Митът за „кюрдската революция“: кой и защо измисли „либертарианска“ Рожава
Превод на текст на „Голос анархистов“.
В момент, когато на фона на влошаващата се ситуация в Сирия национал-„анархистите“ отново вдигат шум1 около „борбата за защита на революцията в Рожава“, бихме искали да засегнем темата за самата тази „революция“.
Факт е, че вече повече от десетилетие анархисткото движение разпространява разкази за една „либертарианска“ Рожава. Дейвид Грейбър прави това за американската аудитория, а Дмитрий Петров – за руската. Но доколко техните разкази имат нещо общо с действителността? Наистина ли е имало някаква „социална революция“, която анархистите биха могли да подкрепят, поне с уговорки?
Като начало трябва да се отбележи, че по време на тази „социална революция“ собствеността на буржоазията не бива (дори частично) експроприирана, а сега в региона действат както чуждестранни, така и кюрдски капиталисти, които притежават милионни състояния, използват наемен труд и чиято частна собственост е официално защитена от член 43 от Конституцията на Рожава. Тази прословута „система на самоуправление“… включва в себе си кюрдската буржоазия. Ето откъси от книгата на пламенните привърженици на Рожава (Аня Флах, Эркан Айбога, Михаэль Кнапп „Курдистан. Реальная демократия во время войны и блокады“):
„Комитет на гражданското общество (Сіѵакі). Комитетите на гражданското общество организират работни групи, дребна търговия, кооперативи и семинари. Интересно е, че работодателите и работниците (в предприятия с по-малко от петнадесет работници) си сътрудничат в рамките на комитетите, точно както в Съюза на сдруженията на гражданското общество.“ (стр. 163)
„В Стопанската асоциация магазините, компаниите, кооперациите и цеховете се обединяват за диалог, за да осигурят социалната отговорност.“ (стр.182)
Необходимо ли е изобщо да се обяснява, че подобни общински институции нямат нищо общо с работническите съвети в разбирането на Волин (Всеволод Волин? – руски анархо-синдикалист, участвал в създаването на първия работнически съвет в Петербург — бел.) или Антон Панекук (теоретик на комунизма на съветите – бел)?
Освен буржоазията, социалната структура на Рожава се основава и на феодално-кланови отношения (аширети). В крайна сметка по време на така наречената „социална революция“, вместо да премахне тези институции, кюрдската автономия последва пътя на тяхното интегриране в новата политическа формация.
Ще цитирам вече приведената по-горе книга:
„Около деветдесет представители на аширета поискаха помощ от YPG („Отрядите за народна самоотбрана“ – въоръжени формирования на Върховния кюрдски съвет; от 2015 г. са в основата на кюрдско-арабския опозиционен алианс Сирийски демократични сили — бел.).
През октомври, след като освободиха Тел Кочер, YPG спечелиха симпатиите на местните жители, които започнаха масово да се присъединяват към отрядите. Действително много араби и християни се присъединиха към YPG и YPJ („Женските отряди за самоотбрана“ – женски клон на YPG — бел.) В състава на YPG има много бойци от двете най-големи арабски племена – шарабия и зубейд. Едно от най-важните племена, шамар, подкрепя кюрдите. Някои арабски и кюрдски аширети хранят особено силно недоверие едни към други и преодоляването му ще изисква много дипломатическа работа от страна на Тев-Дем.“ (стр. 75)
Можем да цитираме и една просто „красива“ история от Телеграм канала на една също толкова пламенна привърженичка на Рожава, която сега е там: след като един кюрдски шейх, глава на клан, който вече имал три съпруги, видял любимата на сина си, той ѝ наредил да се омъжи за него (за шейха). Влюбените, протестирайки срещу подобна тирания, решили да избягат заедно. По пътя обаче те били заловени от полицията на Рожава (Асаиш) и двамата били предадени обратно на клана. В крайна сметка, за да си отмъсти, шейхът нарежда влюбените да бъдат убити…
Авторката на този канал също така открито пише за централизацията и партийността в Рожава, за кюрдския национализъм и че в случая е просто некоректно да се използва Махновщината като аналогия.2
Ами…, левите и преди са си измисляли фантазии за „социализъм“ в СССР, „социализъм“ в маоистки Китай, „социализъм“ в Куба. А сега по същия начин си измислиха „либертарианския социализъм“ и „пряката демокрация“ в Рожава. В много отношения ни се струва, че това е следствие от апатията и притеснението, че анархистите от 1937 г. насам така и не са били в състояние да постигнат нещо мащабно. В този контекст съществува изкушението да припишем на „нашите“ това, което просто не е наше.
* * *
В продължение на повдигнатата тема бих искал да спомена и идеологията на Рожава, опираща се на покойния Мъри Букчин, който:
1) Официално се отказа от анархизма;
2) Отхвърли стратегията на класовата борба3;
3) Призоваваше към участие в общинските избори, надявайки се да превърне местната власт в либертариански комуни (излишно е да казвам, че за нас като анархисти това е пълен абсурд, тъй като буржоазните общини са просто малки правителства).
Именно тази теория Йоджалан е взел за основа, като в петтомната си книга изрично заявява, че се бори не за унищожаване на властта, а за нейното демократизиране.
И сега основната цел на ПКК е да постигне национална автономия за кюрдите в рамките на турската и сирийската държава по модела на съвременна Каталуния или Страната на баските (или, ако предпочитате, на Централната рада, която преди издаването на Третия универсал (държавно-политически акт, с който се обявява създаването на Украинската народна република — бел.) изисква украинска автономия в рамките на демократична и федерална Русия).
