Организацията, която в края на краищата е просто практика на сътрудничество и солидарност, е естественото и необходимо състояние на обществения живот. Тя е неизбежен факт, който засяга всички – както обществото като цяло, така и групите хора, които се движат към обща цел. Тъй като човечеството не желае и не може да живее в изолация, е станало неизбежно тези, които нямат нито средствата, нито развитото социално съзнание да се обединяват свободно с хората въз основа на общо мислене и интереси, да бъдат организирани от други, най-често представлявани от класа или управляваща група, с цел използване на труда за лична изгода. Многогодишното потискане на масите от малка привилегирована група винаги е било резултат от неспособността на потиснатите да постигнат съгласие помежду си и да се организират за работа, отдих и евентуална защита срещу всеки, който иска да ги експлоатира или потиска. Анархизмът съществува, за да поправи това състояние на нещата...

Ерико Малатеста в „Анархизъм и организация“, 1897 г.

Ерико Малатеста за организацията