляващите със серия бомбени взривове и атентати срещу властта. Тях историята красноречиво нарича “Пропаганда на дело“, в което активно участват ножът, пистолетът и динамитът.

Петнадесет дни след произнасянето на присъдите над протестиращите в Клиши, анархисти взривяват къщата на държавния прокурор Бюло. Бомба е взривена и до стената на една от парижките казарми. На улицата безвластници стрелят срещу председателя на съда Беноа.

В края на март френската полиция залавя легендарния анархист Равашол. Той е съден в Монбрисон и изпратен на гилотината. По време на процеса безвластникът Мьоние отмъщава, като хвърля бомба в парижкия ресторант “Вери“. Убити са двама души. През същата есен анархистът Емил Анри залага бомба в компания “Кармо“. Взривното устройство е открито и занесено в местния полицейския участък, където се взривява и убива петима полицаи.

През декември взривно устройство избухва в Камарата на депутатите. То е хвърлено там от смелия безвластник Огюст Вайан.

Вайан произхожда от пролетарско семейство. Той е роден през 1861 г. в малкия френски град Шарлвил-Мезиер. Още на 12 години заминава за Париж, където е принуден да работи най-черната и зле платена работа. Там се запознава с безвластническите идеи и става техен деен пропагандатор. Включва се активно в разпространението на анархистките вестници и списания като “Ла революсион социал“, “Л’аксион революсионер“ и др. Гладът и мизерията обаче го принуждават да напусне Париж и да потърси препитание извън пределите на Франция. Заминава първо за Алжир, а после за Южна Америка. Навсякъде обаче се сблъсква с несгодите и трудностите на омразното нему капиталистическо общество. През 1893 г. отново се завръща във Франция.

На 9 декември Вайан се въоръжава със самоделно взривно устройство, направено от тенджера, пълна с динамит и пирони, и се отправя към Камарата на депутатите, заседаващи в Бурбонския дворец в Париж. Влиза безпрепятствено в една от ложите и хвърля своята бомба. Тя се удря в една от подпорните греди и се взривява, без да нанесе почти никакви поражения на заседаващите. Полицията залавя окървавения Вайан, който пострадва най-тежко от експлозията и го откарва в полицейския участък. Той веднага признава, че взривът е негово дело.

На 10 януари 1894 г. започва процесът – Вайан се държи достойно и печели симпатиите зрителите в залата. Осъден е на смърт и на 5 февруари. е гилотиниран. Преди да бъде обезглавен извиква високо последните си думи: “Смърт на буржоазното общество! Да живее анархията!“ Дълго на гроба му в малкото гробище “Иври“ се събират тълпи от трудещи се.

Думите, написани от него в предсмъртното писмо до дъщеря му, се превръщат в символ на анархисткото движение по цял свят:

“Единствената цел в живота ми е да не се вреди на другите. Иначе би трябвало всеки да бъде свободен безпрепятствено да прави това, което намери за добре. Свобода на действията, свобода на словото! Аз умирам заради всички клетници, живеещи в ада на това общество.“