По-младите ни читатели сигурно не са чували тази история, а е добре да я знае всеки, който мисли да променя света. Защото поуките са много.

Не чак толкова отдавна, преди 65 години, на Никулден, село Ястребино е блокирано от полиция и жандармерия. Копоите никак не са щастливи – нелегалните никакви ги няма, а те обикалят като хамави по горите в снега и студа. „Престъпниците” са далеч, обаче възмездието ги настига… Дали инструкциите са били такива, дали се е озверил от чакането, или точно заради зверската му природа са го взели в полицията, не знаем. Но подпоручик Коста Йорданов събира роднините на нелегалните от селото – няколко семейства с жените, децата и дядовците и ги нарежда на селския мегдан. Пита ги къде са враговете на „царя и отечеството”? И да знае някой – не казва. Подкарват ги извън селото и в един дол ги разстрелват. Заедно с шестте деца. Най-големи са двете близначки Ценка и Цветанка – на 13 години. Най-малкото, Стойне, е още на 7, дори снимка не е останала от него. Не може дори да казва „р”. Дали от некадърност, или от жалост, войниците не убиват Ценка и Стойне с първия залп. Подпоручикът обаче се погрижва нещата да си дойдат на мястото… На другия ден труповете са извадени от гробовете и изгорени от полицията.

Та ето и някои поуки:

Срещу властта се бориш сам, обаче си патят всички. Все ще се намери някой изрод да се погаври с близките ти, дори те да не разберат защо. Жандармите, които уж се хващат на служба от недоимък, същият недоимък, дето те е подгонил в гората, не се колебаят много, преди да застрелят малки деца, дори после цял живот да сънуват кошмари. Съселяните, които не живеят по-добре от теб, които уж били от твоята „класа”, няма да направят повече от това да погребат труповете и да разкажат после за тях, ако властта позволи. Не чакай разбиране и се радвай на човещината, когато я срещнеш!

Някои хора по-добре да ги няма. Страшно звучи понякога, когато Васил Икономов и Никола Пенев разстрелват полицейски началници. Обаче има разлика между това да разстреляш 6 невинни деца и да попречиш на техния убиец да продължи да убива. Ако някой не може да направи разликата, просто е лицемер – толкова глупави хора няма.

Изродите са навсякъде, но най-страшното е в теб. И подпоручикът, и войниците са били деца също като теб, и те са били на 7 години и не са можели да казват „р”, обаче са „пораснали”. И всеки от тях, дори най-големият изрод, намира оправдание за постъпките си. Дали ще бъде „Царя и Отечесвото”, дали „Господ”, „Партията”, „Сталин”, „Демокрацията” или „Свободата”, все се намира една гола дума, за която да пролееш невинна кръв. Болшевиките, уж другари на същите тези, които останаха без деца, майки и сестри, успешно изпълниха упражнението „целта оправдава средствата” и дадоха повод да се използва думата „комунист” като синоним на подъл и безсърдечен човек. Нека си пожелаем, ако някой ден имаме възможност да постъпим като тях, да я пропуснем и да си останем хора.

И така, вечна памет на децата! Не защото са герои – не знам колко от болшевишките легенди за тях са истина. А защото смъртта им може да бъде поука и за нашето, и за идните поколения. Да помним, че свободата взима жертви, но не винаги ги плащаме ние. Да знаем, че от борбата до отмъщението има една къса крачка. И че справедливост не се раздава само с оръжие в ръка. Ако някой ден хората се научат на това, ще можем да разказваме за ястребинчетата с надеждата подобни истории да не бъдат писани никога вече. •

Златко