Произнесено на гроба му в село Белица през 2012г.

Васил Бончев Икономов е роден на 9 август 1898 година в град Айтос. Отвратен от войната и военщината, ужасен от мизерията на народа, той търси среда за проява на жизнената си личност. През 1919 г. се запознава с Михаил Герджиков и се присъединява към анархистическото движение. По това време е създадена ФАКБ.

Васил Икономов играе важна роля за изграждането и укрепването на безвластническото движение. Той е съпричастен към издаването на вестник „Пробуда“ с главен редактор М. Герджиков (1919-1920), орган на наскоро основаната ФАКБ, и към вестник „Анархист“ (1920-1922) с главен редактор неговия приятел Георги Жечев. Вестникът се разпространява нелегално.

За снабдяване на Федерацията с книгоиздателство, печатница, материали, оръжие и т. н. Икономов става привърженик на експроприацията. Привърженик е на нелегалните преки действия и революционния терор, мотивиран и винаги свързан с нуждите и интересите на организираното анархистическо движение.

През този период не само Икономов, а почти цялото движение прилага на практика терор, експроприация, въоръжени акции и демонстрации, сблъсъци с полицията, отмъщение на полицаи, прокурори, съдии, фабриканти…

Известни са няколко терористични акции, свързани с името на Васил Икономов:

На 21 май 1921 г. по време на тютюневата стачка в Кюстендил е застрелян Александър Греков заради противопоставянето му на стачниците. Греков е един от лидерите на фашистката организация „Народен сговор“, директор на Сдружението на тютюневите експерти и главен редактор на вестник „Слово“.

На 8 юли 1922 г. е убит Пано Чуклев заради наглото му държане към стачкуващите тютюноработници от Кюстендил. Чуклев е един от директорите на тютюневата фирма „Ориент табако“ и бивш градоначалник на София.

През 1922 г. е разстрелян главният надзирател на Централния софийски затвор.

През 1924 г. е убит стрелчанският богаташ Александър Гуджев.

На 14 април 1925 г. четници от Копривщенската чета нападат колата, с която пътува цар Борис III.

През месец май 1925 г. е нападнат военен конвой между Стрелча и Копривщица. Товарът от храни е взет от четниците.

Признавайки, че движението трябва да се масовизира, Икономов снове като Левски от село на село и от град на град, среща се с местните организации, подкрепя ги, но е против отказ от въоръжената борба. В онази груба действителност терорът е необходимо средство за защита на по-слабите и онеправданите.

Анархистите подкрепят Септемврийското въстание и дават жертви.

Васил Икономов е противник на Единния фронт. Известно е, че между него и Георги Шейтанов е имало конфликт на тази тема. Знаели ли са двамата за ролята на Коминтерна по отношение на въстанието? Ако въстанието е щяло да доведе още тогава до онова, което е в Русия, или това, което дойде у нас след 9. 9. 1944 г., нужно ли е било единодействие с комунистите и участие във въстанието?

Анархистите са се борили по-скоро срещу засилващата се реакция на Сговора. (Още преди въстанието Икономов е имал план да взриви министерския съвет.)

Те също са могли като Димитров и Коларов, а по-късно Кискинов, Ципорков и почти всички комунистически ръководители, да си спасят кожите като оставят озверелите фашистки шайки да тормозят народа. В този момент анархистите са на мястото си. На тях се уповават подгонените, застрашените. Към тях се обръщат за помощ Стамболийски (след 9 юни) и Цола Драгойчева (след 23 септември).

След разгрома на въстанието и последвалия терор до края на 1924 година Икономов действа като нелегален, заедно с няколко други анархисти в Средногорието. Една от известните им акции е ликвидирането на околийския началник на Панагюрище, който тормозел жените на четниците.

В началото на 1925 година към Икономов се присъединяват братя Тумангелови, Васил Попов – Героя и през март е сформирана Копривщенската чета. В нея всички, дори и няколкото комунисти, са противници на Единния фронт.

На 14 април 1925 година четниците от Копривщенската чета (Васил Икономов, Васил Попов – Героя, Нешо Тумангелов, Антон Ганчев и Нешо Мандулов) нападат колата, с която пътува цар Борис в прохода Арабаконак. Убити са ентомологът на царския музей Делчо Илчев и Петър Котев – организатор на царските ловни излети. Царят и адютантът му се измъкват невредими.

Една от версиите за покушението – на Първан Попов – е, че целта била не да бъде убит Борис III, а да бъде заловен жив и принуден да подпише указ за амнистия на всички политически затворници в страната. „За истинността на това се подписвам с двете ръце, защото го чух лично от самия Икономов, когото укривах през юни същата година“, казва Попов.

Някои неща като че ли подкрепят истинността на едно такова твърдение. Убити са двама спътници на царя в непосредствена близост до него – а самият цар, главната цел на покушението, се измъква без нито една драскотина. Случайно ли са го пощадили куршумите? И дали нещо от думите на Икономов е достигнало до ушите му?

Свидетелят, който може да потвърди или опровергае това – самият Васил Икономов – загива още същата година. В една лятна лунна нощ, на 20 юни 1925 година, той се къпе в реката край Белица и в мига, когато излиза на брега и тръгва към дрехите си, от ракитака пламва изстрел… Единствен, но смъртоносен“. •

К. Зяпков