Преди да нагазим в тази „деликатна“ сфера, трябва да кажем, че данните, с които боравим, са от различни източници и се различават съществено, за да не кажем чудовищно. Защо е така, ще оставим всеки сам да отсъди. Затова ще ги използваме само ориентировъчно, със съзнанието, че са негодни за по-точни анализи и прогнози.

Какво представлява днешната българска икономика в цифри? Твърдят, че в 2013 година „нашият номинален“ БВП (брутен вътрешен продукт) е бил около 50 милиарда долара или по 7500 долара на „среден човек“. В проценти от 18-трилионния БВП на ЕС той е между 0,2% и 0,3% от него, тоест при население около 1/70 от това на „съюза“ (или 70 пъти по-малко), българската икономика създава БВП от 300 до 500 пъти по-малък от „съюзния“ или на глава от населението 4 до 7 пъти по-малък от „средно падащия се“ на една „средна съюзна глава“.

Ако приемем тези данни за основа на съжденията ни, за едно четиричленно семейство с двама работещи и две деца получаваме, че нему се падат годишно 30 000 долара или по 2500 месечно. При „средна заплата“ (по-долу ще разгледаме по-отблизо тези „осреднени“ понятия) от 400 долара per capita, двамата трудещи се бачкатори ще „получат“ 800 долара месечно или 10 000 годишно, което е около 1/3 от „полагащата“ им се част от „брутните“ 30 000. Тъй като на заплата е около 90% от работната сила, за останалите 10% остават 2/3 от въпросния БВП. Каква част получават 1% от най-богатите „българи“ данни няма и ще бъде трудно да я определим, макар и косвено, защото доходите на тези „честни частници“ (според проникнали в пресата сведения те са 5-6 милиардери и около 10 000 милионери) са строго охранявана държавна, банкова, търговска и пр. тайна, защитена и от „закона за личните данни“. И така, грубо казано, 1/3 от БВП „се пада“ на 90% от гражданите, а останалите 2/3 – или 35 милиарда долара – на горните 10%.

Един от важните елементи в социалната икономика е „кривата на разпределение на доходите“. За наемните работници и служители, определящи за доходите са заплатите им. Вместо детайлното им представяне по професии, региони, пол и т. н., казионните статистици и учени обикновено си служат с т. нар. средна заплата. При определянето ѝ изключват доходите на частните банкери, индустриалци, търговци, предприемачи и пр., които, както видяхме, обсебват лъвския дял от „националния доход“ и така укриват действителното социално неравенство. Уместно е да отбележим, че макар и сред най-бедните, по своята форма нашата „крива на разпределение на доходите“ може да се сравнява с тази на страните с най-ярко социално неравенство. Но това, както ще видим, е само половин беда.

„Средната заплата“ у нас през последната 2015 година и обещанията за текущата 2016, според различни източници се движи между 400 и 450 евро, а според „покупателната способност“ стигала до 750-800 евро. Всичко това, разбира се, не значи нищо, защото:

→ За да я изчислят, събират в „представителната извадка“ заплатите на наемните работници и служители от най-ниско платените производства и услуги, както и от най-бедните региони, със заплатите на директори на предприятия, управители на банки, висши държавни функционери и прочее паразити и след като ги сумират намират „средно-аритметичната заплата“. Шмекерията е известна като анекдота – всички ядат пуйка със зеле, след като са събрали в едно тези, които ядат зеле, с папкащите пуйки и ги разделят „по равно“.

→ А когато изчисляват „паритета“, се абстрахират от качеството на живота, на първо място на хранителните продукти, на здравеопазването, на „обществения“ транспорт и т. н. „Инспекторите“, които са сред най-корумпираните чиновници, представят почти идилична картина и никога не казват, че ядем боклуци, които дори клошарите в богатите европейски страни не биха консумирали, че здравните услуги и болничните заведения за плебса приличат по-скоро на „грижите“ в моргите, че транспортът отнема часове от всеки ден и т. н., и т. н., което съвкупно ни поставя на последно място по продължителност на живота и „на първо място“ по смъртоносни болести като рак, инсулти, инфаркти и др.

