Разговор за анархисткото движение
Костадин Зяпков е наш другар, израсъл в анархистко семейство и възпитал наследниците си в духа на анархизма.
Той е от малкото живи свидетели на историята на анархисткото движение, участвал е в основаването на ФАБ през 1990, в издаването на много спомени на наши другари и беше активен сътрудник на в-к „Свободна мисъл“, докато вестникът излизаше.
Поставихме му следните въпроси от наши другари:
- Как са разменяли мисли през соц-а? Водил ли е тайни записки за себе си за това което се е случвало в България?
- Какви са били реакциите на Пражката пролет?
- Имало някога ли е опити за пропаганда сред ромите?
- Защо премахнахте „К“ от ФАКБ? Повече от 30 години по-късно, доволен ли си от резултата?
- Как се развиха отношенията между ФАБ и СДС – защо отначало имаше сближаване и защо в последствие се раздалечиха?
- Как си обясняваш западането на анархисткото движение дори след падането на „комунизма“?
- Сам пишеш, че голяма част от анархистите са имали близки комунисти. Знаем какви са идеологическите разлики между тях. Но можеш ли да обясниш психологическите – защо единият става комунист, а другият – анархист?
- Днес, когато в очите на масите думата комунизъм е, общо взето, приравнена на фашизъм, а идеологията на либералния индивидуализъм доминира тотално, как можем да пропагандираме нашата представа за общество, основано на солидарността?
има интересен феномен забелязан и в други общества , г-н Зяпков е оптимистично настроен въпреки че е живял в репресивно време , докато сред младите днес, които са индоктринирани , но не са репресирани се наблюдава песимизъм отчужденост и липса на вяра в бъдещето. Мисля че заради туй те са и по-малко дейни от предшествениците си.
Също днес е някак по-трудно да балансираш политическата или верската си идентичност докато вършиш отегчителния и предимно безсмислен труд за някоя си фирма или корпорация. Психичното здраве на днешния човек и без това не е особено добро, поддържането на повече идентичности от работник или „работодател“ са само повод за раздори в днешно устроения свят.