Мрежа и сътрудничество

С помощта на нов доброволец задвижихме профил на ФАБ в Twitter
Защо и Twitter?
Все повече нови социални мрежи се появяват и набират популярност. Една от тях е именно Twitter. Може да не ви е известна или да не сте се замисляли да си направите акаунт, защото в България Facebook е много по-доминираща социална мрежа и засенчва Twitter, но ще се опитаме да ви убедим, че си заслужава да присъстваме – и вие да ни следвате – и там.
Първо искаме да ви дадем описание на Twitter и най-вече как се различава от Facebook. Най-важната разлика между двете е, че Twitter наподобява много повече на „микроблог“, както го описва Wikipedia. В Twitter не съществува концепцията за „приятелство“, както във Facebook. В Twitter всеки един човек може да разглежда всеки един профил, както работят страниците във Facebook. (Съществуват и „private“ („затворени“) акаунти, които работят малко по-различно на тема видимост. Постовете им са видими само за тези, на които собственикът на акаунта е позволил, практически играят ролята на лични Facebook акаунти, но тези акаунти се срещат рядко). В Twitter не съществуват приятелства, но – както във Facebook – съществува концепцията на „следовниците“. В Twitter, ако искате да получавате новите „туитове“ или като цяло информация за това какво прави определен човек, трябва да го следвате, а ако желаете, можете да кликнете върху камбанката на някой профил и така ще получавате известия за всеки следващ техен „туит“. Много други функции се припокриват с Facebook – например снимка на профил, снимка на корицата на профил, кратка информация за профил, харесване, споделяне и коментиране под постове (туитове), както и лични съобщения.
Какви са предимствата да имаме профил и там? Първоначално, разбира се, ще има поне някаква полза ФАБ да се разпространи до още една социална мрежа. Поддръжката на акаунта не е нищо революционно и не отнема много време. В Twitter можем да достигнем много повече хора, които иначе не биха чули за ФАБ. Има много българи, които са преминали към използване само на Twitter, вместо други социални медии – особено такива, живеещи извън България, които биха били добре дошли като нова аудитория. Това е само лично наблюдение, но хората в Twitter изглеждат една степен по-прогресивни от средностатистическите посетители във Facebook.
Защо обаче вие лично да ни следвате и в Twitter? Има няколко малки предимства като това, че ако компютърът или телефонът ви е по-бавен, Twitter като платформа е доста по-бърза от Facebook. Забива по-рядко и комуникацията там е малко по-лесна, но има и по-големи предимства. Едно от тях е бързото получаване на новите публикации на ФАБ. Алгоритмите на двете платформи имат някои различия, което прави Twitter по-добър избор – не би отнело цял ден на една нова публикация да стигне до всеки последовател. В Twitter дори можете да изберете да получавате известия при всеки нов пост за по-голямо удобство, а във Facebook има ограничение за броя на страниците или хората, които можете да сложите на „See first“. Това би било от голяма полза, ако ФАБ се нуждае спешно от вашата помощ и трябва да се направи връзка мигновено. Достъпът до акаунт в други социални мрежи е много полезен и ако нещо се случи на Facebook страницата и уебсайта на ФАБ. В такъв случай един допълнителен канал за комуникация в интернет може да поддържа връзката с хората.
Накратко, Twitter акаунт на ФАБ има редица предимства, от които най-важното е, че няма недостатъци. Призоваваме ви да ни следвате и там – на адрес https://twitter.com/anarchy_bg – и да кликнете камбанката, за да получавате публикациите на ФАБ веднага, щом бъдат публикувани.

Радио ЕРА

Работим 8 часа, кой е виновен?
Днес е прието работният ден да е 8 часа. Научили са ни, че това е извоювано от работническите движения, но наистина ли е така? Настина ли работниците бяха онези, които подобриха живота си?
Историята дава по-различен отговор.
Работниците обикновено воюваха с пряко действие, а държавните политики като регулации върху условията на труд, здравно и пенсионно осигуряване, рядко влизаха в техния дневен ред. Кой прокара тези политики и кой спечели от това?
Този въпрос е развитие на темата, поставена във февруарския брой на вестника със статията „Лявото“ е безсилие, докато… Ако аудиторията прояви интерес, тепърва ще продължим да я развиваме.