→ Статистиката и използваните методи на изчисления не разкриват колко процента от наемните работници са под „средната заплата“ и колко от пенсионерите и безработните живеят с „доходи“ под „прага на бедността“. Така класовите разслоения се маскират с „осредняванията“, „данните“ фалшифицират социалната картина, скриват мизерията и разкрасяват ужаса, в който преминава ежедневното вегетиране на по-голямата част от 6-7 милионното население на страната „членка на ЕС“ България.

→ Професионалните политически мошеници, окупирали обществената и медийната сцена, не се изморяват да обещават на „бачкаториата“, че в рамките на „800 дни“ или „до 2020 година“ ще се приближи до „средното ниво на Съюза“ при условие, че се труди като колегите си от „развитите страни“…

→ Началството реве като заклано, че всяко покачване на минималните заплати и осигуровки ще го разори и принуди да влезе в „сивата икономика“. С неговите „тези“ са съгласни и другите две компоненти на тристранната комисия – държавната и синдикалната бюрокрация – която се е самонатоварила с „регулирането на социалните отношения“ в РБ. У нас в тази институция участват три страни, докато нормално би било да са две, защото интересите на държавата и капитала са идентични, но и две да са, това не би променило нищо, след като интересите на експлоатираните и нищите се „защитават“ от корумпирани синдикални бюрократи, чиито доходи и заплати също са обвити в тайнственост. Известна яснота би внесъл един по-сериозен „разпит“ на наскоро пенсиониралия се вожд на „Конфедерацията на труда Подкрепа“ или на колегите му от КНСБ.

Трети важен компонент на социалната икономика е така нареченият ПРАГ НА БЕДНОСТТА. Това е „доходът“, който според правителствата позволява на „гражданина“ да живурка на ръба на мизерията. За различните страни той е различен. В РБ за 2015 г. „прагът“ е 295 лева при обещание да достигне… 300 лева през настоящата 2016.
Според данните на ЦРУ – вездесъщото централно разузнавателно управление на САЩ – в нашата „чиста и свята република“ под този праг живеят 21% от населението. Тези данни обаче разкрасяват картината, защото според данни на Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ за 2014 г. над 2,5 милиона българи са с доходи под прага на бедността, а това вече е между 30% и 40% от населението, данните за чийто брой варират от 6 до 7,5 милиона души. И така да беше, това би било „половин беда“, защото според съвместно изследване на Фондация „Фридрих Еберт“ и нашенския „Институт за икономика и международни отношения“ под този прословут ПРАГ „в бедност и тежки лишения живеят 49,3% от населението на РБ“, с което излизаме на първо място по бедност в ЕС (все още няма изследване за мястото ни в Африканския съюз). Авторите на изследването са се разтревожили от факта, че 1/3 от мизерстващите у нас работят. Други 27,9% от работещите на непълен работен ден (от „прекариата“) са в същото положение. Към тази категория спадат и пенсионерите, особено самотните възрастни, при които процентите достигат 70%! Най-бедни са семействата с двама възрастни и три или повече деца – 61% от този социален слой е в това положение, което е характерно за ромската етническа група. „Влизането ни в ЕС“ с нищо не е променило картината.

Едно сериозно изследване на данните и източниците за „издръжката на живот“ (560,55 лева на глава за 2015 г.), за износа и вноса на България, който ежегодно е „на червено“ с милиарди долари, които се покриват по мистериозен начин, за производителността на труда, за БВП и т. н., за нормите на печалбата в индустрията, земеделието и услугите, и т. н., сравнени с европейските и изчистени от „статистическите“ фалшификации, би разкрило още по-ужасяваща социална и икономическа картина на „случващото се под носа ни“, но за него ще са необходими доклади, много по-обемисти от четирите тома на „Капиталът“, и армия от почтени поне колкото английските инспектори по труда от ХIХ век, както и обичащи истината и готови да пожертват за нея чиновническите си места статистици, икономисти, социолози и други специалисти в материята, каквито за жалост са абсолютно дефицитни. Печалното е, че дори и малцината, завършили тези университетски дисциплини, които декларират (под прикритие), че са анархисти, бягат от тази проблематика като дяволи от тамяна…

Георги Константинов