Костадин Зяпков е наш другар, израсъл в анархистко семейство и възпитал наследниците си в духа на анархизма.

Той е от малкото живи свидетели на историята на анархисткото движение, участвал е в основаването на ФАБ през 1990, в издаването на много спомени на наши другари и беше активен сътрудник на в-к „Свободна мисъл“, докато вестникът излизаше.

Поставихме му следните въпроси от наши другари:

Как са разменяли мисли през соц-а? Водил ли е тайни записки за себе си за това което се е случвало в България?
Какви са били реакциите на Пражката пролет?
Имало някога ли е опити за пропаганда сред ромите?
Защо премахнахте „К“ от ФАКБ? Повече от 30 години по-късно, доволен ли си от резултата?
Как се развиха отношенията между ФАБ и СДС – защо отначало имаше сближаване и защо в последствие се раздалечиха?
Как си обясняваш западането на анархисткото движение дори след падането на „комунизма“?
Сам пишеш, че голяма част от анархистите са имали близки комунисти. Знаем какви са идеологическите разлики между тях. Но можеш ли да обясниш психологическите – защо единият става комунист, а другият – анархист?
Днес, когато в очите на масите думата комунизъм е, общо взето, приравнена на фашизъм, а идеологията на либералния индивидуализъм доминира тотално, как можем да пропагандираме нашата представа за общество, основано на солидарността?