Кой организира протестите в САЩ?
Преди няколко седмици Съединените щати бяха разтърсени от вълна от протести, незапомнена от 60-те години на миналия век. Причината беше поредното безпардонно убийство при арест на чернокож човек. Последваха протести в цялата страна, а след тях и демонстрации на солидарност по целия свят.
С нарастването на протестите сред българите стана все по-популярен въпросът „Кой организира тези бунтове?“. Щом са срещу настоящата власт в САЩ, олицетворявана от Доналд Тръмп, дали не ги организират неговите конкуренти от Демократическата партия? Или службите за сигурност на Русия или Китай, които искат да попречат „Америка да стане велика отново“? Или чернокожи бандити, които искат да се възползват от хаоса, за да разграбят безнаказано луксозни стоки? Или някой още по-зъл, чието име не бива да се споменава?
Ще побързаме да разочароваме читателите – всички споменати организират протестите.
Разбира се, че конкурентите на Тръмп ще организират протестите! Те неуморно критикуват управлението му ту „отляво“, ту „отдясно“, без никакви скрупули и с една проста цел – да заемат мястото на хунтата, която в момента се е настанила в Белия дом. Те имат своите лостове, с които направляват събитията. При това лостове, скъпи и доказано работещи – безброй неправителствени организации, огромни медийни корпорации и не на последно място – цели институти, които изследват методите за манипулиране на населението. (Със същите лостове, между другото, работи и властващата хунта)
Разбира се, че конкурентите на американския империализъм – били те регионални като Русия или глобални като Китай, ще се възползват от слабостта на врага си! Вече повече от век „Големият брат“ от САЩ нагледно демонстрира как се гради, поддържа и разрушава държавност и днес те нямат търпение да приложат уроците, за да захапят по-голямо парче от световната баница.
Разбира се, че чернокожите бандити, които са научени от малки, че не струват нищо без скъпи маратонки и златни ланци, ще разбият витрините при първия удобен случай! По-добре така да се сдобият със скъпи вещи, отколкото да продават наркотици, за да си ги купят, както правят обикновено.
Всички тези организират протестите, но протестите щяха да съществуват и без тях.
САЩ са страна, в която богатите нямат нужда да стъпват по земята, а бедните нямат пари да отидат на зъболекар. В която има 100 милиона души „втора ръка“ и 200 милиона оръжия в ръцете на „първокласните“.
Само народ, който е свикнал да разхожда чехлите на агите си, може да пита „Кой организира бунтовете“ срещу такова крещящо неравенство!
Само човек, който не е организирал протест през живота си, може да си мисли, че зад всеки бунт на недоволни бедняци стоят милионери, които ги водят за носа!
Всеки бунт в историята, всеки обществен процес, голям или малък, е под влиянието на различни групи в обществото. Всяка група защитава своя дневен ред и своите интереси. Обикновено потисниците успяват да овладеят бунта, дори когато изглежда, че той е победил. Ивайло Бърдоквата се бореше срещу татарите, но стана цар и същите тези татари го предадоха. Френската революция започна с борба срещу краля, но завърши с император Наполеон. Откакто има империи обаче, има и бунтове на потиснатите, които разтърсват основите на империите, и тези бунтове движат човечеството напред.
Вероятно това не е отговорът, който очаквахте. В историята няма лесни и прости отговори. Ако сме доволни да живуркаме сред отпадъците на „златния милиард“, да треперим от страх пред хората около нас и да плащаме на рекетьорите във властта да защитават все по-оредяващата ни собственост, тогава има смисъл да питаме „Кой организира бунтовете?“. Ако искаме обаче да подобрим живота си, трябва да спрем да питаме кой организира бунтовете и да ги организираме сами. •

ФАБ