В крайна сметка имаме:
- Идеология, която няма нищо общо с анархизма (дори формално).
- Практика на самопровъзгласила се държавна автономия, практикуваща по-специално цензура с арести на журналисти и принудителна мобилизация (което доведе до протести, при които властите на кюрдската автономия убиваха демонстранти) и също няма нищо общо с анархизма.
Разбирам, че на много анархисти им е мъчно да осъзнаят, че сега нямаме свое модерно Гуляйполе или свой Арагон (повярвайте ми, ние самите бихме искали съвременният свят да изглежда по друг начин), но това не е причина да се занимаваме с измислици. Защото тези измислици само вредят на движението и забавят идването на истинската социална революция.
- Изявление на Têkoşîna Anarşîs („анархистка спомагателна военна единица, съставена предимно от международни доброволци, които се сражават за Сирийските демократични сили“) във връзка с последните събития в региона:
Ние, анархистите и интернационалисти в Рожава, ще изиграем своята роля в тези трудни времена. Ще се борим заедно със СДС, защитавайки и разпространявайки революционния проект, изграждайки общество, свободно от държавата, в което ще надделеят принципите на демократичния конфедерализъм, плурализма и женската революция. Призоваваме всички анархисти и други революционни сили да се изправят в защита на Рожава сега повече от всякога! ↩︎ - Публикация на канала „Женщина, жизнь, свобода“:
Иска ми се да изкрещя, когато чета нещо подобно. Ще обясня на прост език.
1. Кюрдското антиавторитарно движение.
Въпросното кюрдско движение в Рожава е формирано и контролирано от Кюрдската работническа партия (ПКК) (марксистко-ленинска националистическа организация — бел.). Въпреки промяната на парадигмата в идеологията на ПКК, организацията на самата ПКК и това, което тя се опитва да създаде в дремещия тук феодализъм, тя предполага централизация. Не си затваряйте очите пред очевидното. Постиженията на „движението“ в Рожава са по-скоро дело на ПКК, отколкото на спонтанна народна социална революция отдолу нагоре. Да се подценява този факт е просто наивно, невежо и донякъде неуважително към ПКК.
Идеите за демократичен конфедерализъм (на теория нещо като съвети), борбата с патриархата и възстановяването на кюрдската идентичност в Северна Сирия не са паднали от небето. Това е дълъг и упорит труд на членовете на Кюрдската работническа партия. И нищо повече. Да пренебрегнем този факт означава да си затворим очите за това как всъщност се прави революцията. И съжалявам, но това не е от полза за никого. Нежеланието да се вземе под внимание фактът, че никакво самоорганизиране в Рожава не се е случило от нямане какво да се прави, е просто лошо за анархистите и за другите революционни сили. Проучете опита на всички революционни организации. Дори ако той ви изненадва неприятно. Анархисткото ми сърце не може да понесе щипещото усещане, че революцията в Рожава е дело на партия, а не на внезапно прозрение на хората от Северна Сирия.
2. Аналог на Махновщината.
Преди да се правят подобни аналогии, трябва да се проучи добре социалната, военната и икономическата сфера на Сирия. Да се порови в архивите за Украйна и да се направят сигурни изводи, че ситуацията в Махновщина и тази тук често нямат нищо общо.
Ще изброя някои факти, а вие можете да ги сравните с Махновщината.
Икономиката на Рожава е селскостопанска. Точка. Това се потвърждава от основните отговарящи за икономиката лица, например в кантона Джизира. Там няма никакво производство.
Обществото е разделено. Съществува значителен национализъм, например между асирийци и арменци, араби и кюрди. Отново ПКК се опитва да се справи с това. Кюрдският въпрос не прилича на нито един канонизиран исторически пример. Ако ви трябват цитати от главнокомандващия на АОК (Асоциацията на обществото на Кюрдистан? — бел.), питайте, ще ви цитирам. Имало ли е борба за възстановяване на украинската идентичност в Украйна от времето на Махновщината в степента, в която на тази територия има борба за възстановяване на кюрдската идентичност? Това е много важен момент, който поставя под въпрос всички останали фактори, сигнализиращи ни за напредък на територията на Северна Сирия.
Военната сфера (любимата ми тема) е отделен разговор. Ако наистина искате, можем да поговорим за нея. Но първо искам да ви попитам: наистина ли смятате, че някой не апоист (не последовател на Абдула Йоджалан — бел.) може да стане командир тук?
3. Феминизъм.
Рожава е ултраконсервативно общество. Идеите на жинеологията (тяхната си феминистка идеология — бел.) се вписват удобно в дългогодишните традиции. Жената с картечница е чудесен образ за западните феминистки, но зад него се крият много други особености, които, уви, ще взривят феминисткото ви съзнание.
Повече от година съм в Рожава – аз все още съм тук и все още искам да бъда тук. Все още съм анархистка. Но моля всички да свалят розовите си очила, да се поучат от опита на различните революционни организации и да развият своята теория и практика.
Значи това е „анархистка“, която осъзнава, че движението в Рожава не е анархистко, ама пак го подкрепя, защото като гледа „постиженията“ на ПКК и си мисли, че работата им е много прогресивна и че осъществяват революция. ↩︎ - <https://files.libcom.org/files/RemakingSociety.pdf>;
<https://www.anarchy.bg/books/mari-bukchin-za-preobrazuvaneto-na-obstestvoto-ili-ekoanarhizam/> ↩︎
